Определение № 669 от 04.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. София, 04.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. К. К. като представител по пълномощие на ищеца Я. Н. Ч. срещу определение № 841 от 13 ноември 2025г., постановено по гр. д. № 349/2024г. от Окръжен съд - Перник, с което съдът е изменил решение № 194/14.07.2025г. по гр. д. № 349/2024г. по описа на ОС-Перник в частта относно присъденото в полза на адв. К. К., със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, БЦ-Перник, ет. 4, кантора 13В адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА пред първоинстанционния съд, като осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв. К. К., със съдебен адрес: гр.

Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, БЦ-Перник, ет. 4, кантора 13В сумата в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Счита, че първоначално правилно съдът е преценил фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, поради което е определил и размер на възнаграждението му за безплатна правна помощ в размер на 3 000 лв., а с определението по чл. 248 ГПК сложността на делото не е отчетена, нито броя на проведените заседания, както и проведения разпит на петима свидетели и 1 изслушването на съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Иска от съда да отмени определението по чл. 248 ГПК и, изводимо от това искане, да възстанови положението отпреди изменението на решението в частта му за разноските.

Ответникът по частната жалба - ЗК „Лев инс“ АД не е подал отговор на частната жалба.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба, която е допустима, е и основателна поради следното:

С решението, постановено по делото, ПОС е осъдил

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на Я. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К. К., със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, БЦ-Перник, ет. 4, кантора 13В, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие телесни увреждания, настъпили при ПТП на 26.09.2021г., което е причинено от водача на л.а. „Рено Клио” е ДК № ***, ведно със законната лихва върху сумата, дължима на основание чл. 497 от КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД, считано от 04.06.2024 г. /датата на исковата молба/ до деня на окончателното плащане на присъдената сума, както и сумата в размер на 2 066,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.12.2023г. до 04.06.2024г., като отхвърлил претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за горницата над присъдената сума от 30 000 лева до пълния размер от 80 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, считано от момента на увреждането 26.09.2021г. до 07.12.2023г. /датата на предявяване пред застрахователя на застрахователна извънсъдебна претенция на осн. 380, ал.1 от КЗ /в размер на 19 524, 94 лева и за законна лихва за забава, считано от датата на предявяване пред застрахователя на застрахователна претенция - 07.12.2023г. до 04.06.2024г., за разликата над присъдената сума в размер на 2 066,03 лева до предявения размер от 5 509,42 лева; осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на основание 2 чл.38 ал.2 ЗА на адв. К. К., със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, БЦ-Перник, ет. 4, кантора 13В сумата в размер на 3 000 лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца; осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата в размер на 1 642,88 лева съдебно-деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Перник; осъдил на основание чл.78 ал.3 ГПК Я. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К. К., със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, БЦ- Перник, ет. 4, кантора 13В да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул.

„С.ско шосе“ № 67А сумата в размер на 972,59 лева съдебно-деловодни разноски. За да определи размера на адвокатското възнаграждение на представителя по пълномощие на ищеца в присъдения размер от 3 000 лв., съдът е посочил, че е съобразил фактическата и правна сложност на делото към момента на приключването на устните състезания, както и броя на проведените открити съдебни заседания.

В производството по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника – с искане за изменение на решението в частта му за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца до размера от 1 430 лв. - поради липсата на правна и фактическа и сложност на делото, което ответникът сочи, че било „относително ясно и без усложнения“ и при неприложимост на Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, която може да служи само за ориентир, - срещу което представителят по пълномощие на ищеца е възразил, ПОС е приел, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС и искането на ответника за намаляване на присъденото възнаграждение по чл. 38 ЗА е частично основателно - до размера от 2 000 лв., съразмерно на уважената част от исковете, при съобразяване, че са проведени общо седем открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ищеца се е явил, разпитани са били петима свидетели, приети са били две съдебни експертизи – СМЕ и АТЕ, по поставени и от двете страни въпроси, като се касае за типичен спор с правно основание чл. 432 КЗ, 3 по чийто предмет е налице трайна съдебна практика.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението (определението) е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

За произнасяне по поставения за разглеждане процесуален въпрос, САС изхожда от положението, че съдебните разноски са разходи, които правят страните във връзка с водене на делото, необходими за извършването на поисканите от тях и по инициатива на съда процесуални действия. Кой от насрещните страни е носител на притезанието за разноски, урежда процесуалният закон. Поначало се възмездяват разноските на страната, спечелила делото. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл страната (съответно адвокатът, оказал й безплатно правна помощ) се легитимира като носител на вземането за разноски с акт на съда, пред който те са сторени. Според чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В този случай, при уважаване на иска, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ на ищеца (в случая от процесуалното поведение на ищеца се налага извод, че му е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА), е носител на вземането за адвокатско възнаграждение (вж. чл. 38, ал. 2, изр. 1 - преди изм. - ДВ, бр. 17 от 2026г. - ЗА). Въпреки че законът препраща към размерите на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) за определяне размера на възнаграждението за безплатна правна помощ (чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 36, ал. 2 преди изм. - ДВ, бр. 17 от 2026г. ЗА), съдът не е обвързан от тези размери, определени в наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет (понататък Наредбата), и следва да откажа да я приложи, с оглед цитираното и от ПОС решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, задължително за националните съдилища. Съгласно това решение (т. 3), член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 4

ДФЕС (за споразумения, решения и съгласувани практики с цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията), националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При прилагане към разглеждания случай на това разрешение в цитираното решение на СЕС, това означава, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само и единствено като ориентир при определяне на възнаграждението за безплатна правна помощ, без да са обвързващи за съда.

Размерът на възнаграждението действително следва да е справедлив и обоснован, като при преценка на цената на предоставените услуги от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. При преценката на тези критерии, настоящият състав счита, че няма основание в конкретния случай да се присъди по-ниско от определеното с решението на първоинстанционния съд възнаграждение за безплатна правна помощ, т.е. по-ниско от размера от 3 000 лв. С оглед предявените искове – искове с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (с оглед посочване на цена на иска за заплащане на обезщетение за забава, акумулирано до подаване на исковата молба) с общ размер на търсената сума от 105 034, 36 лв., уважени до размера от 32 066, 03 лв., и усилията на защитата на ищеца, - концентрирана в исковата молба, и проведена в седем открити заседания във връзка и с предприетата защита по същество срещу основателността на исковете, с безспорно между страните единствено обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение между сочения за причинител на ПТП и ответника, - за установяване на фактите от основанието и размера на исковата претенция, извършени с оглед справянето с доказателствената тежест, възложена на ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), чрез събиране на гласни доказателства чрез разпит на 5 свидетели, както за установяване механизма на ПТП, поставено в основанието на иска като застрахователно събитие, така и на търпените неимуществени вреди, и изслушвания на две заключения на експертизи (авто-техническа и съдебномедицинска експертиза), въззивният съд намира, че възнаграждение в размер на 3 000 лв. не може да се приеме за необосновано високо в случая (при минимален ориентировъчен размер на възнаграждението от 2 702, 24 лв., изчислен по критериите на Наредбата, но на база общия материален интерес 5 по исковете с общ правопораждащ факт и съразмерно на уважената част от тях). Този извод за справедливия размер на възнаграждението е валиден, въпреки че след установяване на спорния механизъм на ПТП и поведението на участниците в него, съответно установяване на травматичните увреждания, причинени на ищеца от ПТП, делото не се характеризира с правна сложност при преценка основателността на исковете, по които е формирана и съдебна практика.