Присъда № 101 от 10.07.2023, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 101/10.07.2023 година по НОХД № 39/2023 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия А А. /A A/, роден на ********** година в гр. Бенгази, Либия, гражданин на Либия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 24.12.2022 г. в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат М. М., тъй като подсъдимият, редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Поради това и по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимия обвинение не е, съдът, приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е задължително, както и че разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия А А. /A A/ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и съдът му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, в размер на минималното предвидено в разпоредбата на чл.279, ал.1 от НК, а именно - три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в минимален размер от 100.00 лв.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. М. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира за определяне на наказание на подзащитния му по вид и размер идентично с предложеното от прокурора.

Моли при определяне на наказанието съдът да вземе предвид, че подсъдимия се е признал за виновен по повдигнато му обвинение, имал е добро извънпроцесуално и процесуално поведение, чисто му съдебно минало, както и причините за извършване на деянието лошата икономическа среда, в която подзащитният му е живял, желанието му да намери по – добър живот, липсата на документи, силното влияние на средата, в която е израснал, улесняване на деянието му от трети лица и обстоятелството, че възпрепятстващото съоръжение на границата е лесно преодолимо.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е А А. /A A/, роден на ********** година в гр. Бенгази, Либия, гражданин на Либия с ЛНЧ ***/.

Подсъдимият А А. /A A/, по неустановени по делото причини и по неизвестно време е влязъл на територията на република Турция. По време на престоя си в република Турция подсъдимия решил да напусне република Турция и се установи в друга държава на територията на Европа, като премине през република България. Тъй като подсъдимият не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република България, решил да стори това не по установения за това начин, без необходимото му разрешение. В изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, с което се договорил 1 срещу парично възнаграждение това неустановено по делото лице да организира влизането му в република България, без необходимото за това разрешение и не през определените за това места. В изпълнение на договореното подсъдимият А А. /A A/, бил придвижен в близост до турско - българската граница заедно с други шест лица вечерта на 23 срещу 24.12.2022 година. В ранните часове на 24.12.2022 година подсъдимият и спътниците му водени от неустановено по делото лице достигнА. до възпрепятстващото съображение на българо - турската граница. Около 04.00 часа на 24.12.2022 г. водача на групата направил отвор във възпрепятстващото съображение на границата на република България в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, през които подсъдимия и спътниците му преминА.. По този начин на 24.12.2022 година сутринта подсъдимия, влязъл на територията на република България от република Турция в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. След влизането си в страната подсъдимия продължил движението си към вътрешността на република България заедно с останА.те шест лица от групата.

На 24.12.2022 г., около 19.30 часа на обособена отбивка на пътя между главен път Е 79 и с. Мамарчево подсъдимия и спътниците му били забелязани да се качват в автомобил марка „Хюндай", модел „И 30" с рег.№ *** управляван от българския гражданин М Т М от св. А. И. – полицай в РД „ГП“ – Елхово. Свидетелят А. И. извършил проверка на водача, пасажера на предната сделка в автомобила, подсъдимия и останА.те шест лица от групата, с която А А. /A A/, влязъл в република България. Подсъдимия, след като му били изискани документи от св. А. И. не представил такива. При извършената им проверка лицата от групата заявили, че са влезли незаконно през държавната граница. В последствие подсъдимия е бил задържан и отведен в ГПУ – Елхово.

Видно от извършения на подсъдимия обиск при задържането му, обективиран в протокол за обиск на лице от 24.12.2022 година, в подсъдимия не са били открити никакви документи.

Сутринта на 25.12.2022 година свидетелят Р. Д. мл. инспектор - ст. полицай в ГПУЕлхово към РДГП – Елхово извършил проверка на възпрепятстващото съображение в участъка от 231 до 256 гранична пирамида, с оглед установяване мястото на влизане на групата, в която е бил и подсъдимия. При проверката свидетелят установил, че групата е влязла през държавната граница в района на 234 гранична пирамида находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, през отвор във възпрепятстващото съображение.

Видно от писмо № РД12-161/02.02.2023г. на ДАБ при МС подсъдимият А А. /A A/, е бил регистриран в Транзитен център – Пъстрогор, териториално поделение на ДАБ при МС на 11.01.2023 година като Идрис ЕлА., гражданин на Мароко, с ЛНЧ ***. На 18.01.2023 г. последният самоволно е напуснал ТЦ – Пъстрогор.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че А А.

/A A/, не е осъждан. От извършената справка за съдимост на лице с имена Идрис ЕлА. също се установява, че лицето не е осъждано.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите А. И. и Р. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта относно обстоятелствата относими към начина на влизането му и пребиваването му на територията на република България, както и относно времето на влизането му в страната кореспондират с останА.те доказателства, същите 2 съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Обясненията на подсъдимия относно причините и мотивите за извършване на деянието не намират подкрепа в доказателствената съвкупност, поради което не се кредитират от съд. Подсъдимият пред органите на МВР и на ДАБ пред МС е посочил различни данни за самоличност – име и гражданство, което ведно с факта, че при влизането си в страната подсъдимия не е носил документ за самоличност, цели да се укрият обстоятелства свързани с произхода му и причините поради които е влязъл в република България. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А А. /A A/, роден на ********** година в гр. Бенгази, Либия, гражданин на Либия, /регистриран в ДАБ при МС си имена ИДРИС ЕЛА., гражданин на Мароко, с ЛНЧ ***/, е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 24.12.2022 г. в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият А А. /A A/, е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Либия. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза, както и документ за самоличност, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното 3 настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.