Определение № 31 от 02.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 02.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600029 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр.чл.270, ал.4 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище против протоколно определение от 16.01.2026г. по НОХД № 233/2025г. по описа на ОС -Търговище, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и потвърждаване на първоначалната мярката за неотклонение -„задържане под стража“.

Съставът въззивният съд, след като взе предвид изложените доводи в частния протест, материалите по делото и стадия на наказателното производство, съобразявайки процесуалните разпоредби, уреждащи производството в хипотезата на чл. 270 от НПК, след като извърши собствена проверка и анализ на доказателствата по делото, намери, че протестът е подаден в предвидения от закона срок и от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което се явява допустим, а разгледан по същество е и основателен.

Подсъдимият С. К. А. бил задържан под стража на 21.04.2025г., по обвинение за престъпление, наказуемо по чл. 115, ал.1 във вр. е чл. 18, ал.1 от НК.

Бил e предаден на съд на 01.09.2025г. с обвинителен акт на Търговищката окръжна прокуратура, по който е образувано НОХД №233/2025г. по описа на 1

ОС-Търговище. На проведеното разпоредително заседание от 30.09.2025г. съдът е отказал да измени мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“. В проведеното открито съдебно заседание на 16.01.2026г., първоинстанционният съд е изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека „домашен арест“, именно това определение е предмет на настоящият съдебен контрол.

Съвкупната преценка на фактическите обстоятелства, касаещи законността на задържането на подсъдимия, налагат извода, че на настоящия етап от провеждане на наказателното производство, не са налични нови обстоятелства, налагащи изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК - престъпление против личността и е с висока степен на обществена опасност, предвид засягането на най-ценното човешко право, а именно правото на живот. Действително подсъдимият не е осъждан и има постоянен адрес, настоящият състав е солидарен с тези констатации на проверявания съд. Разумността на срока на задържане, обаче следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай индивидуално, съобразно обективни критерии, каквито са фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на правораздавателните органи за приключване на наказателното производство в разумен срок и поведението на самия подсъдим.

В случая се установява, че по настоящото съдебно производство в качеството на подсъдим участва едно лице, един е пострадалия по делото, призовани са свидетели и експерти. Видно е, че съдебният състав, разглеждащ делото е положил максимални усилия да обезпечи своевременното му разглеждане, с оглед спазване разпоредбата на чл.22, ал.3 от НПК.

За да измени мярката за неотклонение на подсъдимия А., окръжният съд е преценил, че е налице ново обстоятелство, свързано със семейното положение на подсъдимия. Приел е, че съпругата на подсъдимия е започнала работа, заради което е сключила писмен трудов договор и поради това, че семейството има две малолетни деца, на три и на пет години е необходимо подсъдимият да се грижи за тях. Съдът е съобразил също така, че от задържането на подсъдимия е изминал период от 9 месеца, делото се намира в съдебна фаза, голяма част от обстоятелствата са изяснени и макар и да е приел, че съществува опасност подсъдимият да се укрие е решил, че мярката за неотклонение „домашен арест“ също е достатъчна за да му се попречи да стори това.

2

Съставът на въззивния съд не споделя доводите на първата инстанция.

Приетото от съда ново обстоятелство, а именно сключването на трудов договор от съпругата на подсъдимия не е нововъзникнало. Видно е от приложеното копие на същия, че той е сключен на първи септември 2025 година, тоест в деня на постановяване на разпореждането, с което е насрочено разпоредителното заседание. В самото разпоредително заседание окръжният съд е отказал да измени мярката за неотклонение на подсъдимия А., като е прел, че няма настъпили нови обстоятелства. След разпоредителното заседание са проведени още две заседания по същество, в които искането за изменение на мярката за неотклонение не е било подновявано. Очевидно е, че сключването на трудовия договор не е ново обстоятелство, което да се отразява на семейното състояние на подсъдимия, след като в следващите три месеца не е правено искане за изменение на мярката за неотклонение на това основание. От тук следва извода, че това обстоятелство не е съществено и не може да повлияе на решението за определяне на мярката за неотклонение.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че и към настоящия момент съществува опасност подсъдимият да се укрие и този довод се извежда от поведението на подсъдимия след извършване на престъплението. Той е направил неуспешен опит да се укрие, който е бил осуетен от разследващите органи. Подсъдимият е бил открит и задържан в наетата от него хотелска стая.

Разпоредбата на алинея първа на чл. 270 от НПК изисква при решаване на въпроса за мярката за неотклонение да са настъпили нови обстоятелства.

От доказателствата по делото е видно, че такива няма. Изминалият период от време от предходното произнасяне, касателно мярката за неотклонение на подсъдимия, наред с продължителността на задържането, не представляват ново обстоятелство, налагащо само по себе си смекчаване на прилаганата найтежка по вид мярка за неотклонение, доколкото последната се преценява все още като отговаряща на критериите за разумност по чл.5, т.3 от ЕКЗПЧОС и чл. 22 от НПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че първоначално взетата мярка за неотклонение задържане под страж“ по отношение на подсъдимия С. К. А. е съобразена с обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК, както и с целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК и нейната замяна не се налага. Изтеклият срок на задържане е съобразен с обществената опасност на подсъдимия, както и с реалната опасност от укриване и извършване на престъпление, като същият се преценява като разумен от 3 настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд на основание чл.270, ал.4 вр. чл.345, ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.01.2026г. по НОХД № 233/2025г. по описа на ОС -Търговище, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия С. К. А. от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

ПОТВЪРЖДАВА първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, по отношение на подсъдимия С. К. А..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4