Решение № 1328 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501512 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „********** против решение №

1412/30.03.23г.,постановено по гр.д.№ 11207/22г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което е осъдено „*********** да заплати на********** сумата в общ размер на 24 809,50лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък на възнаграждение по договор за ремонт на дизелов локомотив 52-246 по приета оферта от 17.08.2021г., за което е издадена фактура № 6000002435/21.02.2022г.,от които :113,26лв.с ДДС – за достъп и преминаване на ПЖПС по железопътната инфраструктура на територията на Локомотивно депо - П.,184,66лв.с ДДС – маневра на локомотива в Локомотивно депо – П. и от ревизионния канал ; 13 208,83лв.с ДДС – за използване на ревизионен канал 24 дни, 197,35лв.с ДДС – за използване на подемни съоръжения – 2 часа, 4032лв.с ДДС – за престой на локомотива извън времето на ползване на ревизионния канал – 28 дни и 7073,40лв.с ДДС – за извършване на ремонт на дизеловия локомотив,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2022г.до окончателното плащане.

Жалбоподателят счита решението за неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраната по делото доказателствена съвкупност по съображения,изложени в жалбата.Приема за неправилен извода на съда,че цената за 1 използване на ревизионния канал,посочена в офертата,е определена за час,като не е ограничена само за работни часове и за часове в работни дни.Освен това в офертата цената за използването на ревизионния канал била определена не в часове,а в човекочасове.Моли решението да се отмени изцяло и се постанови друго,с което да се отхвърлят ищцовите претенции.Претендират се разноските по делото.Не се ангажират доказателства.

Въззиваемата страна “*********** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Твърди,че в офертата за използване на ревизионен канал е допусната техническа грешка,като цената е посочена за час,но е дублирано „ч.ч“.Не било възможно сумата от 19,11лв.без ДДС за ползване на ревизионен канал да е в човекочаса.Не се сочат нови доказателства.Иска се потвърждаване на обжалваното решение.Претендират се разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПРС са предявени искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

По делото е безспорно,че страните са сключили неформален договор за ремонт на дизелов локомотив 52-246 през лятото на 2021г.по предоставена от ищеца оферта от 17.08.21г.,с място на извършване на ремонта-базата на Локомотивно депо-П.Според офертата цената за извършване на ремонта (т.VIII) е 11 789лв.без ДДС.В т.I- VII са включени допълнителни услуги.Не се спори също,че ответното дружество е заплатило авансово на 19.08.21г.сумата от 7073,40лв.с ДДС,представляваща 50% от стойността на ремонтните дейности по т.VIII от офертата.Ответникът признава,че не е заплатил вземанията на ищеца (без ДДС) както следва: 94,38лв.за достъп и преминаване на ПЖПС по железопътната инфраструктура на територията на ЛД-П. (Локомотивно депо-П.); 153,88лв.маневра на локомотива в ЛП-П. и от ревизионния канал; 164,46лв.за ползване на подемни съоръжения2 часа,както и за остатъка от 7073,40лв.с ДДС за ремонта на локомотива.Безспорно е също,че локомотивът е предаден от ищеца на ответника след ремонта на 03.11.21г.с приемопредавателен протокол без забележки.

Спорът по делото се концентрира върху това дължи ли се от ответника плащане за престой на локомотива извън времето на ползване на ревизионен канал (т. VII от офертата) за 28 дни в размер на 3360лв.без ДДС и за използване на ревизионен канал (т.III от офертата) за 24 дни в размер на 11 007,36лв.без ДДС.

От събраните по делото писмени доказателства-писмо до ищеца от управителя на отв.дружество от 02.06.21г., оферта от 17.08.2021г. ,писмо до ответника от 12.08.21г.,приемопредавателен протокол от 03.11.21г.,ф-ра от 25.11.21г.,кореспонденция между двете дружества-писма от 09.12.21г.,17.12.21г.,28.02.22г.,20.04.22г.,покана за доброволно 2 изпълнение от 13.04.22г., фактура № 6000002435/21.02.2022г. ,калкулация и справка за извършените ремонтни дейности в ЛД-П.,доклад от началника на ЛД-П. С.З. от

17.03.22г.,както и от събраните гласни доказателства- показанията на св.С. Т.,Н. Б.,П. Д. и Б.

Б. се установява,че ответното дружество е поискало от ищеца да извърши ремонт на дизелов локомотив 52-246; изпратена му е оферта,която е одобрена от ответника и локомотивът е приет за ремонт.Офертата включва 8 точки,в които са включени цена на ремонта на локомотива-т. VIII и от т.I до т.VII-допълнителни услуги.В оспорваната т.III е посочена цена за използване на ревизионен канал за 1 ч.ч.-19,11лв.(без ДДС),а в оспорваната т.VII-за 1 час престой на локомотива,извън времето на ползване на рем.площадка-5лв.(без ДДС).В офертата не е посочен срок за извършване на ремонта.

За периода 12.07.21г.-18.08.21г.локомотивът е престоял на коловоз в депото без да му се начислява услуга престой.

На 19.08.21г.започнал ремонта на локомотива,като било свалено сцепното движение на локомотива и се установило износване на кривошип.Поправката на кривошипа не била включена в офертата,поради което представители на ответника,след като били уведомени за проблема,демонтирали дефектиралата част (показанията на св. Т.,Б.,Д.,Б.)и я изпратили на ремонт.Едва след монтирането на готовия кривошип започнал реално монтажа-на 01.10.21г.

За периода 19.08.21г.до 01.10.21г.локомотивът престоял на коловоз на ЛДП.,заемайки място,при тарифа от 5лв.на час за престой.

Когато локомотивът бил позициониран за извършване на основните ремонтни дейности по офертата на ревизионния канал,бил установен друг проблем след повдигането на локомотива на крикове-едната колоост била с износена цапфа.Такъв ремонт отново не бил предвиден по офертата,а и ищецът не разполагал с необходимата техника,за да я отремонтира.Това наложило колоостта да се демонтира,(при което,според св.Т. цялата машина отгоре трябвало да се разглоби) и да се вземе от ответника,за да я закара на ремонт.Демонтирането на колоостта отнело няколко дни,като на 07.10.21г.ответникът я взел,за да я отремонтира и я върнал готова на 20.10.21г.Според същия свидетел пред този период 01.10.-20.10.21г.ревизионния канал не можел да се използва,защото локомотивът стоял там и нямало как да се премести,доколкото бил повдигнат на крикове.След връщането на колоостта отнело два-три дни време,за да се монтира на локомотива.Самият ремонт на локомотива отнел около десетина дни и е предаден на ответника с приемо-предавателен протокол на 03.11.21г.

Доколкото ответникът не оспорва извършването на услугите по т. III и т.VII от офертата,а само времето,за което са извършени,процесните периоди са два: времето на престой на локомотива на коловоз в депото на ищеца,докато се отремонтира на друго място кривошипа (от 19.08.21г.до 01.10.21г.) и времето на престой на локомотива на ревизионния канал,докато се ремонтира,отново на друго място,колоостта(от 01.10.21г. до 20.10.21г.),като всички свидетели са категорични,че без тези два елемента –кривошип и колоост,не би могъл да се извърши уговорения между страните ремонт на локомотива съгласно офертата от 17.08.2021г.

3

Ищецът е начислил стойността на престой по т. VII от офертата на локомотива на коловоз на ЛД-П. извън ревизионния канал за 28 дни (3360лв.без ДДС при цена за 1 час престой-5лв.без ДДС) и стойността на престой на ревизионния канал по т.III от офертата за 24 дни (11 007,36лв.без ДДС при цена „за 1ч.ч.-19,11лв.без ДДС.

Районният съд в мотивите си е приел,че в офертата цената е определена за час,като не е ограничена само за работни часове и за часовете в работните дни.

Приел е също за доказано,че за времето от 19.08.21г.до края на м.септември30.09.21г.локомотивът е престоял на коловоз,извън времето за използване на ремонтната площадка,което прави общо 28 дни,без в тях да са включени почивните дни и официалните празници (06.09. и 22.09.21г.).Тези изводи на първостепенния съд се споделят и от настоящата инстанция.Видно е от свидетелските показания,че за посочения период ремонт на локомотива не е извършван поради откриването на дефектирала част (кривошип),чието ремонтиране е извършено извън депото на ищеца и в резултат на което локомотивът е престоял на коловоз на ЛД-П. за периода от 19.08.21г.до 30.09.21г.,изчислен на 28 работни дни при цена от 5 лв.за час престой,общо 3360лв.без ДДС.В тази част решението е правилно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на другата сума от 11 007,36лв.за престой на локомотива на ревизионния канал за 24 дни,районният съд е приел,че правилно са изчислени тези дни за времето от 01.10.21г.до 24.10.21г.на 24 дни,доколкото цената в офертата от 19,11лв.без ДДС е определена за час,без да е уговорено престоят да е ограничен само до работни часове и за часове в работни дни.

Действително в офертата такава уговорка липсва.Възраженията на ответника са в насока,че в офертата престоят е посочен в човекочасове,а не в часове.Човекочасът обаче бил мерна единица мярка за време,определяща производителността на труда,т.е. един човекочас е равен на работата на един човек за един час и неправилно ПдРС начислил за определена в човекочасове дейност възнаграждение за часове престой извън работното време.

Настоящата инстанция намира,че престоят на локомотива на ревизионния канал съгл.т.III от офертата не е начислен в човекочасове,независимо,че е записано „1ч.ч.“,тъй като от съдържанието на офертата е видно,че извършването на ремонта на локомотива, (което включва дейностите по ремонта,извършвани от служителите на ищеца) е посочено като отделно перо –т.VIII от офертата при общо посочена сума за ремонта-11789лв.Всички останали пера от офертата,включително спорните т. III и т.VII представляват други услуги,невключващи положен труд на служители на ищеца,за да се изчисляват в човекочасове.Спорните две точки представляват услуги за престой,поради което и са посочени цените им в часове.Въззивният съд намира,че в офертата е допусната техническа грешка при изписването на т.III,като вместо 1 ч.ч.е следвало да се запише 1 час.Това следва от цялостния прочит на офертата и отделните услуги,посочени в нея.

Още един довод,че се касае за техническа грешка,а не за определяне на цената за престой на ревизионния канал в човекочасове е и обстоятелството,че стойността на един 4 човекочас е определен от ищеца съгласно приетата по делото „Калкулация за определяне цената на 1 час труд в “********** за 2021г.“(л.64 от първоинст.дело),на 35,03лв.Следователно не е възможно престоят на локомотива (в случая-на ревизионния канал) да се определя в човекочасове,след като не е полаган труд в този период,нито да се оценява значително по-ниско от определената за същата година от ищеца цена за човекочас от 35,03лв.

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира,че решението на ПдРС е правилно и в тази му част,поради което същото като изцяло законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

По отношение на разноските-с оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на възиваемата страна,която е претендирала такива пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.По делото е представен в тази връзка списък на разноските за сумата от 250лв.юрск.възнаграждение.Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на въззиваемата страна.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд