Решение № 4869 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4869 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20265330101809 по описа за 2026 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл. 19, ал.

4, чл. 21 и чл. 33 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, както и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищцата М. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********, чрез адв. Д. В. М., със съдебен адрес: гр. *********, е предявила против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, искове за прогласяване недействителността на Договор за кредит № ********** г. и анексите към него, а при условията на евентуалност нищожността на уговорката за такса „бързо разглеждане“.

С осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, първоначално е претендирана сумата 58,21 евро като недължимо платена над чистата стойност на кредита. С писмено становище, прието в съдебното заседание на 15.10.2026 г., ищцовата страна е заявила намаление на иска до 34,75 евро и оттегляне за разликата до 58,21 евро. Поради това съдът разглежда осъдителната претенция в размер 34,75 евро.

Ищцата твърди, че на *****г. е сключила с ответника Договор за кредит № **********, по силата на който е получила 430 лева, при посочен ГПР 50 % и годишен лихвен процент 40,97 %. В последващите дни са подписани четири анекса за допълнителни суми - 60 лв., 90 лв., 50 лв. и 70 лв., поради което общо предоставената главница е достигнала 700 лева.

Поддържа, че по договора и анексите е начислена такса за „бързо разглеждане“ в общ размер 106,77 лева и договорна лихва 7,08 лева. Според ищцата таксата представлява разход, пряко 1 свързан с отпускането и управлението на кредита, който е следвало да участва при изчисляване на ГПР. Невключването му в посочения ГПР прави информацията за общата цена на кредита неточна и заблуждаваща.

Твърди още, че договорът не съдържа достатъчно ясни данни относно приложимия лихвен процент и условията за прилагането му по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и че посоченият ГПР не отразява всички разходи по кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК. Евентуално поддържа, че клаузата за такса „бързо разглеждане“ противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, на добрите нрави и представлява неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, но признава сключването на договора и анексите, предоставянето на сумите и извършеното погасяване.

Ответникът поддържа, че услугата „бързо разглеждане“ е допълнителна и незадължителна.

Според дружеството обичайният срок за проверка на кредитоспособността е до седем календарни дни, а срещу допълнителната такса потребителят получава разглеждане на искането в рамките на до 15 минути. Твърди, че услугата е избрана доброволно и за нея е предоставена информация в стандартния европейски формуляр и специалните условия.

По отношение на плащането ответникът изрично признава, че задължението е погасено на 31.10.2024 г. чрез плащане на 813,63 лева, от които 700 лева главница, 6,86 лева договорна лихва и 61,10 лева такса за „бързо разглеждане“. Посочва, че договорната лихва е намалена поради предсрочното погасяване.

С последваща молба от 27.05.2026 г. ответникът заявява, че е извършил „пълно и безусловно признаване“ на обстоятелствата относно получените плащания и начина, по който процесната сума е разпределена, и че не разполага с друга справка.

Съдът съобразява, че признатите от ответника плащания над главницата са 6,86 лева лихва и 61,10 лева такса, или общо 67,96 лева, което по фиксирания курс съответства на предявения след намалението общ размер 34,75 евро.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, признатите от страните факти и доводите им, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че на ****** г. е сключен Договор за кредит № **********, по който на ищцата първоначално са предоставени 430 лева, а с четири последващи анекса още общо 270 лева, така че чистата стойност на предоставения кредит е 700 лева.

От договора и анексите се установява, че освен договорната лихва е предвидена и такса за допълнителна услуга „бързо разглеждане“. След анексите общо начислената такса е 106,77 лева, а договорната лихва - 7,08 лева.

От признанията на ответника се установява, че на 31.10.2024 г. ищцата е погасила кредита, като са получени общо 813,63 лева. От тази сума ответникът е отнесъл 700 лева за главница, 6,86 лева за договорна лихва и 61,10 лева за такса „бързо разглеждане“. Тези факти не се 2 нуждаят от доказване съгласно чл. 175 ГПК, доколкото са изрично и безусловно признати от ответника.

По установителния9т иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД:

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата е физическо лице, което не действа в рамките на търговска или професионална дейност, а ответникът предоставя кредити по занятие. Следователно към правоотношението са приложими императивните правила на ЗПК и правилата за защита на потребителите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да посочва годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. ГПР има функцията да даде на потребителя стандартизирана и ясна информация за действителната цена на кредита и да му позволи да сравнява различни кредитни предложения.

По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ДР на ЗПК в общия разход по кредита се включват всички разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, когато предоставянето на кредита е обусловено от търговските условия, при които услугата се предлага.

Таксата за „бързо разглеждане“ е уговорена във връзка с оценката и разглеждането на искането за кредит. Самият ответник обосновава таксата с необходимостта от ангажиране на допълнителен ресурс за ускоряване на процедурата по оценка на кредитоспособността. Това е дейност, която предхожда отпускането на кредита и е функционално свързана с неговото усвояване. Следователно тя не е външна за кредитното правоотношение, а представлява част от неговата икономическа цена.

Наред с това чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредитора да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разглеждането и оценката на заявлението за кредит е елемент от дейността на кредитора по предоставяне на кредита и не може чрез отделна договорна конструкция да се превърне в самостоятелна възмездна услуга, ако по същество покрива дейности, които кредиторът е длъжен да извърши във връзка с отпускането му.

Дори да се приеме, че услугата формално е представена като избираема, това не изключва задължението съдът да изследва икономическата й функция и дали при конкретно избраните условия таксата е била част от действителните разходи, които потребителят е поел и заплатил. В настоящия случай таксата е начислена още при сключването и изменението на договора и е събрана при погасяването му.

Актуалната практика на ВКС приема, че неточното посочване на ГПР, когато в него не са включени всички разходи, които по закон следва да участват при формирането му, има същата последица като липсата на ГПР и води до недействителност на целия договор по чл.

22 ЗПК. В решение на ВКС от 2026 г., постановено при приложение на решение на СЕС по дело C-714/22, е потвърдено, че недействителността на съществен елемент от императивното 3 съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК се приравнява на неговата липса и води до приложението на чл. 22 ЗПК.

Съдът съобразява и константната практика на ВКС, според която при недействителност на договор за потребителски кредит потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, без лихва и други разходи. Този подход е последователно възприет в решения № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., IV г.о., № 60186/28.11.2022 г. по т.д.

№ 1023/2020 г., I т.о., и № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г., III г.о.

В конкретния случай договорът сочи ГПР 50 %, но в него и анексите е предвидена отделна такса „бързо разглеждане“, достигаща 106,77 лева при главница 700 лева. Договорът не показва тази такса като компонент на ГПР. Така посоченият ГПР не отразява в пълен обем икономическата тежест на кредита за потребителя.

Непосочването на действителния ГПР лишава потребителя от възможността още при сключването на договора да направи информирана преценка на общата цена на кредита.

Нарушението засяга съществен елемент от императивното съдържание на договора по чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

При този извод не е необходимо съдът да разглежда евентуалния иск за самостоятелна нищожност на клаузата за такса „бързо разглеждане“, тъй като той е предявен при условие на отхвърляне на главния иск за недействителност на целия договор.

По осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност е 700 лева, а ответникът признава получаването на 813,63 лева, от които над главницата са погасени 6,86 лева договорна лихва и 61,10 лева такса „бързо разглеждане“, общо 67,96 лева.

Ищцата е намалила осъдителния иск до 34,75 евро. Независимо от допуснатата в писменото становище аритметична неточност при разпределението на сумата в евро, общият размер на признатите от ответника плащания над главницата - 67,96 лева - съответства на предявения след намалението размер от 34,75 евро. Следователно искът следва да бъде уважен изцяло в този размер.

Върху сумата се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, доколкото искането е заявено с исковата молба и е поддържано в хода на производството.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора ответникът няма право на разноски. Ищцата е представлявана безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от адв. Д. В. М., като е представено удостоверение, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Списъкът по чл. 80 ГПК съдържа искане за адвокатско възнаграждение по 246 евро с ДДС за всеки от двата иска.

При определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът съобразява фактическата и 4 правната сложност на спора, извършената подготовка, изготвената искова молба и подробното писмено становище, както и практиката на СЕС по дело C-438/22 относно неприложимостта на задължителни минимални тарифи, когато те противоречат на чл. 101 ДФЕС. Съдът намира за справедливо да определи общо адвокатско възнаграждение в размер на 246,00 евро с включен ДДС за двата иска.

От представеното платежно нареждане се установява, че ищцата е внесла държавна такса в размер на 51,13 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й възстанови и тази сума.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****** чрез адв. Д. В. М., против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. *******, че Договор за кредит № ********** г., ведно с анексите към него, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****** чрез адв. Д. В. М., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, сумата от 34,75 евро, представляваща недължимо платени суми над чистата стойност на кредита по недействителния Договор за кредит № ********** г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2026 г. до окончателното изплащане.