Определение № 1089 от 21.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 20.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20221000501091 по описа за 2022 година и взе предвид следното. Производството е по чл. 274 вр. чл. 248 ГПК.

С определение № 260021 от 18.02.2022 г. Софийски окръжен съд, ГО състав по гр.д.

204/2021 г. е отменил свое определение № 260008 от 20.01.2022 г. в частта, с която В. И. Д. е осъдена да заплати на „Лидл България“ ЕООД, разноски по делото за разликата над 2262,22 лв. до 5632,79 лв. В. И. Д. чрез адвокат Р. Р. е подала разглежданата сега частна жалба срещу определението в частта, в която първоначалното определение за разноски не е отменено до размер от 300 лева или до ¾ от 1508,15 лева. Отправено е искане въззивният съд да намали разноските до 300 лева, до ¾ от 1508,15 лева или до 1508,15 лв.

В постъпил по делото отговор насрещната страна „Лидл България“ ЕООД моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Жалбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна. Софийският апелативен съд, 1 състав в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК, след като извърши служебна проверка на валидността на обжалваното определение и допустимостта му, приема, че същото е валидно и допустимо.

Гр.д. 204/2021 г. е образувано по осъдителни искове на В. И. Д. срещу „Лидл България“ ЕООД за общата сума от 32640,90 лева, сбор от иск за обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева и имуществени вреди от 2640,90 лева, причинени във връзка с непозволено увреждане. След подаване на отговор на искова молба ищецът е подал молба за изменение на иска чрез замяна на ответника „Лидл България“ ЕООД с „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД. Впоследствие ищцата е подала молба, с която заявява, че ако първоначалният ответник не е съгласен с исканата замяна, тя се отказва от иска си спрямо него. „Лидл България“ ЕООД е изразил изрично несъгласие с поисканата замяна и с определение от 20.01.2022 г. съдът е прекратил производството спрямо „Лидл България“ ЕООД, осъдил е ищцата да заплати разноски на последното в размер на 5632,79 лева и е конституирал „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД като ответник. С обжалваното определение след молба от ищцата по чл. 248 ГПК е констатирал, че не се е произнесъл по навременно направено възражение за прекомерност, приел е, че минималният адвокатски хонорар е 1508,15 лева, както и че границата, до която е приемливо адвокатският хонорар да надвишава минималния, е 50 %, като е намалил размера от 5632,79 лв. до 2262,22 лв.

Видно от приложените договор за процесуално представителство, фактура и авизо за 1 получено преводно нареждане за кредитен превод и потвърждение на плащане, уговореният и платен хонорар от „Лидл България“ ЕООД е 5632,79 лв. с включен ДДС. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че всяка страна има право да избере адвокат, който адекватно да представлява интересите й и че в конкретния случай не се изисква уникална квалификация на адвоката предвид премета на спора – претенция за вреди от непозволено увреждане в резултат на падане в магазин. Неоснователни са доводите за противоречие в мотивите на съда. Ако казусът изискваше уникална квалификация, възражението за прекомерност въобще нямаше да бъде уважено, а в случая е уважено и претендираният хонорар е намален почти двойно.

Неоснователни са доводите, че проведеното о.с.з. не е било нужно. От една страна, категорично не се установяват незаконосъобразни действия на съда, тъй като в о.с.з е следвало да се изясни пасивната процесуална легитимация, която не е могла да бъде изяснена с писмени молби и в з.з. От друга страна, за потенциално незаконосъобразни действия на съда отговаря страната, предизвикала неоснователно спора, а за погрешните действия на адвоката по първоначалното насочване на иска отговаря страната, която последният представлява.

Не може да бъде уважено искането за намаляване на адвокатския хонорар на 300 лева или на ¾ от 1508,15 лева, тъй като е в разрез със смисъла на процесуалния закон и Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Положеният адвокатски труд следва да бъде адекватно възмезден и насрещната страна следва да понесе разноските за това до размера, определен от първата инстанция.

Следва да се съобрази също така, че възнаграждението се дължи отделно за всеки иск съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За претендирания материален интерес за иска за обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева е 1430 лева без ДДС, а за иска за имуществени вреди от 2640,90 лева е 414 лева без ДДС. Общата сума е 1844 лева без ДДС или 2212,80 лева с ДДС и именно толкова е минималният според Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер, поради което за разликата от 49,42 лева адвокатският хонорар не е прекомерен.

По тези съображения частната жалба следва да се остави без уважение и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260021 от 18.02.2022 г. на Софийски окръжен съд, ГО състав по гр.д. 204/2021 г. в обжалваната от В. И. Д. част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда и предпоставките на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2