Решение № 1343 от 29.06.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1343

Търговище, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - V състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257250700265 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Е. Ш. Ю. [ЕГН] от [населено място], обл. Търговище, [улица], ет.*, ап.*, чрез адв. Б. от АК – Търговище против Решение № 1040-25-44/24.04.2025 г. на директора на ТП на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1952-5/05.03.2025 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Сочи се, че по отношение конкретното правоотношение са приложими правилата за изчисляване размера на обезщетението за безработица, действащи към датата на прекратяване на осигуряването, т.е. преди изменението на КСО от ДВ, бр. 67 от 2024 год. В тази насока се твърди, че юридическите факти, които се явяват правопораждащи за реализиране на право на обезщетение за осигурителния случай безработица, са визирани в чл. 54а от КСО. Излагат се и доводи, че с прилагането от административният орган на материалноправната разпоредба на новата, за завареното правоотношение разпоредба на чл.54б, ал.8 от КСО се нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. Навеждат се и доводи за неправилно е приложение на разпоредбата на чл.62, ал.3 от Регламент № 883/2004, вместо ал.1 на същия текст, като независимо от настъпилото законодателно изменение, обезщетението следва да се изчисли на база последно трудово възнаграждение. Искането е административният акт и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

В съдебно заседание по делото с приложени писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован в съдебно заседание, с писмена защита от процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Искането е за присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, следното:

Административното производство е образувано по заявление от оспорващия Ю за отпускане на парично обезщетение за безработица на 20.12.2023 г., чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Попово до директора на ТП на НОИ - Търговище, като е декларирал последна трудова дейност в Германия за периода 10.02.2022 г. – 18.12.2023 год. Изискана е и представена съответно от лицето и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004, за последната му заетост.

Във връзка с подадените заявления от Ю за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от други държави-членки на ЕС, чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между Р.България и ЕС“ е изискано издаване на Структуриран електронен документ (СЕД) U017 и СЕД UG04 от компетентната институция на Германия за потвърждаване на осигурителния период и доход на лицето. Изискано е издаване и на СЕД, U017 от компетентната институция на Германия за потвърждаване на осигурителен период. Към исканията до съответните компетентни институции са приложени представените от лицето документи.

В ТП на НОИ - Търговище, чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между Р. България и ЕС“ са получени СЕД U017 - (осигурително досие на лицето) и СЕД U004 - (информация за заплатата на лицето), издадени от компетентни институции на Германия. С получения СЕД U017, е потвърден период на осигурена заетост от 03.09.2019 г. до 14.12.2021 г. и от 10.02.2022 г. до 18.12.2023 г. Посочена е причина на прекратяване на заетостта - „уволнение от работодателя“. В СЕД U004 е потвърден брутен доход за периода 10.02.2022 год. – 19.12.2023 год. в размер на 33 169 € и от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г. в размер на 1 132, 03 евро.

С Разпореждане № 251-00-1952-5/05.03.2025 г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл., 65, §3 от Регламент (ЕО) на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 19.12.2023 г. до 18.10.2024 г. в размер на 80, 24 лева дневно.

Разпореждането е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, който с оспореното Решение № 1040-25-44/24.04.2025 год. е потвърдил същото. Прието е от решаващият орган, че ръководителят на осигуряването за безработица е приложило правилно относимите правни норми и е издал законосъобразен адм. акт при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства. Също така позовавайки се на подробно посочените в решението фактически и правни твърдения, решаващият орган е приел, че при проверка на извършените процесуални действия, довели до постановяване на обжалваното разпореждане, не са констатирани нарушения на материалното и процесуалното право.

В решението си Директорът на ТП на НОИ - Търговище е посочил, че в конкретния случай се касае за отпускане на парично обезщетение за безработица при прилагане на разпоредбите на чл. 61 – чл. 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 54б от КСО, като правилно при изчисление на размера на отпуснатото обезщетение за безработица е приложена разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО. Така правилно и в съответствие с действащите към датата на издаване на разпореждането норми размерът на среднодневното парично обезщетение за безработица е изчислен в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода 01.12.2021 год. до 18.12.2023 год. Прието е, че разпоредбата на ал.8 от чл.54б на КСО се прилага от датата на влизането й в сила и по отношение на заварени правоотношения, по които парично обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните изводи:

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него разпореждане на ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, съответно, че паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. 1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, и конкретно определения размер е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според адм. орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – Търговище да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Основният спор между страните в конкретния случай се свежда до въпроса, кой е приложимия материален закон по отношение определяне размера на обезщетението за безработица.

Р. България като част от ЕС, е задължена да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. се сочи, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“ ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

По отношение на приложимото национално законодателство е необходимо да се отбележи, че право на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в страната или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Безработицата, представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Размера на паричното обезщетение за безработица се определя при условията на чл.54б от КСО.

Няма спор по делото, че оспорващата като български гражданин е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента). Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 20.12.2023 год. и доколкото оспорващия е декларирал, че последната му трудова заетост е в Германия за периода от 10.02.2022 г. до 18.12.2023 г. за установяване основателността на претендираното от жалбоподателя право, приложение намира именно така цитираният Регламент.