Решение № 485 от 28.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20201001002342 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗД „Евроинс” АД, с която обжалва решение № 386 от 22.06.2020 г., постановено по т.д. № 1 650/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на „Лед ажанс електроник итхалат ихраджат санай ве тиджарет лимитид ширкети“, по предявените искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 17 и сл. CMR (Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки) - сумата от 225 980.10 евро, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка отговорността на превозвача по шосе, сключен между ответника и „Ал Шам“ ООД, със застрахователна полица № 00800100022188 от 21.06.2018 година за настъпило пълно погиване на товар по време на превоз по шосе вследствие възникнал пожар - застрахователно събитие, настъпило на 30.06.2018 година на територията на Турция, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 1000 евро, представляващо част от общо дължимото обезщетение от за забава от 20 000 евро, начислено върху главница от 225 980. 10 евро, дължимо за периода 04.10.2018 година – 19.08.2019 година; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 28 857.38 лева - сторени съдебни разноски в настоящото производство.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е изцяло неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалноправния и процесуалния закон, като не са спазени съдопроизводствените правила. Твърди, че не му е дадена възможност да докажа обстоятелствата, които са вменени в тежест на доказване. В тази връзка твърди и оспорва изводите на пожаро-техническата експертиза, като навежда твърдения, че неоснователно е бил лишен от възможността да представи необходими на вещото лице доказателства, а вещото лице е дало отговор на база на вероятности. По отношение на съдебно-оценителната експертиза, твърди, че още при изслушването е поискал вещото лице да отговори на въпроса за стойността на стоките.

1

Твърди, че стойността на стоките се определя съгласно разпоредбата на чл.23 от Конвенцията по стойността на стоките на мястото и датата на приемането й за превоз.

Твърди, че вещото лице следва да отговори на въпроса за обичайния процент на бракили дефект на стоките. Инвокира доводи, че съдът не е обсъдил представената извънсъдебна пожаро-техническа експертиза, като твърди, че изготвилото я лице е лице с висока квалификация и е единственото лице, което е огледало на място обгорялото превозно средство. Оспорва и позоваването на показанията на разпитания по делото свидетел, като твърди, че дадените от него показания се различават от тези дадени пред органите в Р Турция. Оспорва изводите на съда по отношение на приетата метериологична справка, като твърди, че от нея може да се направи извод за гръмотевична буря по време на превоза.

Оспорва и изводите на съда по отношение на преминаването на риска, като твърди, че съдът е направил едно предположение. Твърди, че извършената покупко-продажба излиза извън предмета на дейност на ищцовото дружество. Твърди, че дори да се приеме, че превозното средство е неизправно, то съдът е следвало да приложи обхвата на застрахователното покритие, от което е обвързано ( чл.6, ал.1, т.7, б.“г“ от ОУ по застраховката), съгласно които не се покриват вреди от настъпили вреди в резултат на техническа неизправност. В тази връзка твърди, че вещото лице няма специални знания по отношение на причината за настъпването на късото съединение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли исковете, като претендира разноски и за двете инстанции.

Въззиваемият „Лед ажанс електроник итхалат ихраджат санай ве тиджарет лимитид ширкети“ оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че доводите по отношение на неустановената причина за настъпването на пожара несъответстват на фактите по делото. В тази връзка инвокира доводи от заключението на експертизата, като твърди, че изводите на вещото лице са подкрепени от протокол за установяване на произшествието на място, съставен от компетентните органи н Р Турция. По отношение на доводите за съдебно-оценителската експертиза твърди, че при изготвянето на експертизата на вещото лице са предоставени всички документи, необходими за изгатвянето на същата е оценка на стоките. Твърдиу, че доводите за невъзприемането на заключението на аварииния комискар са неоснователни, тъй като същият работи по възлагане от страна на застрахователя. Твърди, че рещшаващия състав е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което е направил обосновани изводи. Оспорва и неведените твърдения за липса на легитимация, като твърди че превозвачът носи отговорност само пред правоимащото лице по договора за превоз, което е и увредено лице по смисъла на КЗ-. Твърдиу, че в случая правоимащото лице не е дружеството-получател, тъй като при установената договор обвързаност превозвнача с ищцовото дружество, последното е лигитимирано да предяви за претенция, тъй като в качеството си на собственик на товара в момента на неговото предаване търпи веди от погиването на стоките. . По отношение на наведените доводи за изключен риск твърди, че такива не са навеждани нито в доброволното производство пред застрахователя, нито в първоинстанционното производството, поради което са преклудирани. Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по 2 делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 386 от 22.06.2020 г., постановено по т.д. № 1 650/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на „ Лед ажанс електроник итхалат ихраджат санай ве тиджарет лимитид ширкети“, по предявените искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 17 и сл. CMR (Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки) - сумата от 225 980.10 евро, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка отговорността на превозвача по шосе, сключен между ответника и „Ал Шам“ ООД, със застрахователна полица № 00800100022188 от 21.06.2018 година за настъпило пълно погиване на товар по време на превоз по шосе вследствие възникнал пожар - застрахователно събитие, настъпило на 30.06.2018 година на територията на Турция, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 1000 евро, представляващо част от общо дължимото обезщетение от за забава от 20 000 евро, начислено върху главница от 225 980. 10 евро, дължимо за периода 04.10.2018 година – 19.08.2019 година; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 28 857.38 лева - сторени съдебни разноски в настоящото производство.

Не се спори между страните, че е налице валидно сключен застрахователен договор между превозвача и ответника в настоящето производство, както и че ищецът е възложил на „Ал шам“ ООД извършване на международен превоз на стоки по цитираната и представена с исковата молба заявка за транспорт.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на 21.06.2018 г. е сключен договор за застраховка, по силата на който е застрахована отговорността на превозвача на товари по шосе „Ал шам“ ООД. Видно от представената полица, превозните средства (товарен автомобил и ремарке) са сред посочените за причиняване на вреди от които е застрахована отговорността на превозвача, като лимитът на отговорността е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм загубено брутно тегло от товара или от уговорения лимит за едно събитие (250 000 евро).

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор от 18.04.2018 г. между ищеца и „Интернешънъл транс Ко“ ООД съществуват облигационни отношения по договор за международна покупко- продажба на стоки на обща стойност от 15 000 000 лв., които се транспортират от Турция до България по конкретни заявки и издадени отделни фактури. Видно от самият договор, същият е сключен за срок от 3 години. С разпоредбата на чл. 21 от договора страните са договорели условия на доставка според ИНКОТЕРМС 2010, както и преминаване на собствеността и на риска ИНКОТЕРМС 2010.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че със заявка за превоз Турция - България ищецът е възложил на „Алшам“ ООД осигуряването на автомобил и ремарке, които да бъдат натоварени на 29.06.2018 г. с 23 000 кг различни стоки от товарен пункт в Инстанбул, Турция до разтоварен пункт в гр. София, България. От представената международна товарителница се установява, че на 29.06.2018 г. товарът, представляващ 561 колета с бруто тегло 23 150 кг. е натоварен от товарен пункт на изпращача (турското дружество – ищец) на товарен автомобил на превозвача "Ал шам" ООД, като в същата са описани и придружаващите товара фактури.

3

Не се спори между страните, а се установява и от уведомление, получено от ответника на 22.11.2019 г., че последният е уведомен за сключен договор за цесия между ищеца - като цесионер и „Интернешънъл транс Ко“ ЕООД - като цедент, с който са прехвърлени всички вземания на цедента от застрахователното дружество, представляващи дължимото обезщетение и принадлежности по повод процесното застрахователно събитие и във връзка с процесната застрахователна полица.

От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебносчетоводната експертиза, се установява, че при наличните данни единственият възможен извод е, че стойността на стоката, унищожена в пожара е тази по представената и описана в товарителницата и заявката за международен превоз на стоки проформа фактура - 226 156.57 евро с бруто тегло от 23 150 кг. Вещото лице е остойностило липсващия товар и съобразно уговорения лимит при 8,33 разчетни единици за килограм - на 238 989. 95 евро, като е съобразило към датата на настъпване на застрахователното събитие. При проверка на счетоводните данни на ищеца вещото лице, също така, е установило, че ищецът е закупил в периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. стока от три дружества на обща стойност от 237 478.86 евро, като от представените фактури е видно, че стоките по тях съответстват на стоките по процесната проформа фактура, а разликата в стойностите идват от обстоятелството, че при препродажбата се начислява и печалба, но не изключва възможността разликата да се дължи на курсова разлика.

От заключението на СТЕ, се установява, че при наличните данни пожарът е възникнал по време на движение на товарния автомобил, като вследствие са изгорели, както всички превозвани стоки, така и товарният автомобил е бил със сериозни поражения, а полуремаркето е изцяло повредено. Вещото лице сочи пожарът като единствената причина за погиване на товара. Според вещото лице, пожарът е започнал от задната част на полуремаркето. Експертът, също така, сочи и че стоките, описани в проформа фактурата, товарителницата и другите писмени доказателства по делото са съвместими едни е други и не налагат специфични мерки при превоза им заедно, като никоя от стоките не може да се определи като опасен товар, както и не е възможно стоки от посочения вид и материал да се възпламенят при триене или да се самозапалят. Вещото лице твърди, че липсва вероятност пожарът да е възникнал от мълния, а вероятността да е предизвикан от блокиране на задно колело на полуремаркето е минимална. В заключение експертът твърди, че най- вероятно е пожарът да е от късо съединение в ел. инсталацията на полуремаркето, причинено от динамичното въздействие при движение на транспортиото средство.