Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2329 от 20.06.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9027/2023
Вид
Решение № 2329
Подписан
20.06.2024
В сила
20.06.2024
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110109027 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК.

Производството е образувано след постановяване по делото на решение №1493 от 29.04.2024г., по молба на ищцата, чрез адв. Г. Г., в която са изложени твърдения за липса на произнасяне по искането на страната за присъждане на разноски, като се иска се допълване на решението в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски само от ответницата.

В предоставения срок ответника П. Б. не е депозирал отговор.

Ответницата по молбата е депозирала отговор, в който е посочила, че я счита за неоснователна. Сочи, че съдът правилно не се е произнесъл по разноските, като същите следва да останат за страните, както са ги направили. В условия на евентуалност, счита че ако се присъждат разноски на ищцата, следва да се възложат и на двамата ответници не само на ответницата.

Постъпила е молба на ищцата, чрез адв. Г. Г., в която са изложени твърдения за наличие на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в разминаване между мотивите и диспозитива в решението, като иска да се измени решението, относно РЛО, като се чете всяка втора събота в четна седмица– започвайки броенето от началото на съответната година от месеца, вместо постановеното всека втора събота от месеца. Иска се и допълване на решението с произнасяне относно вземането и връщането на детето, доколкото няма шофьорска книжка, а ищцата и детето живеят в друг град. Моли и да се извърши тълкуване на решението, тъй като има разминаване между мотивите на съда и разногласия между 1 страните, като се съобрази режима на РЛО на бащата.

В предоставения срок ответника П. Б. не е депозирал отговор.

Ответницата по молбата е депозирала отговор, в който е посочила, че я счита за неоснователна.

Постъпила е молба на ответника П. Б., почти идентична с предходната, в която са изложени твърдения за наличие на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в разминаване между мотивите и диспозитива в решението, като иска да се измени решението, относно РЛО, като се чете всяка втора събота в четна седмица– започвайки броенето от началото на съответната година от месеца, вместо постановеното всека втора събота от месеца. Моли и да се извърши тълкуване на решението, тъй като има разминаване между мотивите на съда и разногласия между страните, като се съобрази режима на РЛО на бащата.

В предоставения срок ищцата не е депозирала отговор.

Ответницата по молбата е депозирала отговор, в който е посочила, че я счита за неоснователна.

По искането на ищцата за допълване на решението в частта за разноските, съдът приема с следното:

Искането на ищцата за присъждането на разноски макар и направено своевременно, следва да бъде оставено без уважение. Настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, в което със СПН не се признава или отрича съществуването на материални права /в случая лични/, а само се оказва съдействие за начина на тяхното упражняване.

Съдебното решение изхожда от правилото за защита по най-добрия начин интересите на малолетните деца и затова ползва както родителите, така и прародителите. При това положение разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са били направени.

Следва да се изтъкне, че в тази посока има разнопосочна съдебна пректика, която обаче не е задължителна за съда, който възприема формираната практика при дела по спорна съдебна администрация, напр. с Определение № 4158 от 25.10.2022г. по ч.гр.д. № 3812/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС и Определение № 50888 от 01.12.2022г. по гр.д. № 2627/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС. и др., в които съдебни актове се възприема разбирането, че в първоинстанционното производство по тези дела, всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора В обобщение съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение.

По отношение на искането на ищцата и ответника за допускане на поправка на ОФГ съставът приема следното:

Молбата по чл. 247 от ГПК е допустима, доколкото е подадена своевременно от 2 легитимирана страна. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Твърдението на молителя е за допусната грешка изразяваща се в несъответствие между мотивите и диспозитива на постановеното решение, относно определения режим на РЛО. Предвид че, не се установява допуснато несъответствие между отделните части на съдебния акт, молбата следва да се остави без уважение.

Следва да се отбележи, че определения РЛО не попада само в режима на бащата, тъй като всяка втора събота от месеца не е винаги нечетна, както твърди ответника. В допълнение, следва да се вземе предвид, че с постановеното решение не се цели да се ограничи режимът на лични отношения само на един от родителите, каквото е искането на ищцата и ответника, а да се определи подходящ режим в интерес на детето .

По искането на ищцата за допълване на решението с произнасяне, относно вземането и връщането на детето от майката, доколкото бабата няма шофьорска книжка, а ищцата и детето живеят в друг град, съдът приема с следното:

Неоснователно е искането за допълване на решението, предвид което съда да задължи ответницата да изпълнява определения РЛО с бабата на детето, като лично взема и връща същото, поради което счита, че същото следва да се остави без уважение.

За пълнота следва да се отбележи, че по делото не е установено, че К. К. разполага с шофьорска книжка и личен автомобил, като следва да се съобрази, че между гр. Варна и гр.

Добрич има обществен транспорт, както и че ищцата може да получи и съдействие от сина си, относно вземането и връщането на детето.

По искането на ищцата и ответника за тълкуване на решението, предвид разминаване между мотивите на съда и диспозитива, както и разногласия между страните, съдът приема с следното:

Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат и невлезлите в сила съдебни решения (в този смисъл и Определение №51 по ч.гр.д.№429/2006г. на ВКС, IV–А и Определение №625/22.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№574/2011г. на ВКС, I г.о.).

От друга страна, тълкуване може да се иска тогава, когато смисълът на съдебния акт е неясен до степен, че не може да бъде разбрана волята на съда. Настоящата хипотеза не попада в приложното поле на чл. 251 ГПК, до колкото волята на съда е ясно и недвусмислено изразена в диспозитива на съдебния акт.

Като в допълнение следва да се посочи, че неразбирателствата между страните не могат да бъдат основание за тълкуване на решението.

По изложените съображения се налага извод за неоснователност на молбата, поради 3 което и същата следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № №35400/30.04.2024г., подадена от адв. Г.

Г., в качеството му на процесуален представител на ищцата М. П. Б., с искане за допълване на решение №1493/29.04.2024г., постановено по гр.д. №9027/2023г. по описа на ВРС, 31 състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №36234/07.05.2024г. от М. Б., относно поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване на Решение №1493/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 9027/2023г. по описа на ВРС, 31 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № вх.№36232/07.05.2024г. от П. Б., относно поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на Решение № 1493/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 9027/2023г. по описа на ВРС, 31 състав.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВОС, като в частта за разноските имаща характер на определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4