Решение № 1334 от 18.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501403 по описа за 2025 година

С решение № 260006 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 10117/2020 г., СГС, І-29 с-в, ОТХВЪРЛЯ предявените от „Симона 1995“ ЕООД, срещу Народно събрание на Република България, искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 151 674,71 лв., представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „Симона 1995“ ЕООД към "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г. - м. юли 2016 г., между първоначално определената, съгласно действащата уредба, цена от 567,41 лв. за МВтч и цена от 106,14 лв. за МВтч, определена от Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 24.07.2020 г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - мораторна лихва в общ размер на 47 463,97 лв. по всяка от издаваните 12 броя месечни фактури, дължима за периода от 22.07.2017 г. до 22.07.2020 г.

С решението се ОТХВЪРЛЯТ и предявените от „Симона 1995“ ЕООД 1 срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 151 674, 71 лв., представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „Симона 1995“ ЕООД към "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г. - м. юли 2016 г., между първоначално определената съгласно действащата уредба цена от 567,41 лв. за МВтч и цена от 106,14 лв. за МВтч, определена от Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 24.07.2020 г., както и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на 47 463,97 лв. по всяка от издаваните 12 броя месечни фактури, дължима за периода от 22.07.2017 г. до 22.07.2020 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Симона 1995“ ЕООД. Поддържа твърдението си, че приетата норма на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е в противоречие с общностното право. Счита, че сочената норма е довела до намаляване на преференциалната цена за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, респ. до намаляване на очакваните приходи на производителите, планирани на базата действащ закон и дългосрочни договори. Намира, че е налице несъразмерна намеса на държавата в патримонима на засегнатите дружество и осуетяване на тяхното легитимно очакване, което е поставило субектите, подпомагани по програми от ДФЗ „Земеделие“, в по-неблагоприятно положение спрямо останалите производители на електроенергия от ВЕИ. Счита, че е нарушен принципа на правната сигурност, установен от практиката на СЕС, който изисква правната уредба с неблагоприятни последици за частно правните субекти да бъде ясна и точна, а нейното прилагане предвидимо, като се позовава на решение на СЕС и ЕСПЧ. Поддържа, че с решение на СЕС (С 4005/16 от 28 март 2019 г., Германия срещу Комисията) е отречено схемата за подпомагане на определение производители на енергия от ВЕИ да съставлява държавна помощ. Ето защо счита, че одитът на ГД „Земеделие“ от 2012 г., изхождащ от презумпцията за двойно финансиране (чрез предоставяне на преференциални цени) е невалиден. В този смисъл твърди, че двойно финансиране не е 2 получавано и не са нарушени правилата на държавните помощи. Сочи, че с § 18 от ЗЕ се нарушават Директива 2009/28/ЕО и 2009/72/ЕО, поради което този параграф не е следвало да се прилага. Отделно сочи, че са налице е нарушения на ХОПЕС и ДЕХ. Твърди, че разликата между установената в договора за изкупуване на електроенергия цена и действително платената такава от ЧЕЗ „Електро България“ АД представлява пряка имуществена вреда от категорията на загубата и следва да се обезщети, тъй като тя е в пряка причинно следствена връзка от приемането на § 18, който според самия текст се прилага ex lege без необходимост да се изменя договорът за изкупуване на произведената енергия. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете. Претендира разноски.

Ответникът Народно събрание на РБ оспорва жалбата, като счита, че § 18 от ЗЕ е законодателна промяна извършена в обществен интерес, тъй като осигурява равни условия на инвеститорите и намалява цената за потребителите (решение от 16.11.2021 г. по т.д. № 1184/20 г, ВКС). Основава се на множество съдебни актове, в които е прието, че няма нарушение на ЕС.

Споделя мотивите на съда и моли да се потвърди решението.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите оспорва жалбата. Сочи, че с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/16 г., КС на РБ е отхвърлил искането за обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР ЗИДЗЕ и за установяване на несъответствие с чл. 63 от ДФЕС. Позовава се на множество актове на съдилищата, вкл. и на САС, недопуснати до касация, с които исковете са отхвърлени. Намира, че не са накърнени принципите на стабилност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания. Сочи, че ищецът не установява действие, което да е предприел поради наличие на легитимни правни очаквания. Счита, че със спорната промяна в закона се преследва легитимна обществена цел. Твърди, че са спазени посочените в жалбата директиви и актове. Намира, че изискването за същественост не е налице, както и че няма нито настъпили вреди, нито е налице причинна връзка. Претендира разноски.

Прокуратурата на РБ като контролираща страна не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо съдебно решение.

3

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Ищецът „Симона 1995“ ЕООД твърди, че има качеството на производител на ел.енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и е собственик на Фотоволтаична електрическа централа Уши 3 в м. Банкови ниви в землището на с. Уши, Община Трекляно, Област Кюстендил, с разрешение за ползване. Изграждането на централата се е осъществило въз основа на сключен на 25.07.2012 г. договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд "Земеделие". По силата на договора Фондът е предоставил до 70 % от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаичната електрическа централа (ФЕЦ), като реално полученото финансиране е в размер на 56 %. Сочи, че след изграждане на ФЕЦ е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник (на 15.06.2012) с "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, дружество краен снабдител, за срок от 20 години - 11.06.2023 г. В договора имало предвиждане произведената и отдадена електроенергия да се изкупува по преференциална цена от 567.41 лева без ДДС за МВтч. По време на действието на договора обаче настъпили законодателни промени с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр.

56 от 2015 г., в сила от 24.07.2017 г., които довели до намаляване на преференциалната цена за изкупуване на електроенергия от ВЕИ и легитимно очакваните приходи от производителите на такава енергия. Счита за незаконосъобразно изменението на цената на произведената и доставена електроенергия, произтичащо от прилагането на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който противоречи на норми от правото на ЕС - чл. 107 и 108 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО, включително правото на собственост по чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и правото им на стабилни, равноправни, благоприятни и прозрачни условия за инвеститорите - чл. 10, § 1 от Договора за енергийната харта. Твърди, че на ищеца от законодателната промяна са причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата на цената на енергията по договора и цената, на която електроразпределителното дружество е изкупувало същата през периода 4 м август 2015 г. - м. юли 2016 г., възлизащи общи в размер на 151 674,71 лева, и в лихвата между дължимата по договора и реално заплатената цена за периода 22.07.2017 г. - 22.07.2020 г., възлизащи в общ размер от 47 463,97 лева, за ангажиране на отговорността, за които е приложим реда по ЗОДОВ като ефективно правно средство за защита срещу действията на публичната власт. Претендира тези суми, заедно със законната лихва върху сумата 151 674,71 лева от завеждането на делото, да му бъдат изплатени от Народното събрание на РБ, като предпочитан ответник, евентуално от Държавата, представлявана от министъра на финансите. Претендира разноски.

Ответникът Народното събрание на Република България оспорва исковете, като счита, че е ненадлежен ответник. Намира ги за неоснователни тъй като липсва противоречие на приетия § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ с Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО, чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от ХОПЕС.

Основава се на произнасяне на Конституционния съд в решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12 от 2016 г., относно отхвърлено искане за обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР на ЗЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът Държавата, чрез министъра на финансите, излага сходни съображения относно допустимостта и основателността на предявените искове, като претендира тяхното отхвърляне.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следното от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка по делото не е спорна и е надлежно установена в акта на СГС, като настоящото решение препраща към него.

По идентични по своя характер спорове настоящият състав е взел становище в свои въззивни решения – напр. Решение № 1262 от 25.10.2022 г. по в. гр. д. № 963/2022 г., САС, 14 с-в, недопуснато до касация с определение № 3694 от 23.11.2023 г. по к.д. № 20238002101408, ІІІ ГО, ВКС, Решение № 248 от 06.03.2023 г. по в. гр. д. № 1831/2022 г., САС, 14 с-в, като по настоящем не намира основания да измени позицията си по съществото на предявените искови претенции, която се изразява в следното:

Разпоредбата на ал. 1 от § 18 ПЗР ЗИДЗЕ установява правилото, че за 5 производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение, на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизането в сила на този закон. В ал. 2, 3 и 4 от § 18 се уреждат реда и сроковете за реализиране на ал. 1. Съгласно ал. 2, производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1. Според ал. 3 след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупува произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1 и съгласно ал. 4, ал. 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Последната ал. 5 от § 18 ПЗР ЗИДЗЕ предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, като е уточнено предложение второ на същия текст в смисъл, че след изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ, преференциални цени не се предоставят.