Решение № 133 от 13.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Стара Загора, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500166 по описа за 2024 година Производството е образувано по въззивна жалба от К. М. Т., Т. Н. К., Т.

Р. Т., М. Р. Т., А. А. К., Р. И. К., С. А. З., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б. и С. Б. Ч., чрез адв.Ц. М. от АК – Стара Загора, против Решение № 1114/26.12.2023г., постановено по гр.д. № 2261/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се признава за установено по отношение на ответниците - Х. Д. П. и Б.

Н. П., че ищците - К. М. Т., Т. Р. Т., М. Р. Т., Т. Н. К., А. А. К., Р. И. К., С. А.

З.- Б., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б., С. Б. Ч., са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-1861/31.08.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е от 05.01.2023г. с адрес на имота гр.П.б., с площ 764 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план:

269, със съседи: №***, №***, №***,

№***, №***, №***, №***,

№***, по силата на наследство и настъпила придобивна давност чрез осъществено владение в период по-дълъг от пет години - от 22.05.1998г. до 22.05.2003г; отменя се на основание чл.537, ал.2, изр.последно ГПК Нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот, въз основа на извършена обстоятелствена проверка №157, том VI, рег.

1

№10484, дело №1035 от 30.11.2022г. на нотариус Н.К., вписан под №700 на НК, с район на действие РС-Казанлък, вписан в Служба по вписвания гр.Казанлък с вх.рег.№7697 от 01.12.2022г., акт №105, том 26, дело №5456, в частта за имот с идентификатор №***.

Въззивниците обжалват първоинстанционното решение в частта, в която са признати за собственици на процесния имот на основание наследство и настъпила кратка придобивна давност. Считат същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че те са собственици на имота на основание наследство от Р. Т. и Решение № 01/22.05.1998 г. за възстановяване на имота от ПК – П.б. на името на наследодателя им, че решението е произвело конститутивното си действие и че съдът направил неправилни и незаконосъобразни изводи по повод липсата на конститутивно действие на решението на ПК. Излагат подробни съображения в тази насока. Неправилни били и изводите на съда, че на решението бил отбелязан неправилно номерът на имота по стария кадастрален план - 269, а не по регулационния към датата на решението 1230. Твърдят, че с Решение № 01/22.05.1998 г. на ПК - П.б. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот 269 местност „Зад Баните“ в землището на гр.П.б. на наследниците на Р. П. Т., като в решението изрично бил посочен и актуалния кадастрален номер на имота. Номер 1230 по регулационния план на ПК, който съдът смятал, че следвало да бъде посочен в решението за възстановяване на ПК, в действителност не съществувал към 1998 г., тъй като видно от заключението на вещото лице този план бил приет през 2001 г. и било невъзможно имотът да бъде записан с него. Считат, че до изменението на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ в ДВ 45/1995 г. наличието на скица към решението не било елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/ реални граници. Съдът не бил взел предвид и задължителната практика на ВКС.

Твърдят, че въззиваемите не били ангажирали и никакви доказателства по делото, с които да опровергаят легитимацията им като собственици на процесния имот. Считат, че съдът не постановил в решението си изрично, че титулът им за собственост - Решение № 01/1998 г. на ПК е нищожно, за да уважи възражението им за придобивна давност, което било заявено под условие, че се уважи възражението за нищожност на въззиваемите и се отмени решението. Твърдят, че решението на ПК не било отменено, нямало произнасяне изрично по чл.17 ал.2 изр.1 и 2 ГПК, а възражението им за давност било уважено.

Молят да бъде постановено ново решение, с което да бъдат признати за собственици по наследство и решение № 01/1998 г. на ПК – П.б., а в случай, че изрично бъде отменено същото по реда на чл.17 ал.1 изр.1 и 2 ГПК, на основание кратката придобивна давност. Претендират направените по делото разноски.

2

Въззиваемите страни Х. Д. П. и Б. Н. П., чрез съпругата си Х. П. оспорват подадената въззивна жалба и излагат подробни съображения по оплакванията в нея.

Молят съда да отмени постановеното решение и реши спора по същество като отхвърли исковете за собственост на наследниците на Р. Т., като неоснователни и недоказани.

Постъпила е въззивна жалба и от Х. Д. П. – лично и като пълномощник на Б. Н. П., против Решение № 1114/26.12.2023г., постановено по гр.д. № 2261/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивниците по тази жалба обжалват постановеното решение, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с трайната и задължителната съдебна практика. Намират, че неправилно съдът уважил иска като признал въззиваемите за собственици на основание наследство и кратка придобивна давност. Считат, че наличието на позитивно решение на ПК било положителна процесуална предпоставка за предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделска земя, каквато в настоящия случай липсвала. В производството липсвали доказателства по отношение на заявеното под условие изменение на придобивното основание -кратка придобивна давност. Въззиваемите не доказали при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно въззиваемите да упражняват фактическа власт през периода от 22.05.1998г. до 22.05.2003г. върху процесния недвижим имот с намерението да го държат като свой. Не се установили и допълнителните елементи, характерни за давностното владение, сред които владението да е явно, трайно, спокойно, системно и непрекъсвано.

Ищците не декларирали и заплащали данък върху процесния имот в годините назад, а ответниците го декларирали и заплащали определените от общината данъци и такси. Твърдят, че със Заповед № 163 от 10.08.2001г. на Кмет на Община П.б. било извършено индивидуализирането на имотите, подлежащи на възстановяване в квартали 26 по кадастралния план на гр. П.б., изготвен в процедура по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Считат, че при липса на индивидуализация на недвижимия имот било невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ, както и демонстрирането на намерение за своене.

Молят съда да отмени постановеното решение и реши спора по същество като отхвърли исковете, предявени от К. М. Т., Т. Р. Т., М. Р. Т., Т.

Н. К., А. А. К., ,Р. И. К., С. А. З., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б. и С. Б. Ч..

Претендират съдебни разноски.

3

Въззиваемите страни по втората въззивна жалба К. М. Т., Т. Н. К., Т. Р.

Т., М. Р. Т., А. А. К., Р. И. К., С. А. З., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б. и С. Б. Ч., чрез пълномощника си адв.Ц. М. оспорват въззивната жалба на другата страна.

Намират всички наведени в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение за неоснователни и излагат подробни съображения по оплакванията в нея.

Молят съда да остави първоинстанционното решение в сила.

Претендират разноски.

В съдебно заседание адв. Ц. М. заяви, че в подадената от нея въззивна жалба и в отговора на въззивната жалба на другата страна поради технически пропуск е пропуснала Т. Р. Т., който също е въззивник, заедно с останалите въззивници и въззиваем по жалбата на другата страна. Заяви, че Т. Р. Т. е редовно призован за съдебно заседание чрез нея.

Въззивницата К. М. Т. е починала в хода на производството на 03.04.2024г., поради което е заличена от списъка на призоваване и на нейно място са конституирани наследниците и М. Р. Т. и Т. Р. Т..

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба на ищците, подадена чрез адв.Цв. М. е допустима, тъй като макар, че решението като краен резултат е благоприятно за тях, страните не са доволни от мотивите, с които съдът е обосновал правните си изводи.

Това е така, защото съдът е уважил иска им за собственост въз основа на евентуално заявеното от ищците основание за придобивна давност, вместо въз основа на първоначалното основание за собственост – възстановяване с решение на ПК- П.б.. В този случай районният съд не е уважил главното процесуално действие на страната, а е постановил изгодно за нея решение въз основа на евентуално предприетото процесуално действие за защита, наведено във връзка с оспорването от ответника на валидността на решението на ПК за възстановяване на собствеността на процесния имот. В тази хипотеза предмет на обжалване е самото решение, независимо, че основанията за неправилност се съдържат в мотивите към него.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС.

Ищците К. М. Т., Т. Р. Т., М. Р. Т., Т. Н. К., А. А. К., Р. И. К., С. А. З., А.

И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б., С. Б. Ч. твърдят, че са собственици на недвижим имот с идентификатор №***, с площ от 764 кв.м. в гр.П.б..

Собствеността им била възстановена с решение на ПК-П.б. и впоследствие включен в урбанизираната територия на гр.П.б.. Твърдят, че постоянно са 4 владели и ползвали имота и никой не е смущавал владението им. В началото на годината разбрали, че ответниците Х. Д. П. и Б. Н. П. от гр.П.б. са се снабдили с констативен нотариален акт за собствеността на същия имот на основание давностно владение. Ищците твърдят, че ответниците Х. Д. П. и Б.

Н. П. никога не са владели имота, дори и след издаването на нотариалния акт ответниците не са смущавали владението на ищците. Въпреки това самото наличие на документ за собственост върху имота на името на ответниците пораждало правен интерес за ищците да предявят настоящия установителен иск.

Предвид изложеното ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-61/31.08.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е от 05.01.2023г. с адрес на имота гр.П.б., с площ 764 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 269, със съседи:

№***, №***, №***, №***,

№***, №***, №***, №***.

Молят съда да отмени нотариалния акт, легитимиращ ответниците като собственици в частта за процесния имот.

Ответниците Х. Д. П. и Б. Н. П. оспорват предявеният иск като недопустим и неоснователен. Твърдят, че процесният имот не е бил възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, тъй като в тяхна полза не е постановено решение по чл.14 ЗСПЗЗ и чл.18ж ППЗСПЗЗ. Оспорват представеното от ищците решение на ОСЗ П.б., като твърдят, че същото е нищожно поради нарушаване на изискуемата от закона форма. Твърдят, че имотът, за който се твърди, че е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ не е идентичен с процесния. Оспорват представената от ищците Заповед №6/05.04.2007г. на кмета на Община П.б., като твърдят, че същата е нищожна, поради нарушаване на административно- процесуалните правила за издаването й и липса на основание за издаването й.

В съдебно заседание, предвид оспорването на ответниците, ищците навеждат допълнително основание за признаване на правото им на собственост, ако съдът приеме, че решението на ПК П.б. е нищожно, да признае, че ищците са собственици на поземления имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 22.05.1998г. до 22.05.2003г.

За да постанови решението си в този смисъл СтРС е намерил за установено следното: Ищците са наследници на Р. П. Т., б.ж. на гр.П.б., починал на ***г. От преписка по заявление, вх.№А175/07.10.1991г. по описа на Общинска служба по земеделие гр.П.б. съдът е установил, че 5 наследодателят на ищците е бил собственик на земеделски земи в землището на гр.П.б., част от които са възстановени с план за земеразделяне, а други са възстановени в стари реални граници. По отношение на процесния имот е поставено Решение №01/22.05.1998г., в което в т.3 е записано, че се възстановява правото на собственост на наследниците на Р. П. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на „Нива от 2,000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на гр.П.б., в местността „Зад баните”, имот №268 и парцел № 269 от кадастрален план, изработен 1949г., при граници и съседи, заявен с пореден №9 от заявлението и установен с Данъчен регистър препис 1930г., стр.677.