Определение № 30196 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30196 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20251110127047 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 1588/16.03.2026г., имаща характер на молба с правно основание чл. 248 от ГПК, с която И. П. моли съда да измени постановеното по делото определение от 09.03.2026г. в частта за разноските. Молителката възразява да заплати присъдените разноски с аргументите, че в хода на производството е заплатила изцяло процесните суми, с което същото е останало без предмет. Посочва и че ищецът не е изпратил покана за доброволно изпълнение на наследниците на Г. И. П., което поведение противоречи на добросъвестността по чл. 9 от ГПК. Твърди, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с право, а самият факт на плащане в хода на процеса единствен по себе си не означавало, че всъщност ответниците са дали повод за завеждане на делото.

Твърди, че присъждането на сума в размер на 100,00 лева още за разноски представлявало дублиране на разноски. Цитира съдебна практика според която съдът не може да присъди допълнителни разноски, когато вече е доказано плащане на същите суми.

В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е взел становище по искането, като счита същото за неоснователно. Счита, че разноските са присъдени съобразно действащата нормативна уредба, поради което моли да не се уважава молбата.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението или друг съдебен акт да бъдат изменени или допълнени в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такИ. по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитИ. по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на определението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с определение, което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, което определение е връчено на молителя на 15.03.2026г., а частната жалба, имаща характер на молба за изменение на определението в частта за разноските е подадена в съда на дата 15.03.2026г., чрез ЕПЕП, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Неоснователно е 1 изложеното от молителя, че след като същият е заплатил процесните суми производството е останало без предмет. Въпроса за заплащане от ответника на процесните суми е част от спора по същество и съответно се взема предвид от съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.

Обстоятелството че делото е прекратено и то по почин на ищеца, не дерогира това обстоятелство, както и факта, че плащането е извършено след подаване на исковата молба в съда. Ако ответниците бяха заплатили сумите преди това, не би се стигнало до съдебно производство, в което разбира се се акумулират съдебни разноски - за такси, депозити, възнаграждения и др. В тази връзка неоснователни са и доводите на ответника, че ищецът не му е изпратил покана за доброволно изпълнение. Последното има значение за поставянето на длъжника в забава, и то само ако задължението не е срочно и изискуемостта настъпва след покана – чл. 84, ал.2 от ЗЗД. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. на ищеца, действаща през процесния период е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок от датата на възникване на задължението, което обоснова извод, че задължението е срочно и не е нужна покана.

Отделно заплатените от ответника суми са тези за главница и лихви и за други разноски, но не и за юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда от съда и то след установяване, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК. След като е постъпило плащане в хода на производството, а не преди него, с това си поведение ответника е дал повод за завеждане на делото и дължи разноските, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Отделно право на всяка страна е да предяви иск, когато счита, че нейни права са нарушени. Обема на търсената защита се определя от ищеца. Принципът по чл. 3 от ГПК изискващ упражняването на процесуалните права да е добросъвестно и съобразно добрите нрави, не може да бъде свързан с поддържаната от молителя теза, чиято цел е да дерогира обективната страна на отговорността за разноски, свързана с изхода на спора.

По гореизложеното съдът намира, че така подадената жалба, имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1588/16.03.2026г., имаща характер на молба с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от И. П. за изменение на постановеното по гр.д. № 27047/2025г. определение от 09.03.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2