Определение № 469 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 288/2024
- Вид
- Определение № 469
- Подписан
- 21.02.2024
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 469 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500288 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба н а „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, чрез пълномощника му юрисконсулт М., срещу Разпореждане № 296/04.01.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 14383/2023 г. на ПРС, XIV гр.с., с което e върната частна жалба вх. № 110148 от 01.12.2023г. на „А1 България“ ЕАД, подадена против разпореждане по реда на чл.413, ал.2 ГПК, поради пропускане на срока за обжалване.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържат се доводи, че срокът за обжалване по чл.413, ал.2 от ГПК е едноседмичен, но в случая в издадената по образец заповед за изпълнение е посочен по-дълъг срок за обжалване в частта за разноските, а именно едномесечен от връчването, поради което намира приложение чл.62, ал.3 ГПК.Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ПРС. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, при извършената служебна проверка за допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Препис от същата не подлежи на връчване.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 14383/2023 г. на ПРС, XIV гр.с. е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД, въз основа на което е постановена Заповед № 7158/19.10.2023 г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя против Т. Б. Р. за вземания за главница, представляваща цена за услуги по договор с партиден номер М6709881 с подписано Приложение 1 на 08.12.2021г. за периода 21.12.2021г. – 20.05.2022г.; мораторна лихва върху цената за услуги за периода от 09.02.2022 г. до 29.08.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.10.2023г. до окончателното 1 им погасяване, както и разноските по делото по съразмерност.
С разпореждането, обективирано в Заповед № 7158/19.10.2023 г., е отхвърлено заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за такса за събиране на дължими суми, цена за устройство по договор за продажба на изплащане и неустойки, ведно с претендираните мораторни лихви върху описаните суми, както и за разноските за разликата НАД уважения ДО претендирания размер.
В разпореждането е указано, че в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщението му на заявителя.
По отношение на длъжника в раздел „Важна информация за длъжника“ е указано, че заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.
Констатира се, че заповедта за изпълнение с инкорпорираното разпореждане е връчена на „А1 България“ ЕАД на 31.10.2023 г.
Постъпила е частна жалба вх. № 110148 на 01.12.2023г., подадена по пощата на 30.11.2023 г., по отношение на която с молба от 29.12.2023 г. заявителят е уточнил, че е подадена срещу разпореждането за отхвърлянето на разноските над уважения размер.
Последвало е постановяването на обжалваното разпореждане № 296/04.01.2024 г., с което е върната частна жалба вх. № 110148/ 01.12.2023г. като просрочена. РС се е позовал на указанията си към заявителя в Заповед № 7158/19.10.2023 г., че в отхвърлителната част разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването. Посочил е, че срокът е изтекъл на 07.11.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата на 30.11.2023 г., поради което същата е подадена след изтичането на преклузивния за това едноседмичен срок.
Разпореждането е правилно.
С частна жалба вх. № 110148/01.12.2023г. от заявителя „А1 България“ ЕАД се обжалва разпореждането, обективирано в Заповед № 7158/19.10.2023 г., в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлено искане за присъждането на разноските над уважения размер до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК, разпореждането, в отхвърлителната си част, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба. Приложима е разпоредбата на чл. 279 вр. 275, ал. 1 ГПК, според която частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането (определението). В съответствие с последното са и дадените от районния съд указания в заповедта за изпълнение, че в отхвърлителната си част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му на заявителя.
По делото се установява, че съобщението до заявителя е връчено на 31.10.2023 г., поради което срокът за обжалване на отхвърлителната част на разпореждането е изтекъл на 07.11.2023 г.
Ето защо, доколкото частна жалба вх. № 110148 /01.12.2023г. е подадена след изтичане на указания на заявителя преклузивен едноседмичен срок за обжалване на разпореждането в отхвърлителната му част, същата се явява просрочена и като такава правилно е била върната от районния съд.
В разглеждания случай не е приложима разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК, доколкото едномесечният срок за обжалване на заповедта в частта за разноските е 2 указан изрично само на длъжника в раздел „Важна информация за длъжника“ на заповедта за изпълнение, а не на заявителя. Следователно неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК.
Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което като такова ще бъде потвърдено, а частната жалба ще бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 296/04.01.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 14383/2023 г. на ПРС, XIV гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3