Определение № 1116 от 10.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1116 гр. София, 10.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002102216 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3702/17.04.2024 г., подадена от Д. Т. П., чрез адвокат Ч. Ч., срещу решение № 74 от 08.03.2024 г. по гр. д. № 20245200500011/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 623 от 01.11.2023 г. по гр. д. № 20225240101016/2022 г. на Районен съд – Пещера за отхвърляне на предявения от Д. Т. П. срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието, иск за признаване за установено, че държавата, представлявана от министъра на земеделието, не е собственик на имот с идентификатор *** съгласно КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД18-42/06.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, изменена на 30.05.2019 г., с адрес на поземления имот: [населено място], язовир Б., „З.“, целия с площ от 1000 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1935, квартал *, парцел *, при съседи: ***; *** и ***.

Въззивният съд е приел, че в случая предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като за ищеца съществува правен интерес от предявяването му, но същият е неоснователен.

Окръжен съд - Пазарджик е съобразил, че в исковата молба ищецът твърди, че е собственик по силата на покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 105/26.03.2007 г., на описания по-горе недвижим имот. Този имот П. закупил от наследниците на П. А. Б., на които той бил възстановен с решение № 11064/06.02.2007 г. на ОСЗГ - Батак, издадено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ, влязло в законна сила, като за имота е налице въвод във 1 владение. Поради инвестиционни намерения ищецът поискал през м. юни 2022 г. от СГКК Пазарджик да му бъде издадена скица на имота. При издаването на скицата констатирал, че на 30.05.2019 г., при изменение на кадастралния регистър, като собственик на имота е вписана и държавата, без документ за собственост. Д. П. твърди, че преди 1948 г. и към момента на колективизацията имотът е имал земеделски характер, като е представлявал ливада. Предназначението на имота не се е променило от ливада на залесена гора през годините, като начин на трайно ползване по лесоустройствен план, и имотът на място не представлява залесена гора. Счита, че записването на имота в кадастралния регистър и като собственост на държавата, е без основание, тъй като имотът не е включван в горския фонд и по силата на закона не е станал държавна собственост. Сочи, че през годините този имот винаги е владян и ползван първоначално от наследниците на П. А. Б., а след прихвърлянето му и понастоящем се владее и ползва единствено от ищеца, като се коси и за почивка през лятото.

Съдът е приел за установено следното от фактическа страна:

На наследниците на П. А. Б. е възстановен с решение № 11064/06.02.2007 г. на ОСЗГ - Батак поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на [населено място], с адрес: [населено място], язовир Б., „З.“, целият с площ от 1000 кв.м. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, с вещо лице Й. Г., съгласно която по действащата кадастрална карта на землището на [населено място] от 12.04.2011 г. съществува имот с идентификатор ***, с площ от 1000 кв.м. Имот с идентификатор *** е идентичен с имот с пл. № * в кв. 30 по кадастралния и регулационен план (КРП) на язовир Б.. Имотът попада в УПИ ІИндивидуално вилно застрояване, в кв. 30, с площ от 1000 кв.м. Същият е възстановен по реда чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗСПЗЗ с решение № 11064/06.02.2007 г. на ОСЗГ - Батак. Във всички планове преди 2007 г. имот с идентификатор *** не е съществувал. Имотът е нанесен в КРП от 1990 г., като УПИ *- Индивидуално вилно застрояване, в кв. 30, с площ от 1000 кв.м.

Според вещото лице имот с идентификатор *** по действащите КККР на [населено място] не попада в отдел 183, част от подотдел „А“ по лесоустройствения план от 2000 г. (не попада в горския фонд). От изслушаната по делото лесотехническа експертиза, с вещо лице Ст. Б., се установява, че по данъчната книга за периода 1936 г. – 1951 г. на името на П. А. Б. от [населено място] са записани 7 бр. имота, като един от тях е ливада с площ 1 дка в м. „Ю.“.

С решение № 11064/06.02.2007 г. от ОСЗ - Батак е възстановено правото на собственост на наследниците на П. А. Бебечев в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ ливада с площ от 1 дка, седма категория, находяща се в строителните граници на „Курорт яз. Б.“, местността „Ю.". През 1951 г. е приет лесоустройствен план (ЛУП) на държавната горскостопанска единица „Ракитовска“. Според този план имотът попада в отдел 183, подотдел „в“ по ЛУП от 1990 г. Отдел 183, подотдел „в“ е описан в ЛУП от 1990 г. като залесена горска територия с бял бор, с естествен произход, на възраст 70 г.

Към експертизата е приложена извадка на район ** от кадастралната карта на [населено място], върху която с черно е посочена границата на „Бялото петно“ *, а с черен контур и зелено запълване е показан отдел 183 с подотдел „в” по горскостопанската карта от ЛУП за 2000 г. на ДЛ „Р.“, в който попада процесният имот. При съвместяването на картите по ЛУП 2 от 2000 г. на ДЛ „Р.“ с извадката от кадастралната карта на [населено място] се установява, че имот с идентификатор *** с площ от 1000 кв.м не е идентичен с имот в отдел 183, част от подотдел „а“, а попада в чертите на отдел 183, част от подотдел „в“. Няма данни за проведени процедури по чл. 14 ЗГ за промяна на предназначението на земите в обхвата на имот с пл. номер *. Няма данни за извършени разпоредителни сделки от страна на държавата със земите в обхвата на имот с пл. номер *. По делото е приета съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Сл. Б.. От нея се установява, че по одобрените КККР на [населено място] от 2010 г. и при направена съпоставка с КВС на землището на [населено място], действаща преди одобряване на КККР, процесният имот с идентификатор *** попада в имот № * по КВС, т. нар. бяло петно. Идентичност между двата имота не може да има, тъй като имот с пл. № * е значително по-голям от имот с идентификатор *** (имот № * включва курорта „Язовир Б.“). Процесният имот с идентификатор *** по КК попада в отдел 183, в подотдел „в” по лесоустройствения план от 2000 г. С решение № 427/31.07.2013 г. постановено по гр. д. № 38/2011 г. на Районен съд Пешера, влязло в законна сила на 12.06.2014 г., е прието за установено, че държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е собственик на недвижими имоти, подробно описани в съдебното решение, в това число и на процесния имот с кадастрален номер ***. В диспозитива на съдебното решение съдът е приел за установено, че държавата е собственик на имот с кадастрален номер *, в който попада отдел 183, част от подотдел „А“, частна държавна собственост, който имот е идентичен с имоти от масив **, с посочени кадастрални номера на имотите, един от които е процесният. Това решение, на основание чл.

297 ГПК, следва да се счита задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България относно неговите правни последици.

При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – Пазарджик е направил следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства, технически експертизи и от влязлото в сила решение по гр. д. № 38/2011 г. на PC - Пещера се установява, че държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, попадащ в лесоустройствен план от 2000 г. на Държавната горскостопанска единица „Ракитовска“ в отдел 183. Според дефинитивния план за Ракитовската община горите представляват „балталък“, а според § 5 ПЗР на ЗВСГЗГФ балталъците на подлежат на възстановяване, като в този смисъл е и практиката на ВКС. От приетите по делото експертизи се установява, че процесният имот попада в имот № * в отдел 183 „в“ по ЛУП за 2000 г. След включване на определен имот в устройствения план не се променя принадлежността на правото на собственост. Това означава, че ако не се установява собственикът да е предприел разпоредителни действия с имотите, същите му принадлежат. След като държавата не се е разпоредила с имотите, същите следва да се считат нейна собственост, макар да са включени в устройствения план на селищно образувание. По делото е установено, че горите са национализирани. При липсата на доказателства за последващо разпореждане с горите, следва да се приеме, че ответникът по иска е доказал правото си на собственост. Въззивният съд е посочил и че Община Батак не би могла да прехвърли правото на собственост върху имот, който е държавна собственост. В 3 този смисъл са и писмата във връзка с преустановяване на процедурите по възстановяване на земи по ЗСПЗЗ в това селищно образувание. Както бе посочено по-горе, имотът попада в отдел 183, подотдел „в“ по ЛУП от 1990 г. Отдел 183 „в“ е описан в ЛУП от 1990 г. като залесена горска територия с бял бор с естествен произход, на възраст 70 г. Ето защо съдът е заключил, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота по силата на покупко-продажбата от 26.03.2007 г., тъй като го е закупил от несобственик.

Същевременно съдът е приел и че П. не е придобил собствеността върху имота и по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка е посочил, че собственосттта върху процесния имот е възстановена на наследниците на П. Б. през 2007 г. Разпоредбата на чл. 86 ЗС (ред. ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г.) изключва въобще придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, независимо от това дали се касае за публична или частна държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.

86 ЗС с ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Ищецът е придобил правото на собственост върху имота от несобственик през 2007 г. Кратката 5годишна давност при добросъвестно владение по чл. 70 ЗС и чл. 79, ал. 2 ЗС би следвало да изтече на 26.03.2012 г. Давността обаче не е започнала да тече, защото е била спряна, по силата на § 1 ДР на ЗС от 31.05.2006 г., първоначално за срок от седем месеца. С последващите изменения на правната норма (ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) този срок е бил съответно удължаван. С последното изменение на закона е прието, че давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. Това означава, че от първоначалното спиране на давността на 31.05.2006 г. до подаване на исковата молба в съда на 30.08.2022 г. давността не е била възобновена, поради което в полза на ищеца изобщо не е текла придобивна давност по отношение на спорния имот.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.