Определение № 16 от 11.01.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Габрово, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500486 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. И. Н. срещу разпореждане на Тревненски районен съд по ч.гр.д. № 233/2023 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за претендираните суми. Сочи, че заповедното производство по чл.

410 от ГПК предоставя облекчен ред за внасяне на безспорност в правните отношения между страните – кредитор и длъжник, поради което това производство е строго формално.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) е въведено изискване, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване обаче е въведено единствено с оглед задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК служебно да извърши проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Горната проверка изключва възможността в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд да следи и за редовността на приложените документи от външна страна, в т. ч. и за подписите на страните, каквото задължение съдът има само в производството по чл. 417 ГПК. В случая, заповедният съд е извършил проверка за наличие на съгласие при сключване на договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК, само в които хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане като въззивният съд се произнесе по същество и уважи всички претенции предявени със заявлението.

1

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Тревненски районен съд е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Й. К.

Й. от гр. ***, община ***. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 233/2023 г. по описа на РС – Трявна за заплащане на следните суми: 667,74 лв. – представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2598674; 105,75 лв. - възнаградителна лихва за периода 31.08.2022 г.-31.03.2023г.; 95,89 лв. - обезщетение за забава за периода 01.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане. Претендира сумата от 225,00 лв. разноски в заповедното производство, от които 25,00 лв. за платена държавна такса и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Паричното вземане е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, ЕИК *** по силата на Приложение № 1 от дата 12.05.2023 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.02.2022 г.

В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на 01.07.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Й. К. Й. е сключен договор за потребителски кредит № 2598674, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при условията и сроковете да говора да усвои върне като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Между „Ай тръст“ ЕООД и Й. К. Й. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и „Кридисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, по договор за потребителски кредит № 2598674.

Поради неизпълнение на задължението си, договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД е регистриран в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съгласно чл. 3, §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета то 23 юли 2014 г.

С разпореждане № 2102 от 27.09.2023 г., заповедният съд е приел, че искането за 2 издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона и с добрите нрави и не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК. В конкретният случай се касае за вземане, претендирано на основание договор, сключен с потребител и съдът следи служебно за спазване правата на потребителите.

В разпореждането е прието, че вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се основават на договор за потребителски кредит № 2598674/01.07.2022 г. /сключен между „Кредисимо“ЕАД и длъжника/ и договор за предоставяне на поръчителство от 01.07.2022 г. /сключен между „Ай Тръст“ЕООД и длъжника/, които са сключени от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл.12 ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В ал.2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ. Приел е, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не са представени доказателства, от които да се установи спазването на реда и формата за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние и по-конкретно предоставянето на преддоговорната информация на потребителя и изразяването на съгласие от негова страна за сключване на договора, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за неизпълнение.

Приложените към заявлението документи не съдържат достатъчна информация, от която да се направи извода, че потребителят е направил волеизявление за съгласие с клаузите на договора за потребителски кредит и общите условия към него. Представени са копия от неподписани договори, което е равнозначно на непредставяне на договори. С оглед на това не може да се приеме за доказано възникването на договорно правоотношение между страните, което е основание заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да бъде отхвърлено.

Въззивният съд, като разгледа депозираната от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД жалба, намира за основателно възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката, която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК.

След измененията на ГПК от 2019 г., тази проверка е значително разширена, когато предмет на заявлението са вземания, произтичащи от потребителски договори. Въведено е изискване в чл. 410, ал. 3 от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия. Съдът е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по сключения договор. Законът обаче не поставя изискване да се извърши проверка дали заявителят е действителният носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителски договор, т.е. дали е налице материално правна легитимация.

От представените към заявлението договор за потребителски кредит № 2598674 от 01.07.2022 г., Приложение № 1 към него; Общи условия за предоставяне на кредити; договор за предоставяне на поръчителство от 01.07.2022 г. сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Й. К. Й.; договор за поръчителство от 01.07.2022 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД не се установяват подписи на страните. От съдържанието на същите не може да се извлече информация за волеизявления, разменени по електронен път, в случай че се касае за договор, сключен по реда на ЗПФУР. Приложените документи не 3 съдържат достатъчно информация, от която да се направи извод, че потребителят е получил на хартиен носител или в електронен вид договорите, заедно с приложенията към тях и общите условия и е направил надлежно волеизявление, че се съгласява с клаузите на същите. Това е отделно основание за отхвърляне на заявлението съгласно Определение № 469 от 08.08.2022г. по в.ч.гр.д 308/2022г. на ОС - Габрово, Определение № 200 от 07.04.2022 г. по в.ч.гр.д 121/2022 г. на ОС-Габрово и Определение № 369 от 27.06.2022 г. по в.ч.гр.д 230/2022 г. на ОС-Габрово.

За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние, който следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ. В случая към заявлението по чл. 410 ГПК не са представени доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и формата за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, и в частност реда електронно изявление, в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за неизпълнение. В изпълнение на задължението си по чл. 410, ал. 3 от ГПК при сключен договор за потребителски кредит от разстояние заявителят не е освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че са направени валидни електронни изявления от страните, насочени към сключването на договора. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Предвид това, за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят, който претендира вземания въз основа на потребителски договор от разстояние, следва да представи към заявлението електронния документ, обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.