Решение № 3760 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3760 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110123105 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

26.02.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Александра Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 23105/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. Г. Х., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

*****************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия, като за плащането на главницата ответника бил изпаднал в забава като не бил заплатил дължимата мораторна лихва от 23,43 лева за периода 1

5.09.2023 г. до 28.08.2024 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която не била заплатена, като с оглед липсата на плащане ответника бил изпаднал в забава, като се дължала сумата от 2,05 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 1

28.08.2024 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че ищецът е посочил никакви фактически обстоятелства, за да се направи извод, че ответникът е изпаднал в забава. Поддържа, че претенцията е недоказана, като от представените доказателства не можело да се направи извод как ищецът е формирал претенциите си, съответно липсвало доказателства за изпадането на ответника в забава.

Сочи, че в случая не следвало да се допускат част от поисканите доказателства, тъй като от поведението на ответника се установявало, че е заплащал сумите за главниците. В отговора на исковата молба е инкорпорирано искане от особения представител за изменение на определението, с което е назначен за такъв в частта по отношение на определяния депозит за възнаграждение, което следвало да бъде в размерите по НМРАВ. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представили писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, 2 дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том II, рег.

№ 7303, нот. дело № 175/2020 г., като се изяснява, че А. Г. Х е станал собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ************

Представено е заявление-декларация от 01.09.2020 г. от А. Г. Х, с което последният е поискал от „ТС“ ЕАД да му бъде доставяна топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. *****************.

Заявлението-декларация по правното си естество представлява оферта по смисъла на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД, като след като ищецът е приел последната и е продължим да доставя топлинна енергия до процесния недвижим имот, то същата обективира съгласие за сключването на договор, вкл. с оглед постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за процесния период.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни 3 задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия за отопление на имот, която е отчитана на базата на реален отчет, както е отдадена топлинна енергия за сградна инсталация, както не е определяна топлинна енергия за БГВ, тъй като 2 бр. водомери са занулени. Експертът е установил, че размера на дължимото вземане за процесния период е в размер на 489,01 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период са налице плащания нма 28.08.2024 г. и 30.08.2024 г., който са в общ размер на 660,75. Експертът е посочил, че с извършените плащания са погасени вземанията по обща фактура за м.07.2023 г. в размер на 509,71 лева, лихва върху вземанията по обща фактура в размер на 43,72 лева, главницата за дялово разпределение в размер на 45,13 лева, лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,64 лева, както и задължения извън процесния период в размер на 54,55 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.