Решение № 371 от 06.07.2023, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Козлодуй, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440100040 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. Р. К., против И. П.

К . , в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне за вината, както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне:

1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца;

2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на децата при майката;

3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с децата;

4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на непълнолетните деца, чрез майката в размер на по 195 лв. за всяко дете, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

1

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника сключили граждански брак на 16.06.1995 г. в с. Михайлово, общ. Хайредин, обл. Враца, който бил първи и за двамата, като от брака имат родени девет деца, част от които са пълнолетни, а именно Силвия И.ова П.а, ЕГН **********, Антонина И.ова П.а, ЕГН **********, Калин И.ов П., ЕГН ********** и Алекс И.ов П., ЕГН **********, непълнолетни са Светлин И.ов П., ЕГН **********, Петър И.ов П., ЕГН **********, малолетни са Милица И.ова П.а, ЕГН **********, Людмил И.ов П., ЕГН ********** и Искра И.ова П.а, ЕГН **********.

В момента ищцата живее заедно с непълнолетните им и малолетните им деца в домът им в с. Михайлово, общ. Хайредин.

Бракът им вървя л добре, но преди седем години отношенията им се влошили и стигнали до убеждението, че не мо гат вече да съжителстват заедно. Към момента бракът е изпразнен от нужното му съдържание, и двамата си имат свой собствен живот, необвързан от другия и не желаят да опитват да градят каквито и да било семейни отношения От тогава с а във фактическа раздяла. Съпругата е останала да живее в общия им дом, на посочения в молбата адрес, а съпругът се е преместил в с. Септемврийци, където живее във фактическо съпружеско съжителства с друга жена.

Ищцата е правила много опити да заздравят брака си, но това не се е получи по вина на ответника Постоянно е била заплашвана и тормозена и от страх, че може да бъда пребита, е преустановила всякакви контакти с ответника. Вече отдавна са във фактическа раздяла.

Ищцата работи по програми за временна заетост в с. Михайлово и има постоянни доходи от работна заплата, с която се грижа за деца та, като ги осигурява финансово доколкото е възможно

Бащата също работи по подобни програми и също има доходи, но ищцата смята, че ги харчи за свой лични нужди и не отделя средства за децата, които вече имат нужда от по голяма финансова помощ и подкрепа.

Ищцата счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен без произнасяне на вината.

Иска се съдът да се произнесе с решение с което да предостави упражняването на родителските права относно родените от брака малолетни деца: Милица И.ова П.а, ЕГН **********. Людмил И.ов П., ЕГН ********** и Искра И.ова П.а, ЕГН **********, както и непълнолетните деца Светлин И.ов П., ЕГН ********** и Петър И.ов П., ЕГН ********** на майката В. Р.

К., ЕГН **********.

Иска се съдът да се произнесе с решение с което бащата да заплаща месечна издръжка на децата по 195 лв. /сто деветдесет и пет лева месечно/ за всяко дете.

2

Иска се съдът да се произнесе с решение с което да определи и режим на лични отношения на децата с бащата, съгласно утвърдената съдебна практика.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника И. П. К. е подал писмен отговор, като не оспорва исковата молба.

Към отговора по чл. 131 от ГПК са приложени като писмени доказателства Характеристика на ответника от Кмета на с. Михайлово, Служебна бележка от Агенция по заетостта, че ответника е регистриран като търсещо работа лице по настоящ адрес с.Михайлово, обл. Враца.

В открито съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 16.06.1995 г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1 от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село Михайлово, Община Хайредин, област Враца.

От брака имат родени девет деца, част от които са пълнолетни, а именно Силвия И.ова П.а, ЕГН **********, Антонина И.ова П.а, ЕГН **********, Калин И.ов П., ЕГН ********** и Алекс И.ов П., ЕГН **********, непълнолетни са Светлин И.ов П., ЕГН **********, Петър И.ов П., ЕГН **********, малолетни са Милица И.ова П.а, ЕГН **********, Людмил И.ов П., ЕГН ********** и Искра И.ова П.а, ЕГН **********.

От приетата по делото Служебна бележка от Дирекция "Бюро по труда" гр. Козлодуй се установява, ответника И. П. К. е безработен.

От приетият по делото Социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Козлодуй се установява, че от 2013 г. до настоящия момент децата се отглеждат изцяло от майката В. К. в жилище, намиращо се в с.

Михайлово, общ. Хайредин, обл. Враца. За този период от време бащата И. К. по собствено желание не е контактувал с нито едно от децата и не е помагал финансово или с преки грижи в отглеждането им. Майката желае съдът да предостави на нея упражняването на родителските права над Светлин, Петър, 3

Милица, Людмил и Искра, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с децата.

От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Б. А. К. се установява, че не живеят от десет години заедно. В. К. сама се грижи за децата. И. К. не плаща издръжка.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

От показанията на разпитания свидетел, а и между страните няма спор, че от десет години страните не живеят съвместно, като след раздялата жената и децата останали да живеят в семейното жилище в с.Михайлово, общ.

Хайредин, обл. Враца, ***

Ответникът живее в с. Септемврийци, където живее във фактическо съжителство с друга жена.

Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал само формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия.

През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е 4 лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.

Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата. По делото е установено, че до настоящия момент децата живеят с майката, която полага преките и непосредствени грижи за тях. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Видно от Социалния доклад майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за децата, като бащата се е дезеинтересувал от тях.

Съобразявайки горното, както и привързаността на децата с майката, тяхната възраст, възможност за обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на децата при нея.

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна.

Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните.

Съдът счита, с оглед поведението на ищеца, следва да му бъде определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00 ч в петък до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

5

По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1.

От този размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.

Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.