Определение № 2035 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2035 гр. София, 08.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002901304 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците в производството Л. М. Г. и А. В. В., чрез процесуален представител, срещу въззивно решение № 36 от 04.03.2025 г., постановено от Окръжен съд – Разград по в.гр.д. № 37 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова № 691 от 14.11.2024 г., постановено от Районен съд - Разград по гр.дело № 725 по описа на съда за 2024 г., в частта му, с която са отхвърлени исковете на касаторите за приемане за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, че ищците не му дължат сумата от 15000 лв., представляваща остатък от главница по договор за банков кредит от 06.02.2007 г. и анекс към него от 14.12.2009 г., за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение № 2214/04.08.2011 г. и изпълнителен лист от 04.08.2011 г. по ч.гр.д. № 1337/2011 г. по описа на РС Разград и са образувани изпълнителни дела №№ 577/2011 г. /перемирано/, и 2/2019 г. /висящо/, и двете по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, с район на действие ОС – Разград, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 1 от ГПК.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаването на предявените от касаторите искове със законните последици.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се заявява, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, установени в произнесени решения по реда на чл. 290 от ГПК - основание за селектиране на касационната жалба по реда на чл. 280, ал 1, т. 1 от ГПК. Общо се заявява, че се поддържа и основанието по ал. 2 за очевидна неправилност на решението.

Посочва се, че процесуалноправният въпрос се изразява в следното:

Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, свързани с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка. По въпроса се заявява противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, решение по т.д.

№ 1245/2013 г., решение по т.д. № 3734/2013 г. на Първо т.о., решение по т.д.

№ 674/2014 г., решение по т.д. № 1544/2014 г. на Второ т.о, решение по гр.д. № 4116/2017 г. и решение по гр. д. № 474/2008 г. на Първо г.о. Излага се, че няма никакви изводи и на двете съдебни инстанции относно основно възражение, релевирано от касаторите. Сочи се, че въз основа на издаден изпълнителен лист, първоначално е било образувано изп. дело № 577/2011 год. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков. С Постановление от 03.01.2019 год. това изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В акта на ЧСИ не е посочено за кой период от време се отнася констатираното бездействие на взискателя. Следователно, според касаторите, в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика, неправилен е извода на двете съдебни инстанции, че до 26.05.2015 г. „не е необходимо да се обсъждат изпълнителните действия, съдържащи се по изпълнителното дело“. Това становище на въззивния съд, според касаторите, е свързано с издаденото през 2023 г., Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, че докато трае изпълнителния процес за вземането, погасителна давност не тече. Отново според тях очевидно е, че за определен период до 2015 год. не е имало изпълнително дело, тъй като перемпцията настъпва ех lege, а постановлението на ЧСИ само констатира 2 този факт. Сочи се, че обсъждането на изложеното в този пункт има съществено правно значение и е основен правен въпрос за произнасяне по предмета на спора.

Поставя се и материалноправния въпрос: Съществува ли вземане в полза на първоначалния кредитор спрямо длъжника, в случай че последният не е уведомен за цесията? По същия се излага, че по делото безспорно е установено, че междувременно първоначалният взискател - банката, е бил заместен от нов взискател - ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е подал молба за образуване на ново изп. дело № 2/2019 год., което е извършено на 03.01.2019 год. и в момента е действащо, като по него се извършват изпълнителни действия. Касаторите сочат, че изрично са заявили, че до момента на подаване на исковата молба това прехвърляне на вземането /цесията/ не им е съобщавано нито от първоначалния кредитор, каквото задължение има само той, нито от настоящия кредитор, ако той евентуално е упълномощен за това /срв. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год. на 3-то гр.о. на ВКС и решение № 114 от 07.09.2016 год. по т.д.

№ 362/2015 год. на ВКС, 2-ро т.о./. Според тях правилно, първоначално районният съд е приел това, но е посочил, че уведомлението е извършено с отговора на исковата молба, като обаче се поставя въпросът за периода преди това. Пита се какво е правното значение на извършените действия от цесионера от 2019 год. до средата на 2024 год. Сочи се, че окръжният съд не е дал отговор на тези въпроси, а на последната страница от решението незаконосъобразно и в противоречие с цитираната съдебна практика е приел, че уведомяването или неуведомяването на длъжника за извършената цесия няма отношение към съществуването на вземането, а има значение само при извършено плащане. Твърди се, че отговор на този въпрос е даден в последователната практика на ВКС, а поради неизвършено уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия, от страна на кредитора им цедента „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и от цесионера, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същата не е породила действие за длъжниците и на това основание вземане на цесионера спрямо длъжниците не съществува до получаване на отговора на настоящата искова молба. Твърди се, че това уведомяване не е извършено нито извън изпълнителното производство, нито чрез книжа в изпълнителното производство, тъй като в нито един документ не са връчени съответни приложения - договора за цесия, евентуално 3 упълномощаване на цесионера за уведомяване на длъжника и т.н. Твърди се, че това обстоятелство се отбелязва, тъй като в съдебната практика е указано, че ако към искова молба от кредитора-цесионер са приложени като доказателства договора за цесия с всички други принадлежности, то следва да се приеме, че е налице уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ГПК /примерно решение № 78 от 9,07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК/.

По отношение на основния въпрос, че прехвърлянето на вземането не е породило действие по отношение на длъжниците, се иска съобразяване на решение № 150 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 147/2008 г., I г.о., ГК /делото е на Второ г.о. – бел. на докладчика в касационната инстанция/, с посоченото в него р. 142-7-54- ВС, ОСГК, решение № 243 от 6.08.2017 г. на ВКС по т.д. № 3501/2015 г., I т.о., ТК, решение № 449/06.03.2013 г. по гр.д. № 1268/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр.д. № 1268/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, мотивите на решение № 209 от 28.11.2018 год. на ВКС по т.д. № 2530/2017 г. на 1-во т.о.

Ответникът по касация в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че:

От фактическа страна: Страните не спорят, че в полза на „Райфайзенбанк България“ АД срещу двамата ищци са издадени изпълнителни листове за дължими суми в условията на солидарност, вкл.

4 главница, възнаградителна лихва и законна лихва в съответни размери по ч.гр.дело № 1337/2011 г. и № 1338/2011 г., и двете по описа на Районен съд Разград, дължими по два различни договора за кредит. По отношение на вземането с присъдени суми по ч.гр.дело № 1338/2011 г. по описа на РРС производството по делото е прекратено от районния съд и определението е влязло в сила като необжалвано, поради което вземането по същото не е предмет на въззивната жалба.

Според въззивния съд, по делото също така се установява, че вземането за сумите, присъдени в полза на „Райфайзенбанк България“ АД по ч.гр.дело № 1337/2011 г. по описа на РРС е било прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.02.2015 г., като банката - цесионер е упълномощила цедента - ответник да уведоми длъжниците за цесията, което безспорно е сторено с връчване на ищците на отговора на исковата молба по настоящото дело, но същите са били в известност за нея още след образуването на ИД № 2/2019 г.по описа на ЧСИ Солаков, видно от изпращаните ПДИ и молбата, изходяща от длъжниците за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция от 2023 г.

Според въззивния състав, видно е от приложените изпълнителни дела /ИД/, че ИД № 577/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Солаков с район на действие ОС - Разград е образувано на 14.10.2011 г.по молба на „Райфайзенбанк България“ АД срещу двамата ищци за вземанията по двете ч.гр.дела - №№ 1337 и 1338/2011г. по описа на РРС, по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и съответно ИЛ за дължими суми по два договора, по които ищците се явяват солидарни длъжници, като дължимите суми по ч.гр.дело № 1337/2011 г. са както следва: 19 857,30 лв. предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 06.02.2007 г. и анекс към него от 14.12.2009 г., законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 3 157,10 лв. просрочена редовна лихва за периода 15.04.2010 г. - 18.07.2011 г. включително, сумата 357,39 лв. просрочена наказателна лихва за периода 15.06.2010 г. - 31.07.2011 г. включително, както и сумата 467,44 лв. държавна такса. Покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. №№ 5068/24.10.2011 г. и № 5076/24.10.2024 г., са адресирани до солидарните длъжници и връчени при съблюдаване разпоредбите на ГПК. В хода на ИД е депозирана молба от банката на 29.11.2011 г., в която се сочи,че страните са постигнали споразумение за доброволно заплащане на 5 задължението от страна на двамата длъжници, с искане да не се налага запор на трудовото възнаграждение на същите, а ако такъв е наложен - да се отмени, като на практика производството е било спряно до 04.04.2013 г., когато е възобновено отново по молба на взискателя, поради неизпълнение от страна на длъжниците на поетото задължение. Бил е наложен запор на трудовото възнаграждение на Л. Г. с постъпили по ИД суми от м. август 2013 г. до м. февруари 2015 г. На 09.03.2015 г. банката е уведомила ЧСИ за извършената цесия, с искане занапред сумите, постъпващи по делото, да се превеждат на новия кредитор, сега ответник. След м. февруари 2015 г. по наложения запор върху трудовото възнаграждение на Л. Г. суми са постъпвали до м. юли 2015 г.

С молба от 26.10.2016 г. новият кредитор е поискал като цесионер ЧСИ да извърши справка за притежавани от другия солидарен длъжник А. В. В. МПС, като на 01.03.2017 г. е наложен запор върху притежавано от същия МПС, л.а.

Разпечатката съдържа 29 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9315b3cd-b0b1-4765-80c8-b909483da86f