Решение № 260248 от 29.01.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................./28.01.2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1618 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.К.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 668.94 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1517379 за периода 15.03.2011г. – 12.05.2016 г. по издадени фактури за периода 14.04.2011 г. – 13.05.2016 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31, ведно със законната лихва върху главницата от 668.94 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 180.18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 668.94 лв. за периода 14.04.2011 г. – 11.07.2016 г.; сумата 633.64 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1517380 по издадени фактури за периода 16.01.2008 г. – 13.05.2016 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31, ведно със законната лихва върху главницата от 633.64 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 285.31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 633.64 лв. за периода 16.01.2008 г. – 11.07.2016 г., които суми са предмет на Заповед № 4131/25.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8635/2016 г. по описа на ВРС, XXXV състав.

В исковата си молба ищецът „В.И К.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата К.К.Д. за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31.

Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер 1517379 /включващ задълженията по партида с абонатен № 1517379 и задълженията по партида с абонатен № 1517380/. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 8635/2016 г. по описа на ВРС, 35 състав, за дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта.

Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл, като сумите са редуцирани съобразно извършено от длъжника плащане на 18.10.2019 г. в общ размер от 529.52 лв. с посочено основание „аб. № 1517379 К.К.Д., ИД № 429/2018 г.“. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответницата К.К.Д., чрез процесуалния й представител – адв. Веселина Минева, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва изцяло исковата претенция. Оспорва твърдението, че има качеството на потребител на ВиК услуги, ползвани на адрес: гр. Варна, ул. „Фантазия” № 76, вх. В, ет. 31. Излага, че е собственик на процесния имот, който й е дарен от нейната баба К. Георгиева. Твърди обаче, че ползвател на имота през процесния период 2008 г. – 2016 г. е Стойчо Георгиев Стоянов /неин чичо/, в полза на който е учредено вещно право на ползване върху имота. Поддържа, че не живее, не ползва и не владее апартамент № 31. Поддържа, че учреденото право на ползване изключва качеството „потребител“ за собственика на имота, както и отговорността му при неплащане на цената на доставените стоки или услуги. Твърди, че не е налице облигационна връзка между страните в процеса и че същата не е пасивно материално легитимирана да отговаря за вземанията. Излага, че партидата е открита на името на баба й, като твърди, че промяна не е правена. Поддържа, че за целия исков период, видно от справките за недобора е начислявана вода като служебен разход, поради което и претендираните за плащане количества вода не са реално доставени и потребени в обекта. Прави възражение и за изтекла погасителна давност на вземанията. Твърди, че извършеното плащане на сумата 592.52 лв. е недължимо, не е извършено по нейна воля и не представлява признание за съществуването на исковата претенция. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 07.01.2021 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Пламенка Василева, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от адв. Веселина Минева, която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 8635/2016 г. по описа на ВРС, XXXV състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, предмет на установителните искове. С определение № 4246/28.11.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 1889/2019 г. по описа на ВОС, е прието възражението на длъжника К.К.Д. срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Исковата молба е депозирана в съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том VI, дело № 2610/15.04.1998 г. /л. 82 от делото/ се установява, че ответницата К.К.Д. е придобила собствеността върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 31, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Трошево”, ул. „Фантазия“, бл. 76, вх. В, с площ 60.94 кв. м. В т. 2 от нотариалния акт е посочено, че дарителката К. Стойчева Георгиева запазва правото за себе си и за сина си Стойчо Георгиев Стоянов да ползват процесния недвижим имот заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно.

Не е спорно по делото, че обектът е водоснабден.

Основният спорен момент в производството е дали ответницата има качеството потребител на ВиК услуги, съответно дали дължи плащане на ползваните ВиК услуги в имота през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. С оглед на цитираната разпоредба и обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот, съдът приема, че същата има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по смисъла и на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съдът приема за неоснователни възраженията на ответницата, че между страните не съществува валидно облигационно правоотношение по договор за доставка и потребяване на ВиК услуги за имота, доколкото в случая не е необходимо изричното приемане от страна на потребителя на публично известните Общи условия на дружеството, одобрени с изрично решение на ДКЕВР. Неизпълнението на задължението на ответницата, визирано в чл. 58, ал. 1 от Общите условия, за промяна на партидата при промяна на обстоятелствата, не може да има за последица отпадането на задължението й за плащане на ползваните в имота ВиК услуги, предвид действащия в правото принцип, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството, че ответницата не е заявила смяна на партидата, а очевидно същата е служебно променена след смъртта на ползвателя К.

Стойчева Георгиева, починала на 17.11.2006 г.

Важното в случая е да се отбележи, че по никакъв начин достояние на ВиК дружеството не е станало обстоятелството, че учредено вещно право на ползване върху апартамента има лицето Стойчо Георгиев Стоянов. Нито той, нито ответницата като собственик на апартамента, са уведомили ищеца за настъпилата промяна на партидата. А задължението за уведомяване е именно в тяхна тежест. Задраскванията в представените по делото карнети водят до единствено възможния обоснован и логичен извод, че инкасаторът при отчитане на показанията на водомера е събрал съответната информация, че собственик на апартамента е именно ответницата К.К.Д., поради което е нанесено и съответното изменение в партидата на абоната.

Следва да се отбележи, че ВиК операторът е бил в невъзможност да установи, че в полза на Стойчо Стоянов има учредено право на ползване, тъй като това обстоятелство не е било вписано в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Ето защо съдът намира, че ищецът е действал напълно добросъвестно при издирване на отговорното лице и правилно е променило партидата на името на собственика на имота, предвид липсата на други данни за вписани вещни тежести, съответно предвид липсата на уведомяване за това.

В този смисъл са разрешенията, дадени в решенията, постановени по в.т.д. № 893/2018 г. и по в. т. д. № 134/2018 г. по описа на ВОС.

Неоснователно в тази връзка е възражението на ответницата, че в случая следва да бъде ангажирана отговорността на ползвателя. Наличието на учредено право на ползване съдът намира, че е относимо в отношенията между ответницата и третото лице – ползвател /нейния чичо/ по повод евентуално предявени бъдещи искове за заплащане на дължимите от нея суми в полза на ВиК дружеството, но не може да доведе до отпадане на отговорността й в настоящото производство. Възприемането на нещо противно означава да се утвърди една порочна практика – собственици на имоти да отблъскват претенции с оглед доказване на действителния ползвател, без за това да е уведомена предварително насрещната страна, което съдът приема за необосновано и недопустимо.

По делото са приети карнети за показанията на водомера за абонатен № 1517380 и абонатен № 1517379 за процесните периоди, предмет на настоящите искови претенции, в които е отразено регулярно извършване на отчети на водомерите в имота. Видно е, че в графата „подпис на потребителя” срещу датите 13.05.2015 г., с показание на ползвания в имота водомер № ********* – 605 куб.м. /за абонатен № 1517380/, а за абонатен № 1517379 – и на датата 12.11.2015г., при отчетено показание на водомер № 93152504 – 849 куб. м., е положен и съответен подпис. От страна на ответницата е направено оспорване, че това не е нейният подпис, в отговор на което процесуалният представител на ищеца заяви, че подписите в представените карнети изхождат от лице, което в конкретния ден е осигурило достъп на инкасатора до водомера. Съдът намира, че лицето, което осигури достъп до имота за извършване на отчет, не е необходимо да е непременно потребителят на услугата. Всяко лице, което се намира в имота и даде на инкасатора достъп до измервателния уред, следва да се счита конклудентно упълномощено от потребителя да го представлява при отчитането на показанията и съответно оправомощено да положи подпис върху карнет, протокол и други съставени на място частни удостоверителни документи. В карнета са посочени конкретни дати на отчитане на показанията. Видно е, че не при всеки отчет е полаган подпис от името на абоната, но също така е видно, че са положени подписи на дата 13.05.2015 г. и 12.11.2015 г.