Решение № 7639 от 25.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54393/2023
- Вид
- Решение № 7639
- Подписан
- 25.04.2024
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.43, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48 · Закон за наследството
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл.51 · Закон за наследството
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 7639 гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110154393 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 274479/04.10.2023 г., от И. Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ************, чрез адв. В. П. Н., със съдебен адрес: ************ срещу ***********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ГР. *******, представлявано от *********председател на УС, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД , с който се иска да бъде установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на ответника *********** следното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно: сумата в размер на 1598,34 лева -главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 89,74 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и респективно на възможността за неговото принудително изпълнение.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че било образувано изпълнително дело (ИД) по молба на взискателя ***********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2012г., по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, по силата на който ********** Ц. Ц. /наследодател на 1 ищеца/ са осъдени да заплатят разделно на *********** следните суми, а именно: 3196,67 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 777,30 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 179,48 лева - сторени съдебни разноски.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство ******** Ц.а заплаща изцяло своето задължение и делото бива приключено спрямо нея. Впоследствие *********** Ц. почива, а като длъжник, на негово място, бива конституиран единственият му наследник по закон - И. Ц., който е ищец.
Посочва се, че срещу ищеца, в качеството му на наследник на *********** Ц. Ц., е образувано и се води изпълнително дело №20128440402698 на ЧСИ *****.
Счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага подробни правни съображения, че погасителното давност на вземането е тригодишна, тъй като е въз основа на издаден изпълнителен лист (ИЛ), а последното изпълнително действие, което прекъсва давността е осъществено на 14.11.2014 г. Сочи, че чак на 26.06.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че в периода от 14.11.2014 г. до 26.06.2018 г. не е прекъсвана или спирана давността.
Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска. Моли съда да открие производство по чл.51 ЗН, с което съдът да даде подходящ срок на ищеца да заяви дали приема наследството или не. Оспорва да е настъпила погасителна давност. Счита, че същата е петгодишна, поради наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. Излага твърдения, че действия, които прекъсват давност са извършени през 2012 г., 2014, г., 03.02.2016 г., 10.02.2017 г., 2018 г., 03.12.2019 г., 09.04.2019 г. до 24.07.2019 г. било спряно, 28.10.2021 г., 17.07.2023 г., 18.08.2023 г. Твърди, че петгодишна давност започва да тече от 26.06.2015 г. с оглед постановено тълкувателно решение т.10 от ТР 2/26.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС за частична отмяна на ППВС 3/18.11.1980 г. Моли съда да изиска изпълнително дело 20178410408268 по описа на ЧСИ ********* на КЧСИ. Моли съда да отхвърли исковата молба. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. С допълнителна молба поддържа исковата молба. Претендира разноски в производството. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се представлява в о.с.з. С допълнителна молба поддържа отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски в производството съгласно списък по чл. 80 ГПК.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен интерес е налице противоречи практика.
Според едната, по-стара, практика такива обстоятелства за правен интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3448/2017 г., III г. о., ГК).
Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г., защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като 3 може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието (Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК).
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у ищеца е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този води дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват 4 давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е извършил изпълнително действие в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
Разпечатката съдържа 40 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9316fee1-3424-4ad1-af8d-2873eca99b65