Решение № 176 от 07.12.2018, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

07.12.2018 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 07.11.2018г., в състав: председател: Атанас Христов при секретаря Д.

Г. като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 160 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД.

Образувано по предявени от В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ Н.В.Н. с ЕГН: ********** с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, за заплащане на:

А/ сумата от 34 700 лв. представляваща обогатяване в следствие на извършени от ищеца подобрения, както следва:

- 3 100 лв. за изградена през

2012 г. инсталация за парно отопление,

- 2 800 лв. за изградена през

2014г. баня и тоалетна,

- 26 000 лв. за изграден през

2016г. битов навес

Б/ сумата от 7 650 лв. представляваща обогатяване в следствие на извършени от ищеца необходими разноски, както следва:

- 3 050 лв. за ремонт през 2013г. на северна стена и покрив на пристройка,

- 4 600 лв. за ремонт през 2015г. на покрива на къщата, като всички горепосочени строително – монтажни работи са извършени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Разград, ул. „Янтра” 16, с начин на трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с площ от 531 кв.м, в квартал 181, парцел XXVI, при съседи: ***; ***;

***; ***; ***; *** и ***; в който имот е построена СГРАДА с идентификатор *** с по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Разград, ул. „Янтра” 16-а, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 46кв.м, брой етажи: 1, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма.

В исковата молба ищцовата страна посочва, че с нотариален акт № 49, том 1, рег.№799, дело №39 от 29.02.2012г. на Невена Стоянова - нотариус с район на действие РС – Разград, вписан под № 291, в регистъра на Нотариалната камара, за покупко продажба на недвижим имот, ищецът като един от продавачите продал на ответника горепосочения недвижим имот, като продавачите запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Ищецът живеел в този имот като направил процесните подобрения и разноски за поддържане на имота, като счита че същите следва да му бъдат заплатени от собственика на имота – ответника. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът се явява заедно с пълномощника си Росен Маринов от АК – Сливен. Поддържат исковите се притенции, излагат подробни съображения. Депозират и подробна писмена защита.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Николай Хаджигенов от АК – Монтана, депозира отговор на исковата молба, с която оспорва изцяло исковите претенции и моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Прави и възражение за изтекла погасителна давност, на осн. чл.110 ЗЗД, относно следните суми:

- 3 100 лв. за изградена през 2012 г. инсталация за парно отопление

- 3 050 лв. за ремонт през 2013г. на северна стена и покрив на пристройка.

Сочи, че голяма част от ремонтните дейности са били извършени преди прехвърлянето на собствеността. Сочи, че за процесния период е изпращал по банков път сума в общ размер на 3480 лв., с която на практика е покрил целия необходим ремонт. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, не се явява. Явява се пълномощника му адвокат Николай Хаджигенов от АК – Монтана. Същият излага подробни съображения за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Депозира и подробна писмена защита.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 49, том 1, рег.№799, дело №39 от

29.02.2012г. на Невена Стоянова - нотариус с район на действие РС – Разград, вписан под № 291, в регистъра на Нотариалната камара, ищецът и свидетеля Павлина Русева Николова /бивши съпрузи/ продали на ответника /техен син/ процесния поземлен имот ведно с построената в него жилищна сграда /л.9-10/, като продавачите си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

По делото е безспорно, че само ищецът ползва имота от продажбата и към настоящия момент.

Видно от показанията на свидетелите М. А. Й., И. Й. Б., А. Н. К. /брат на ищеца/, И. В. Г. /фактически съжителница на ищеца/ - л. 85-88, е че ищецът действително е извършил описаните в исковата молба СМР, през процесния период.

Показанията им съответстват и на заключението на съдебно техническа и оценителната експертиза, което заключение съдът приема като ясно, обосновано и правилно /л. 52-71/. Съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетелите А. Н. К. /брат на ищеца/, И. В. Г.а /фактически съжителница на ищеца/. Последната в своите показания, сочи че ищецът е вземал пари на заем от сина си – ответника, когато изпитвал финансови затруднения, след което взетите суми били връщани. За връщането им сочи, че е получавала суми от ищеца и ги е превеждала от свое име по банковата сметка на ответника, тъй като поради ангажираност ищецът нямал възможност да извърши преводите. Сочи, че приетите по делото документи за банкови преводи от името на свидетеля в полза на ответника /л. 73 - 78/, касаят именно върнатите от ищеца в полза на ответника заеми, чийто превод бил извършен от свидетеля с пари дадени му за целта от ищеца.

Свидетелят П. Р. Н. /майка на ответника и бивша съпруга на ищеца/, в своите показания, сочи че още през 2007г., след фактическата раздяла с ищеца, последния се преместил да живее в процесния имот, като през 2012г. бракът им бил прекратен с развод. Процесната сграда през 2007г. била обитаема. През 2012г. свидетелят и ищеца продали процесния имот на сина си – ответника, като си запазили правото на ползване.

Имотът обаче се ползвал единствено от ищеца, който не осигурявал достъп на свидетеля, въпреки че и последният имал право на ползване. Поради недопускането му в имота, свидетелят сочи, че няма представа какво ищеца е направил в имота. Сочи че допуска, че парите които е изпращала от чужбина на сина си – ответника, част от тях са отивали за баща му – ищеца. Сочи, че ищеца не е искал съгласие от ответника за ремонтни дейности в имота /л. 89/.

Свидетелят А. Н. Н., сочи че в имота са били извършване козметични процедури на къщата, без да сочи в какво са се изразявали същите. Сочи, че ответникът й е споделял че е превеждал пари на баща си – ищеца за поддръжка на къщата. Свидетелят сочи, че знае за изграден навес в имота, но не го е виждал. Сочи, че ищеца не е искал съгласие от ответника за ремонтни дейности в имота /л. 89-90/.

По делото са приети документи за извършени банкови преводи от ответника в полза на ищеца, с посочено основание „захранване на сметка“ /л.26-30/. Приети са и и документи за банкови преводи от ищеца и от от фактическата му съжителница /свидетеля И. Г./ в полза на ответника.

От тези банкови документи се установява че:

- на 21.02.2008г. са преведени 1 000 лв. от ищеца в полза на ответника, с основание „прехвърляне на средства“ /л. 73/,

- на 22.07.2013г. са преведени 280 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на сметка“ /л.26/,

- на 12.08.2013г. са преведени 200 лв. от свидетеля И. Г. /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание „захранване на сметка“ /л.78/,

- на 18.03.2014г. са преведени 100 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на сметка“ /л.27/,

- на

01.09.2014г. са преведени 400 лв. от свидетеля И. Г. /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание „вноска по сметка“ /л.76/, - на 02.09.2014г. са преведени 100 лв. от свидетеля И. Г. /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание „вноска по сметка“ /л.74/,

- на 10.11.2014г. са преведени 500 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на сметка“ /л.28/,

- на 19.11.2014г. са преведени 500 лв. от свидетеля И. Г. /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание „вноска по сметка“ /л.77/,

- на 13.07.2016 г. са преведени 2 000 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на сметка“ /л.29/,

- на 14.11.2016 г. са преведени 600 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на сметка“ /л.30/,

- на 27.12.2016г. са преведени 600 лв. от свидетеля И. Г. /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание „вноска по сметка“ /л.75/, Видно от заключението на съдебно техническа и оценителната експертиза, което съдът приема като ясно, обосновано и правилно, е че /л.52-71/:

Описаните в искова молба строително монтажни работи са извършени.

Стойността на изразходваните средства за извършване на строително монтажните работи /труд и материали/, е както следва /л.55, 60-63/:

А/

- изградена през 2012 г. инсталация за парно отопление – 2 007.68 лв. без ДДС, респективно 2 409.22 лв. с ДДС,

- за изградена през 2014г. баня и тоалетна – 2 735.81 лв. без ДДС, респективно 3 282.97 лв. с ДДС, - изграден през 2016г. битов навес – 8 369.98 лв. без ДДС, респективно 10 043.98 лв. с ДДС, т.е. общо за горните три СМР – 13 113.47 лв. без

ДДС, респективно 15 736.17 лв. с ДДС.

Б/

- ремонт през

2013г. на северна стена и покрив на пристройка – 1 238.63 лв. без ДДС, респективно 1 486.36 лв. с ДДС,

- ремонт през

2015г. на покрива на къщата - 1 254.27 лв. без ДДС, респективно 1 505.12 лв. с ДДС, т.е. общо за горните две СМР – 2 492.90 лв. без

ДДС, респективно 2 991.48 лв. с ДДС.

Увеличената стойност на имота към настоящия момент, в резултат от процесните строително монтажните работи, е както следва /л. 68-71/: