Решение № 35 от 09.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20221000502994 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1251 от 30.05.2021г., постановено по гр.д.№7553/2022г., СГС е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Е. П. Б. А. сумата от : 8 000/осем хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 8 000лв. до 1 100 000лв. ; сумата от 1 500/хиляда и петстотин/ по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване имуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 1 500лв. до 6 000лв.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от страна на първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно и не е съобразено с действително доказаните вреди.Ищцата 1 не е установила висок интензитет на търпените вреди, което да налага присъждане на обезщетение в такъв завишен размер.Същото не съответства на съдебната практика в сходни случаи, социално-икономическата ситуация в страната, както и сравнително кратката продължителност на наказателното производство. Недоказана е претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар, тъй като страната не е установила факта на заплащане на това възнаграждение.В условията на евентуалност се оспорва размера на разноските като прекомерен.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали размера на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Ищцата Е. П. Б. А. не е депозирала отговор на подадената жалба.

Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 8 000лв., а този за заплащане на имуществени вреди за разликата над 1 500лв., е постъпила жалба от ищцата Е. П. Б. А., в която се правят оплаквания за неговата неправилност. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, мярката „забрана за напускане пределите на РБ“, както и продължителността на наказателното производство.Оспорва се началния момент, от който е присъдена законната лихва върху главницата, който следва да бъде от датата на извършване на първото незаконосъобразно действие, а не от приключване на производството.Неправилно е и решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 500лв., тъй като не е отчетено обстоятелството, че упълномощения адвокат е представлявал обвиняемата както в досъдебното производство, така и в съдебна фаза.Законната лихва върху тази претенция следва да бъде от 24.07.2015г. – датата на встъпване на упълномощения защитник по делото.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и уважи изцяло предявените искове.Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо.По същество частично основателна е тази на ищцата Е. П. Б. А..

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищцата за извършено престъпление от общ характер са незаконни, а се спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.

В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на 2 обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е било оправдано, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи – прокуратура.Обезщетението, което пострадалото лице може да претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането.

Отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата, следва да се носи по реда на чл.2, т.3 от ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/т.13 от ТР№3/04г./, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното задържане под стража.

Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.

На първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от 10г. до 15г., както и парична глоба от 100 000лв. до 200 000лв.

От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай възлиза на 16 месеца и 13дни. С оглед естеството на повдигнатото обвинение следва да се приеме, че производството се е развило в рамките на един „разумен срок” по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС.

От значение е и периода, в който на лицето е била наложена най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража”, която е продължила близо 9 месеца, след което е била променена в „подписка“.От момента на изменение на мярката за неотклонение в по-лека органът на обвинението е наложил на обвиняемата административна мярка „забрана за напускане на страната“, която е била търпяна в периода от 13.06.2016г. до 26.07.2016г.

Следва да се вземе предвид и това, че в съдебната фаза на процеса не са били извършвани процесуални действия, а наказателното производство е било прекратено в закрито заседание по реда на чл.250, ал.1, т.2 от НПК.

От показанията на св.Ч., кредитирани от съда като обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че ищцата е била изключително притеснена от воденото срещу нея наказателно производство, както и невъзможността да общува със своите близки.

3

От изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в размер на 15 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.При постановяване на решението си съдът съобрази следната съдебна практика : Решение № 87 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2020 г., IV г. о., ГК – за сходни обвинение, които са по-тежко наказуеми и с доказан по-висок интензитет на търпените вреди е присъдено обезщетение от 20 000лв.

С оглед на горното съдът намира, че предявения с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 15 000лв., а за разликата отхвърлен като неоснователен.Следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението от датата на приключване на назакателното производство, в каквото връзка са задължителните указания дадени в т.4 от ТР№3/2004г. на ОСГК.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 4 500лв.От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е била представлявана в досъдебното производство и в производството пред СГС и САпС от адв.Ч., на когото е заплатила общо възнаграждение от 6 000лв. Приложената разписка за получено плащане от адв.К.Ч. съставлява надлежно доказателствено средство, доказващо факта на плащане на адвокатското възнаграждение.Основателно е възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение, поради което на страната следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди, съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 за МРАВ – по 1 500лв. за всяка една фаза от процеса, или сумата от общо 4 500лв.По изтъкнатите по-горе съображения законната лихва следва да се присъди, считано от приключване на наказателното производство.

Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд относно размера на определеното обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която : искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 8 000лв. до 15 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на ищцата се присъди допълнително обезщетение от още 7 000лв. ; искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 1 500лв. до 4 500лв., като бъде постановено друго по същество, с което на ищцата се присъди допълнително обезщетение от още 3 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане на сумите.В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

В полза на ищцата следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Съобразно уважената част на жалбата на страната следва да се присъди сумата от 45.2лв.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1251 от 30.05.2021г., постановено по гр.д.№7553/2022г. на СГС в частта, в която са отхвърлени исковете на Е. П. Б. А. срещу Прокуратура на РБ за заплащане на : обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., за разликата от 8 000лв. до 15 000лв. ; обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., за разликата от 1 500/хиляда и петстотин/лв. до 4 500/четири хиляди и петстотин/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Е. П. Б. А. сумата от още : 7 000/седем хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г. ; 3 000/три хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., ведно с направените пред въззивната инстанция разноски от 45.2/четиридесет и пет цяло и двадесет/лв.