Решение № 172 от 25.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20265000500301 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №480/14.04.2026 г. по гр.д.№1644/2025 г. на ОС – Пловдив, постановено по предявен от С. Г. Х. против ответника Община Пловдив иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени вреди в резултат от травматични увреждания, получени на 09.03.2025 г., когато ищцата се спънала в несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно и паднала от собствен ръст на терена, при което получила счупване на три места на лъчевата кост на лявата ръка, натъртвания и охлузвания на колената. За претърпените болки и страдания в резултат от травматичните увреждания и претърпяното оперативно лечение, ищцата е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането /09.03.2025 г./ до окончателното плащане. За претърпените имуществени вреди в резултат от травматичните увреждания, изразяващи се в разходи за лечение, ищцата е претендирала обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1587,40 лв., от които 1400 лв. за оперативна интервенция, 17,40 лв. за потребителска такса, 60 лв. за лабораторни изследвания, 30 лв. за вторичен преглед, и 80 лв. за физиотерапия, ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетението за имуществени вреди за периода от датата на предявяването на иска /11.06.2025 г./ до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 18 000 лева, с равностойност от 9203,25 евро, ведно със законната лихва за периода от датата на 1 увреждането 09.03.2025 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен, поради прекомерност на претендираното обезщетение, като е отхвърлено релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен до размера от 1527,40 лева, с равностойност от 780,95 евро, като е отхвърлена претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски в размер на 60 лв. за лабораторни изследвания, поради недоказана причинна връзка с увреждането.

От така постановеното решение недоволни са и останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№16226/29.04.2026 г. ответникът Община Пловдив, чрез гл. юрк.

Е. П - Б, обжалва решението изцяло в осъдителната му част и по двете предявени претенции. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, като се настоява същото да бъде изцяло отменено в осъдителната част, с отхвърляне на претенциите на ищцата изцяло, а при условията на евентуалност – в случай че се преценят претенциите за основателни, се настоява за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерен. Поддържа се, че възраженията на ответника не са обсъдени от съда. Дори да се приеме, че е била налице твърдяната неизправност на пътния участък, то това не води автоматично до извод за неизпълнение на задълженията за поддържането му и за осигуряване на възможност за безопасно придвижване на пешеходците. Платното за движение на автомобили не е предвидено за придвижване на пешеходци. Необосновано съдът е приел, че е доказана причинна връзка между деянието и неимуществените вреди – приетата СМЕ се основава на предположения относно механизма на настъпване на увреждането, като в исковата молба не са изложени конкретни данни как точно е настъпило увреждането на ръката при падането. Поддържа се, че тъй като не е налице категоричност и несъмненост относно наличието на причинна връзка между падането и настъпване на увреждането, предявените искове е следвало изцяло да се отхвърлят. По отношение на твърдяните имуществени вреди, също не е установена причинната връзка между увреждането на ищцата и направените от нея разноски – същата е следвало да бъде установена от СМЕ, но такава задача не е била предмет на приетата по делото експертиза. Също така не са събрани доказателства, че разноските са били направени от ищцата. Във връзка с приетият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът необосновано е приел, че търпените от ищцата болки по своята продължителност и интензивност са надхвърлили нормално присъщите за подобно увреждане – според СМЕ оздравителният период е бил в рамките на обичайния, болката е била интензивна непосредствено след увреждането, а впоследствие е намаляла, приемът на болкоуспокояващи медикаменти е намалил интензитета на търпените болки. Характерът и степента на уврежданията не се отличават с най-високата степен на увреда, не е настъпило трайно и необратимо увреждане на здравето, не са налице усложнения, няма ограничения във функцията на ръката, търпените неудобства са били за непродължителен период. Не е съобразена съдебната практика по сходни случаи. Съдът не е отчел всички релевантни обстоятелства, и необосновано е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния 2 резултат – ищцата не се е придвижвала по предвидено за пешеходци място, не е проявено необходимото внимание, не са били налице пречки да възприеме сочената неравност и да я избегне. Заявява се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№16625/04.05.2026 г., подаден от С. Г. Х., чрез адв. Т. П.. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ответника. Неоснователни са доводите, че само съществените неизправности по пътната настилка са основание за ангажиране на отговорността на общината – отговорността на общината е обективна и безвиновна, и следва от нормативно вменените задължения за поддържане и осигуряване на безопасното придвижване по тях.

Неоснователно се поддържа необоснованост на извода за наличие на причинна връзка между увреждането и механизма на получаването му, който съдът е извел от заключението на приетата по делото СМЕ, чийто изводи са основани на цялостен анализ на доказателствата по делото. Неоснователни са доводите за недоказаност на претърпените имуществени вреди – по делото са налични платежни документи за направените от ищеца разходи. Не е налице твърдяната прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – точно обратното, той е недостатъчен за репариране на търпените от ищцата болки и страдания. Изцяло неоснователни са възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат и правилно са били отхвърлени от съда. С оглед направеното уточнение на ИМ, ищцата е пресичала пътното платно, а не се е придвижвала по него надлъжно. В близост до мястото на инцидента няма пешеходна пътека, а контейнерите за смет са били позиционирани на отсрещната страна на улицата, което налага пресичането й за изхвърляне на смет, какъвто е бил и конкретният повод за пресичане на улицата. Липсват конкретни правила, задължаващи пешеходеца да запаметява неравностите на настилката в района на дома си, и да се пази от спъване в тях, а самото пресичане на улицата не може да се приеме за неположена от ищцата дължима грижа за собственото й здраве. Неоснователни са и възраженията, че липсата на достатъчна рехабилитация също е допринесло за вредоносния резултат и удължаване на възстановителния период, каквито данни по делото липсват. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата за въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

С Въззивна жалба вх.№16627/04.03.2026 г. ищцата С. Г. Х., чрез адвокат Т. П. обжалва решението в отхвърлителната му част само по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над присъдения размер от 18 000 лв., до пълния предявен размер от 30 000 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез 3 определяне на несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се изтъкват подробно установените по делото болки и страдания, търпени от ищцата. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част по този иск, и присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в пълния му размер. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, ищцата е освободена от задължението за внасяне на такса за въззивното производство на основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение №2245/08.07.2025 г. на л.71 от делото на ПОС, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№19785/27.05.2026 г., подаден от Община Пловдив, чрез гл. юрк. Е. П - Б. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата, като се излагат подробни съображения в подкрепа на тезата, че дори присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява прекомерен, като се поддържат доводите, изложени и във въззивната жалба на ответника. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ищеца без уважение. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Пловдив.

С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо от родово компетентен съд, в производство по предявен допустим иск от и срещу процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в рамките на релевираните оплаквания.

По релевираните оплаквания от двете страни, съдът намира следното:

Претенциите на ищцата С. Г. Х. са изведени от твърдения, че на 09.03.2025 г. в гр.

Пловдив, около 19:30 часа, при пресичане на пътното платно на ул.“Б.“ в гр. Пловдив, в посока към ул.“Л.“, пред входа на намиращият се там офис на „Еконт“, ищцата се спънала в несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно и паднала от собствен ръст на терена, при което получила счупване на три места на лъчевата кост на лявата ръка, натъртвания и охлузвания на колената. За лечение на получените травматични увреждания тя претърпяла оперативна интервенция за наместване на счупените кости и фиксирането им с остеосинтезни материали, търпяла болки и страдания, имала продължителни затруднения 4 в движенията на левия горен крайник и нужда от чужда помощ през периода на лечение и възстановяване. Настъпило трайно ограничаване на функцията на лявата й ръка. Преживяла стрес от увреждането и последвалото лечение и затруднения, нарушен бил сънят й. В резултат от увреждането, след инцидента вече не била в състояние да упражнява професията си на козметик. Претърпяла имуществени вреди от направените във връзка с увреждането разходи за лекарства и лечение.

Разпечатката съдържа 24 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93168830-8a12-42ee-ad73-dc257ccbd7a9