Акт от 26.01.2023, Административен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

36 гр. Силистра, 26.01.2023 година

Административен съд гр. Силистра, в закрито разпоредително заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав: съдия П. Георгиева - Железова, разгледа административно дело № 151 по описа на АС за 2022 г. гр. Силистра и, за да се произнесе по молбата на ответния административен орган, взе предвид следното:

С протоколно определение от 19.01.2023 г. съдът на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е открил производство за оспорване истинността на писмените потвърждения за получаване на стока към фактури с № 14 от 28.09.2021 г., № 15 от 28.09.2021 г., № 16 от 28.09.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г., както и от международните товарителници към фактури № 22 от 22.10.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г. Съдът е посочил, че доказателствената тежест за доказване неистинността на документа е възложена на страната, която го оспорва съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК.

С молба от 23.01.2023 г. ответникът

– Директора на ДОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – М.М. - главен юрисконсулт в същата дирекция, е изразил становище, че предвид характера на оспорените документи, които счита за частни такива, следва да се приложи изречение второ на чл. 193, ал. 3 от ГПК, съгласно което „Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване пада върху страната, която го е представила.“ Посочено е, че оспорените потвърждения и ЧМР за доказване на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не носят подписа на приходната администрация, поради което за доказване на тяхната истинност следва да бъде приложено именно горепосоченото изречение.

След преценка на писмената молба и становището на ответника съдът намира, че действително следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК.

С оглед гореизложеното, молбата на ответния административен орган се явява основателна, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на жалбоподателя, че в откритото на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.

144 от АПК производство за оспорване истинността на писмените потвърждения за получаване на стока към фактури с № 14 от 28.09.2021 г., № 15 от 28.09.2021 г., № 16 от 28.09.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г., както и от международните товарителници към фактури № 22 от 22.10.2021 г. и № 24 от 08.11.2021 г. тежестта за доказване пада върху него, предвид изразеното желание от негова страна да се ползва от горепосочените частни писмени документи.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:………………….