Решение № 5896 от 20.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5896/20.12.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11220 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“

ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: сумата 811,17 лв., представляваща неизплатена главница по от Договор за кредит „Б. к.“ № * г., сключен между „И.

А. М." АД и П.И.П., вземанията по който са придобити от „Акс. Ф.” ООД с договор за цесия от 01.07.2014 г., а впоследствие от „А.з.к.н.п.з.” ООД, по силата на Приложение № 1/10.01.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 1050,88 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2014 г. до 06.06.2017 г.; сумата 76,34 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница в периода 07.06.2017 г. – 09.03.2018 г.; сумата 129,78 лв., представляваща такса револвинг, както и сумата 100,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба ищецът „А.з.к.н.п.з.“

ЕООД твърди, че на * между „И. А. М."

АД и ответника е сключен договор за кредит „Б. к.“ № *. Въз основа на него, финансовата институция е поела задължение по предоставяне на 800,00 лв. - револвиращ кредит, под формата на разрешен кредитен лимит усвояван чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, със задължение за връщането му съгласно договорените условия. Твърди, че подписвайки договора, ответницата е удостоверила, че е получила предварително и е запозната с условията на индивидуалния договор и ОУ към него. Съгласно чл. 3, ал. 1 ѝ е била предоставена възможност по всяко време да усвоява суми в рамките на кредитния лимит и поради това настъпването на падежа- второ число на месеца зависи от нея- при усвояване част или в цялост кредитния лимит.

Подписвайки договора, ответницата е получила и кредитна карта „Интеркарт Файнанс“ АД с възможност за усвояване на лимита веднага след подписване на договора и активиране на картата. Към договора е било подписано и Приложение № 2- условия за ползване на международна платежна карта A. F./iCard/Visa и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта. Твърди, че ответницата е усвоила така отпуснатия ѝ кредитен лимит, като непогасената част от главницата възлиза в размер на 811,17 лв. Поддържа, че кредитополучателят дължи възнаградителна лихва върху усвоената главница за периода от датата на първата транзакция - 30.05.2014 г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост на задължението - 06.06.2017 г., която възлиза на 1050,88 лв. Излага, че страните по договора за кредит са договорили в случай, че кредитополучателят не погаси усвоената главница и начислената за периода лихва и продължи да ползва кредита след 5-то число на съответния месец да заплати такса револвинг в размер на 8 % от усвоения размер на кредита, която ще се дължи за всеки следващ месец, през който кредитополучателят ползва кредита до 6-то число на месеца върху общия размер на усвоения кредит. Сочи, че начислената такса револвинг в случая възлиза на 129,78 лв. Посочва, че кредитополучателят дължи и еднократна такса от 100,00 лв. поради настъпилата предсрочна изискуемост, покриваща дейности на служител по осъществяване и администриране дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Твърди се този разход да е начислен съгласно чл.10а ЗПК и да няма характер на неустойка. Сочи, че впоследствие вземанията по кредита били купени от „Акс. Ф.” ООД с анекс от 19.07.2016 г. към Договор за кредит „Б. к.“ № * г. Предвид трайното неизпълнение на задълженията на ответницата по договора, цялото задължение е било обявено за предсрочно изискуемо на 06.06.2017 г. Поддържа, че след тази дата кредитополучателят дължи и мораторна лихва, която за периода 07.07.2017 г. до 09.03.2018 г. възлиза на 76,34 лв. На 10.01.2018 г. по силата на Приложение № 1/10.01.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., ищецът придобил вземането по договора от „Акс. Ф.” ООД, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата П.И.П. е подала отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. Д.М., в който се поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва между „Акс. Ф." ООД и ответницата да е сключван процесния договор за кредит, като сочи, че такъв не е представен и към доказателствата по делото. Сочи, че от приложените доказателства не се установява, че именно вземанията на кредитора по процесния договор са цедирани на ищеца с цесията от 11.11.2016 г. Поддържа се, че ответницата не е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост и за извършената цесия.

Счита за недействителен договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушения на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК, като сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Поддържа нищожност на клаузата на чл. 3 от договора за кредит, поради накърняване на добрите нрави, доколкото с нея между страните е договорена възнаградителна лихва в размер на 72 % годишно и годишен процент на разходите от 108 %, които надхвърлят повече от пет пъти законната лихва. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.

В проведените съдебни заседания ищецът депозира писмено становище.

В о.с.з. ответникът се представлява от назначения от съда особен представител.

Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД поддържа писмено становище, че се явява титуляр на процесните вземания п осулата на договор за цесия.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Видно от приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС в полза на ищеца е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.И.П. за суми дължими по Договор за кредит „Б. к.” с № * г., сключен с „И. А. М.“ АД, вземането по който е прехвърлено в полза на „Акс. Ф.“ ООД на 01.07.2014 г., който от своя страна на * г. го прехвърля в полза на заявителя с Приложение № 1/10.01.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 1050,88 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2014 г. до 06.06.2017 г.; сумата 76,34 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница в периода 07.06.2017 г. – 09.03.2018 г.; сумата 129,78 лв., представляваща такса револвинг, както и сумата 100,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията.

Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните искове срещу ответника.

Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В настоящото производство в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) валиден договор за цесия с предмет съществуващо вземане към ответницата в търсения размер, включително че е обявена предсрочната му изискуемост; 2) факта и момента на уведомяване на ответницата от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; 3) валиден договор за кредит „Б. к.“ № * г., по който кредитодателят е предоставил на ответницата сума пари и нейния размер; 4) дължимост на възнаградителната лихва и нейния размер; 5) наличие на валидна клауза за такса револвинг и нейния размер; 6) валидна клауза за дължимост за разходи и такса за извънсъдебно събиране; 7) изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; 8) договаряне размера на лихвата и неустойката в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

По валидността на цесията:

Както в заповедното производство, така и в исковото производство (видно от уточняващата молба от 10.10.2019 г.) ищецът изрично поддържа, че по силата на цесия със завършен фактически състав на 10.01.2018 г. е придобил вземането по процесния револвиращ кредит с лимит 800,00 лв. от дружеството „Акс. Ф.“ ООД, което легитимирало собствеността си по сделката като цесионер на вземането по силата на предходен договор за цесия сключен с „И. А. М." АД на 01.07.2014 г. Респективно въпросът за валидното възникване на облигационното правоотношение по този първи договор за цесия от дата 01.07.2014 г. се явява преюдициален за преценката на съда относно действителността на процесната последваща сделка по чл. 99 от ЗЗД, на която ищецът основава своите претенции.

Следователно за да установи валиден ред на цесиите, ищецът на първо място следва да докаже, че праводателят му е закупил вземането от „И. А. М." АД, което обстоятелство съдът намира, че остана недоказано в процеса по следните съображения:

В уточняващата молба от

10.10.2019 г. ищецът изрично сочи, че приложеният към молбата Анекс от 19.07.2016 г. легитимира „Акс. Ф.“ ООД като частен правоприемник на вземането по Договор за кредит „Б. к.” сключен на 23.05.2014 г. между ответницата и „И. А. М." АД. Така ищецът се е възползвал от процесуалната възможност да посочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че праводателят му собствено валидно е придобил вземането по процесната кредитна сделка.

Видно обаче от приложения препис от анекс (л. 109-110) страни по него в действителност са ответницата П.И.П. – кредитополучател, и „Акс. Ф.“ ООД – кредитодател, а предмет на анекса е преиздаването на Кредитна карта № *. Т.е. посоченият от ищеца писмен документ обективира съглашение, което се различава не само по встъпилите в него страни, но и по предмет от цесията между И.

А. М." АД и „Акс. Ф.“ ООД от

11.07.2014 г., която представянето на това доказателство цели именно да докаже.

Респективно анексът от 19.07.2016 не само пряко, но и косвено не установява възникването на правоприемство по договор за цесия сключен между „И.

А. М." АД и „Акс. Ф.“ ООД именно по повод процесния Договора за кредит „Б. к.” сключен на

23.05.2014 г. между „И. А. М." АД и П.И.П.. В подкрепа на последното обстоятелство събраната по делото доказателствена съвкупност не съдържа нито препис или оригинал от договора за цесия от 11.07.2014 г. сключен между „И.

А. М." АД и „Акс. Ф.“ ООД, или други доказателства, които да дадат дори индиция за това, че в предхождащ образуването на настоящото дело момент кредитодателят изобщо е направил волеизявление за разпореждане със вземанията си към ответника П.И.П. произтичащи от Договор за кредит „Б. к.” от * г. Същевременно доколкото ищецът изрично е посочил анекса от 19.07.2016 г. като доказтелство в подкрепа на последния факт, то и съдът е бил препятстван да даде указания на страната по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за свое правнорелевантно твърдение. Противното би означавало в нарушение на диспозитивното начало съдът предварително да се произнесе по доказателствената стойност на посочено от страна доказателство.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/931aa72d-b2a6-41f9-b8c4-8309221c96eb