Определение № 187 от 04.10.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187 гр. Перник, 04.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Търговско дело № 20241700900009 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК от „ХоумТуЮ Инженеринг” ООД срещу „РОЙ БИЛДИНГ“ ЕООД и Р. Р. М. за установяване, че ответниците дължат при условията на СОЛИДАРНОСТ на ищеца: всички суми, присъдени със Заповед за незабавно изпълнение, издадена но ч.гр.д. № 5233/2023 г. по описа на 7-ти състав на Районен съд - П., а именно: 58 525,66 лева, представляващо СБОР ОТ: 11 114 лева - част от цена за възложени от дружеството длъжник и изпълнени от дружеството кредитор строително-монтажни работи, дължима за етап II, на основание т. 3, буква Б.) от Нотариален акт за продажба на право на строеж от 19.08.2021 г. и 47 411,66 лева - непогасен остатък от втора вноска, дължима на основание т. 3, буква А.) от Нотариален акт за продажба на право па строеж от 19.08.2021 г., представляваща част от продажната цена за прехвърленото от дружеството кредитор на дружеството длъжник право на строеж за обектите, описани в т. 1, буква „А“ и „Б“ от същия нотариален акт, както и законна лихва за забава върху тях, считано от подаването на Заявлението в съда на 07.11.2023 г. до пълното погасяване на вземанията.

Евентуално, в случай че главният установителен иск бъде частично или изцяло отхвърлен, поради това, че с извършените от длъжника плащания в периода от 12.04.2023г. до 07.07.2023 г. на обща стойност от 99 700 лева, натрупаната законна лихва за забава в размер на 20 339,66 лева не е погасена по реда на чл. 76 от ЗЗД, на основание чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 294, ал. 1 от ТЗ е предявен иск за осъждане на „РОЙ БИЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК 206516118 и Р. Р. М. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ХоумТуЮ Инженеринг” ООД с ЕИК 205120984 сумата от 20 339,66 лева, представляваща законна лихва за забава, натрупана за периода от 28.06.2022 г. до 07.07.2023 г. върху следните задължения: Сумата от 137 886 лева, представляваща част от цената за възложените строително- монтажни работи, дължима за Етап I, на основание т. 3, буква Б.) от гореописания Нотариалаен акт, падежът за плащането на която е настъпил на 27.06.2022 г. и считано от 28.06.2022г. „РОЙ БИЛДИНГ" ЕООД е изпаднало в забава и дължи законна 1 лихва; Сумата от 11 114 лева, представляваща част от цената за възложените строителномонтажни работи, дължима за Етап II, на основание т. 3, буква Б.) от гореописания нотариалаен акт, падежът за плащането на която е настъпил на 09.03.2023 г. и считано от 10.03.2023г. „РОЙ БИЛДИНГ" ЕООД е изпаднало в забава и дължи законна лихва; Сумата от 126 772 лева, представляваща част от продажната цена за правото на строеж на гореописаните самостоятелни обекти, дължима като втора вноска, на основание т. 3, буква А.) от гореописания нотариалаен акт, плащането на която е обезпечено чрез гореописаната законна ипотека, падежът за плащането на която е настъпил на 09.03.2023 г. и считано от 10.03.2023 г. „РОЙ БИЛДИНГ“ ЕООД е изпаднало в забава и дължи законна лихва. С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК с писмен отговор ответникът РОЙ БИЛДИНГ ЕООД и ответникът Р. Р. М. заявяват, че евентуалният иск е процесуално недопустим, но по същество неоснователен и недоказан. Оспорват го по основание и размер. Не се дължи законна лихва.

С решение №65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. е дадено разрешение, според което при договорена от страните неустойка за Забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира само неустойката, а на основание чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД обезщетение и за по-големи вреди, като това обезщетение не може да бъде съизмерено с размера на законната лихва, тъй като с клаузата за неустойка в договора съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбите на чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД уреждат обезщетяване на вредите от неизпълнение на парично задължение, като в двата случая настъпването на вредата се предполага и не следва да бъде доказвана.

По своята същност обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение в размер на Законната лихва /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ има характер на законна неустойка, тъй като вредите се предполагат, а размерът е определен от законодателя. Нормата на чл. 86. ал. 1 ЗЗД има диспозитивен характер и страните по договора са свободни да уговарят заместване на мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния размер в съответствие с въведения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Смисълът на дадените от закона възможности за търсене на обезщетение до размера на действително претърпените вреди /чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД/ е да може кредиторът да получи пълна обезвреда на претърпените от него вреди в резултат на неизпълнение на договорното задължение.

Границите на отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение са уредени в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение е допустимо да бъдат причинени и по-големи вреди от предположените, но същите следва да бъдат доказани. Когато страните са уговорили определен размер на предполагаемите вреди от забавено изпълнение на парично Задължение, които не подлежат на доказване /т. е. при договорна мораторна неустойка, с която на практика е дерогирана мораторната лихва/, за да бъде присъдено обезщетение за разликата до действително претърпените вреди, същите подлежат на доказване. Поради това, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД само определя законен размер на вредата, без същата да бъде доказана, като този размер е променен от 2 страните с клаузата за неустойка за забава, не може да се приеме, че разликата над уговорената неустойка за забава до законната лихва представлява действително претърпяна вреда. Поради това от една страна, твърдението на ищеца, че съм погасил натрупана законна лихва за забава в размер на 20 339.66 лв. не намира своята юридическа опора. От друга страна от изложението в исковата молба не става ясно как е формиран размерът 20 339.66 лв., посочен като законна лихва. Оспорва този размер, защото не става ясно върху какъв размер на главница и за какъв период от време е начислен. Нещо повече, вземането за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. С оглед на това, обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86,ал.1 ЗЗД не е дължимо на кредитора ако той не е упражнил по съдебен ред правата си. произтичащи от Забавата. С оглед на това е безспорно, че разпоредбата на чл. 76,ал.2 ЗЗД има предвид само възнаградителната лихва, каквато в случая не е уговорена, и НЕ ОБХВАЩА Задължението за неустойка и лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, които имат обезщетителен характер. Поради горните съображения и макар и непосочено изрично, ищецът се възползва от правилото на чл. 76 ал. 1 ЗЗД и по този начин като приема, че посоченото основание в платежните нареждания - „ част.пл.по нот акт от 19.08.21 съгл. Чл. 3“ е форма на неупражняване правото на платилия ответник да посочи кое от няколко изискуеми Задължения погасява, неоснователно прихваща от платена главница суми за недължима лихва. Т.е. така претендираната сума от 20 339.66 лв., предмет на предявения в условие на евентуалност, в случай, че бъде поставена на разглеждане, НЕ Е ДЪЛЖИМА в посочения размер и на соченото основание.

По основния установителен иск за сумата от 58 525.66 лв., заявява, че: Въз основа на подаденото от ищцовото дружество заявление по реда на чл. 417 ГПК, е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 604/23 г. на ЧСИ Александър Дачев. Срещу този изп.лист е подадено възражение. Въвеждам твърдение, че размерът на задължението по б. А от процесния договор е в размер на 126 772 лв. От тази сума е заплатена сумата от 27 072 лв., които съм заплатил преди завеждане на иска с платежно от 06.12.2023 г. Като част от тази сума е и сумата от 29 395.85 лв., блокирана по изп. дело в полза на взискателя-ищец.

Както твърди ищецът на стр. 3 от исковата молба, ответното дружество е извършило и 12 плащания на обща стойност 99 700 лв. В този смисъл заплатените общо по процесния договор суми са в размер, както следва: 137 886 лв. + 99 700 лв. + 11 114 лв. + 27072 лв. + 29 395.85 лв = 305 167.85лв. от общо дължими 459 620 лв.

Остатъкът от неразплатена главница по договорът е 154 452.15 лв., от които 44 342 лв. и 1620 лв. са непадежирали или падежиралата главница е в размер на 108 490.15 лв. А пред ОС Перник и СГС се претендират общо 58 525.66 лв. и 137 886 лв. = 196411.66лв. Като част от спора е призната и сумата от 11 114 лв. с основание чл. 3 б. Б от нот. Акт, което признание поддържаме и с настоящия писмен отговор. Тази сума също е платена на 06.12.2023г. по сметка на ищцовото дружество преди завеждане на иска. Въвежда и 3 твърдение, че между страните в настоящото производство е висящ спор пред СГС - т.д. № 2275/2023 г. на VI-13 състав. Прилага копие от исковата молба, от която е видно, че предмет на това производство са също суми, дължими по процесния договор. В този връзка възразява и оспорва отнасянията на извършените плащания към погасяване на задължения по отделни разпоредби по договора, както и извършени прихващания от ищцовото дружество за дължими лихви от суми, с които ответното дружество е погасявало главница и за които суми ищцовото дружество е издало фактури за платена главница. Счита, че покъсно заведеното дело - това, по което се развива настоящото производство, следва да се прекрати пред вас и да се изпрати за разглеждане към по-рано образуваното, за да се постанови единно решение. За да е ясно и безспорно, ОСПОРВА предявения установителен иск по основание и размер. Заявява, че сумата е платена преди завеждането му. При тези съображения моли да се отхвърли предявения главен установителен иск и в случай, че сте приели за разглеждане евентуалния осъдителен - да отхвърлите и него като неоснователен и недоказан. Претендира и разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. С отговора са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа изцяло предявените искове и по подробно изложени съображения изразява становище по възраженията и твърденията на ответниците в подадения от тях отговор. С доп. исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото. На основание чл. 156, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 195 и сл. ГПК, за доказване на изложените в обстоятелствената част на настоящата допълнителна искова молба обстоятелства и факти, моли да се допусне извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещо лице икономист с поставени въпроси.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответниците не депозират допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

По допустимостта:

Евeнтуалните осъдителни искове по чл. 86 ЗЗД са предявени при условията на чл.

210, ал. 1 ГПК с исковете, предявени по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК и касаят въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, което е допустимо съгласно т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Доказателствена тежест:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и петитум /доколкото се изтъкват твърдения за сключен договор за продажба на бъдеща вещ - апартамент с идеални части от подземен паркинг в бъдещата сграда, който по съществото си е комбиниран и съдържа елементи на договор за продажба на право на строеж и договор за строителство на обект в съответната степен на довършеност/, съдът квалифицира главните искове по реда на чл. 422 ГПК по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Разпечатката съдържа 20 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9318d864-6586-4924-b0d1-448bbdb5aeca