Решение № 26 от 02.02.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ихтиман, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100228 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от П. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „з.“ № **, ет. **, ап. ** на основание чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 КЗ ответникът „З.К.Л.И” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*” **А да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие, ведно със законна лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, считано от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 15.10.21г. на АМ „Тракия“ в изпреварваща лента се е движил лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № ********. В района на км. *, поради движение с несъобразена с атмосферните условия скорост, става причина и реализира ПТП, като удря движещия се до него лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *******, управляван от Д. Б. Б. с ЕГН **********, след което се удря в дясна еластична ограда.

От инцидента е пострадала ищцата П. В. Б. с ЕГН **********, която е пътувала в лекия автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *******. Твърди, 1 че е имала оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в областта на шията, кървяща рана. При преглед са установени следните травматични увреди: Commotio cerebri - мозъчно сътресение; Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Distorsio colli;

Изгладена лордоза; V.L.C reg. frontalis dex - разкъсно-контузна рана фронтално вдясно на главата.

Твърди, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на лекия автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № ********, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Местопроизшествието е посетено от младши автопатрул ГКПД-ГПАОДМВР София, който съставил Протокол за ПТП № *******, където са описани обстоятелствата около инцидента. По отношение на водача на „*“, модел „*“ с peг. № ******** е съставен АУАН.

Излага, че по отношение на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг.

№ ********е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество „З.К.Л.И“ АД, обективирана в застрахователна полица със срок на действие за периода от 30.08.21г. до 29.08.22 г.

Твърди, че получените от ПТП травми са й причинили болки и страдания, които са със значителен интензитет дори и към момента на подаване на исковата молба. Следва да спазва щадящ режим на покой без натоварване. Изправена е пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяване на които получава помощ от своите близки. Изпитва непрестанни силни болки, усилващи се и при най-леко движение като преглъщане, кихане/кашляне, трудно повлияващи се от обезболяващи. Преди настъпване на увреждането е водила активен начин на живот, а последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното протичане ежедневието. Възвръщането към обичайните й делнични занимания й коства време, търпение, болки. ПТП се е отразило силно негативно и на емоционалното й състояние- станала е напрегната, тревожна, неспокойна. Изживяла е стрес и душевни страдания, които ще съпътстват целия й жизнен път.

Релевира, че сезирала ответника в качеството на застраховател с писмена претенция с вх. № *****/03.11.2021 г., съобразно изискванията на чл.

380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно 2 представените доказателства. Същият определил обезщетение в размер на 1500 лв., което счита за силно занижено и неотговарящо на фактите и обстоятелствата, съпътстващи процесното ПТП.

Липсата на произнасяне по претенциите от страна на застрахователната компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ) дава основание да бъде сезиран съда с настоящата искова молба.

Въз основа на изложеното претендира ответника, в качеството на застраховател, да заплати сторените от нея неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от ПТП, ведно със законната лихва върху сумите.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва допускане на нарушение на ЗДвП от страна на водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № ********, както и наличие на противоправност, вина в действията на водача, причинноследствена връзка. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради липса на поставен предпазен колан. Оспорва твърденията, че инцидента е причинил болки и страдания на ищцата, както и размера на претенцията. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 497, ал. 1 КЗ.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ е необходимо ищецът да докаже, че към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и да са налице всички предпоставки на фактически състав по чл. 45 ЗЗД - поведение, противоправност на поведението, вина, 3 настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.

Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

Видно от данните по делото, на 15.10.2021 г. на АМ „Тракия“ В района на км. * в изпреварваща лента се е движил лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № ********, управляван от свид. Й. С. Щ.. Видимостта била намалена поради дъжд, пътната настилка била мокра. Автомобилът се движел със скорост не по-ниска от 110 км./ч. при максимално разрешена скорост за движение 140 км.ч. По време на движение в изпреварващата лента автомобилът минал през дупка, водачът задействал спирачната уредба, колата загубила сцепление и ударила странично, под ъгъл около 26-28 градуса на първоначалния контакт, попътно движещия се до него в дясна лента автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *******. Последният бил, управляван от Д. Б. Б. Ищцата П. Б.. пътувала в автомобила на задната дясна седалка с поставен обезопасителен колан и в резултат на ицидента е получила телесни увреждания.

С Наказателно постановление № * от 01.11.2021 г. , издадено от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ във връзка с гореописаното деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на свидетеля Й. Щ. в качеството на водач.

Горната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от съвкупния анализ на депозираните в настоящото производство показания на свидетеля Й. Щ. – участник в инцидента, протокола за пътно-транспортно произшествие № ******* от 15.10.2021 г., декларации от водачите, участници в ПТП – Й. Щ. и Д. Б., АУАН, подписан без възражение от Й. Щ. и изслушаното и прието по делото заключение на съдебната автотехническа 4 експертиза. Заключението на експерта е базирано на събраните в хода на производството писмени доказателства. Изводите на вещото лице са аргументирани, липсват логически противоречия. Ето защо следва да бъде кредитирано като обосновано, последователно и компетентно изготвено.

Съдът приема, че вината за инцидента на Й. Щ. е убедително доказана въз основа на посочените по-горе доказателства. В този смисъл ответникът не провежда успешно насрещно доказване за оборване на презумцияята по чл, 45, ал. 2 ГПК. Това е така, защото от заключението на СТЕ се установява, че причината за ПТП е загубата на контрол от свид. Щ. на управлявания от него лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № ********, като ударът от техническа гледна точка е бил предотвратим при движение с по-ниска скорост, съобразена с намаленото заради мократа настилка сцепление.

Експертният извод за причините на ПТП се базират на приобщените по делото писмени доказателства протокола за пътно-транспортно произшествие № ******* от 15.10.2021 г., декларации от водачите, участници в ПТП – Й.

Щ. и Д. Б., АУАН, подписан без възражение от Й. Щ.. Щ. е подписал декларацията, протокола за ПТП и АУАН без възражения. Последното действие следва да се цени като извънсъдебно признание от негова страна за посочения в документите механизъм (вж. Решение № 60136 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1897/2020 г., II т. о., ТК). Доколкото се установява, че сцеплението на пътната настилка и видимостта са били намалени, поради валеж, трафикът е бил интензивен, предвид съобщеното по делото свид. Щ. за тежкотоварен автомобил, както и ударения от него в дясна лента автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *******, настоящият състав приема, че водачът Щ. е имал задължение, установено в чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП да избере скорост на движение, позволяваща му да спре пред всяко предвидимо препядствие, каквото е намалено сцепление на пътната настилка поради дъжд. Тази скорост при конкретните условия тази скорост е следвало да бъде по-ниска не само от законоустановената (140 км.ч.), но и от избраната от него – най-малко 110 км.ч. Водачът не е изпълнил вмененото задължение и както самият признава, при задействане на спирачната система е загубил контрол върху превозното средство. Видно от САТЕ при избиране на по-ниска скорост, ударът не би настъпил. Това означава, че избраната скорост е била несъобразена, тъй като е лишила водача от възможност за правомерна реакция. В случая дори при кредитиране версията на свид. Щ., че дупка на 5 пътната настилка е спомогнала за загубата на сцепление, то следва да се посочи, че установените пътни условия – намалена видимост, мокра настилка, наличие на локви, предполагат предвиждане на възникване на подобни препядствия и избиране на по-ниска скорост на движение.

За пълнота, настоящият състав намира за нужно да посочи, че изразява принципно несъгласие с установената съдебна практика по граждански и търговски дела, която не третира влязло в сила наказателно постановление с последиците по чл. 300 ГПК. Както е известно въз основа на критериите, дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland на ЕСПЧ и след постановяване на осъдителни решения срещу Република България (вж. например делото „Цоньо Цонев срещу България“ /жалба № 2376/2003 г.) с ТР № 3/22.12.2015 г. по ТД № 3/2015 г. на ВКС, задължително за съдилищата, е прието, че влязло в сила наказателно постановление представлява акт, с който е осъществено произнасяне по наказателно обвинение и наличието на такова наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца, е пречка за ангажиране на наказателната му отговорност за същото деяние. Или казано по друг начин, с оглед даденото задължително тълкуване, дори конкретното деяние да представлява престъпление по смисъла на НК, ако за него деецът е наказан с влязло в сила наказателно постановление с административно наказание в административнонаказателно производство, докато наказателното постановление не бъде отменено, не може да бъде образувано наказателно производство срещу дееца за извършеното престъпление, а образуваното подлежи на прекратяване е на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКЗЧОС, а след изменението на НПК вследствие на цитираното ТР чл. 24, ал.