Решение № 13 от 10.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кюстендил, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500363 по описа за 2022 година

Образувано е по постъпили въззивна жалба с вх. № 262104/21.04.2022 г. от адв. Т. П. от АК – Кюстендил в качеството й на процесуален представител на Р. В. С. и въззивна жалба с вх. № 262157/26.04.2022 г. от адв. Ю. С., действащ в качеството си на пълномощник на „Георги Славов – Г.В.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Кюстендил, ул. „***, и със съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. ***, насочени против Решение № 260016 от 31.03.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 413/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение по гр.д. № 413/2021 г. Кюстендилският районен съд е признал за установено по отношение на Р. В. С., че вземането на „Георги Славов – Г.В.“ ЕООД по заповед за изпълнение на парично задължение № 260024 от 19.01.2021г., издадена по ч.гр.д. № 71/21г. на Районен съд Кюстендил, съществува до размер от 4 317.34 лева, ведно със законна лихва, считано от 18.01.2021г., като до пълния предявен размер от 11 960 лева, е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е Р. В. С. да заплати на „Георги Славов – Г.В.“ ЕООД деловодни разноски в размер на 1148.76 лева по гр.д. № 413/2021 г. и по ч.гр.д. № 71/2021 г.

С определение № 260251/20.06.2022 г. постановено по гр.д. № 413/2021 г. КнРС е изменил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решението си по делото в частта за разноските като е осъдил ответника С. да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски в размер на 1448,76 лева вместо посочените в решението 1148,76 лева.

1

Въззивникът Р. С. обжалва решението в установителната му част с доводи за неговата неправилност. Оспорва изводите на районния съд за сключен договор за изработка между страните като необосновани, постановени в нарушение на материалния закон и поконкретно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗД и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Счита, че първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че в случая не била подписана оферта за извършване на конкретни СМР като ответникът с направеното авансово плащане е потвърдил с конклудентни действия съгласието си да сключи договор за изработка при условие, а ищецът в качеството си на изпълнител е действал без наличие на предварително съгласуване, поради което надхвърлил предварително договорения предмет, респективно претендираното допълнително възнаграждение е без основание.

Акцентира, че по делото не са ангажирани от ищеца доказателства за последваща конкретизация на видовете и количества СМР, които да бъдат изпълнени на обекта, и аргументирайки се със събраните по делото доказателства твърди, че между страните не било постигнато съгласие относно подлежащите на изпълнение работи.

Твърди, че липсата на оферта към момента на устната договорка не съставлява доказателство за сключен договор за извършване на СМР, а съставеният от ответника акт образец 19 не може да се тълкува като конклудентно действие на ответника, потвърждаващо съгласието му да сключи договор за СМР. Изразява становище, че фактът, че ищецът е изготвил този документ е ирелевантен за съществуване на договорното правоотношение, тъй като протоколите не били подписани от ответника, оспорени са от него и не са отразени в счетоводните му книги. Подчертава, че когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия на възложителя съставляват израз на намерение за водене на преговори за сключване на договор за СМР с изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване на такъв договор.

Възразява срещу приетото от районния съд, че чрез конклудентни действия се замества изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и страните са формирали съгласие за сключване на договора, като предвид липсата на доказателства относно договорените между страните цени, съдът е кредитирал тройната експертиза Твърди, че решаващият състав не е взел предвид направеното оспорване от страна на ответника в последното о.с. з. по делото на комплексната съдебно-оценителна експертиза относно вложения материал и цената на труда /изготвена от в.л. П./, касаеща оценката на извършените СМР, която била определена на база справочника за цени в строителството кн.

3/2020 г. съобразени с коригирани пазарни цени в региона без вещото лице да е посочило кои фирми и цени в региона са изследвани, като с експертизата показателите били завишени в троен размер.

Изразява становище, че действителната пазарна оценка допълнителната съдебно-оценителна експертиза за СМР на в.л. Л.. е отразената в

Позовавайки се на кредитираната от съда тройна експертиза, счита за доказано 2 възражението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, респективно налице са основания за уважаването му и намаляване възнаграждението на изпълнителя.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и в условие на евентуалност се прави искане за изменението му до размер от 1170 лева. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

С въззивната жалба на „Георги Славов – Г.В.“ ЕООД първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част с доводи за неговата неправилност. Въззиваемото дружество се придържа към изложените в исковата молба и писмената защита доводи.

Счита, че районният съд неправилно е отхвърлил исковата претенция за сумата над уважения размер до пълния претендиран размер от 11960 лева и твърди че вложените от него труд и материали при извършването на процесните СМР са на значително по –висока стойност.

Извършва сравнителен анализ между заключението на първото вещо лице Н.Г. и заключението по изготвената тройна експертиза, като изразява становище, че районният съд е следвало да приеме за най-пълно и обективно заключението на в.л. Г., тъй като същата била извършила измерванията лично и на място и е констатирала в пълен обем реално вложените труд и материали на строителния обект, а заключението било определено като средноаритметична стойност по два способа /съгласно практиката на строителните фирми от региона и по справочника на цените в строителството/, като по този начин се доближавало в максимална степен до пазарния принцип на свободно договаряне на цените на СМР.

Акцентира върху показанията на заинтересования по смисъла на чл. 172 ГПК св. В., който твърдял, че е запознат с договорка между баща му и изпълнителя за 120 лева на кв.м.

Оспорва като недостоверни показанията на св. С., П. и В. относно извършените плащания в размер на 5000 лева през м.09/2020 г. и на 4000 лева през м. 10/2020 г., и твърди, че ответникът е заплатил на ищеца само сума в размер на 7000 лева през м. 12/2020 г., като при плащането не са присъствали други лица.

Позовава се и на заключението по ССЕ, според която двете процесни фактури с № 526 и № 527 са надлежно осчетоводени от ищеца, включени в дневника за продажби по ДДС и дължимия данък по тях е внесен, респективно счетоводните книги и отразяванията в тях са водени редовно.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска до пълния предявен размер от 11960 лева, както и присъждане на разноските за първоинстанционното производство в пълен размер. Претендират се и разноските пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и като съобрази, 3 че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби, подадени от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на РС Кюстендил, по същество дава следното разрешение на спора от фактическа и правна страна:

При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, респ. насрещната въззивна жалба като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред РС Кюстендил е заявена от „Георги Славов – Г.В.“ ЕООД срещу Р. В. С. искова претенция по чл.422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 11 960.00 лева с включен ДДС, дължима на основание издадена фактура №0000000527/05.01.2021 г. за извършените от дружеството по възлагане от Р. В. С. строително монтажни работи /СМР/, изразяващи се в демонтаж на стар покрив и монтаж на изцяло нов по съществуващите контури на стария покрив, доставка и монтаж на улук, водосточни тръби, кривки, ъгли, казанчета, както и реализирани от изпълнителя транспортни разходи до строителен обект, представляващ собственост на възложителя С. – жилищна сграда – къща, находяща се в с. Лиляч, община Невестино, на главната улица /без име/ № 14, съгласно сключен между страните неформален договор за изработка от дата 09.09.2020 г., като конкретно извършените и подлежащи на заплащане СМР са обективирани в протокол /Акт образец 19/ за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР и на базата на този протокол са изчислени сумите за плащане по издадената от изпълнителя фактури № 0000000526/18.12.2020 г. в размер на 7000 лева с включен ДДС, отразяваща извършено от възложителя авансово плащане и фактура № 0000000527/05.01.2021 г., по която неиздължената сума е в размер на 11 960.00 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260024/19.01.2021 г. по ч.гр.д.№71/2021 г. по описа на РС Кюстендил.

Уважаването на претенцията за установяване на съществуването на вземането на „Георги Славов – Г.В.“ ЕООД, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №71/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, е предпоставено от установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на дружеството на 4 следните материалноправни предпоставки: съществуване на правоотношение между страните, възникнало от валидно сключен договор за изработка с твърдяното от ищеца съдържание; точно изпълнение в количествено, качествено и времево отношение на работата, за която изпълнителят се е задължил –демонтаж на стар покрив и монтаж на изцяло нов по съществуващите контури на стария покрив, доставка и монтаж на улук, водосточни тръби, кривки, ъгли, казанчета, както и реализирани от изпълнителя транспортни разходи до строителен обект и с оглед твърденията на ищеца – необосновано неприемане на работата от страна на възложителя – ответник Р. В. С..

За да докаже наличието на сключен устен договор за строителство ищеца се позовава на показанията на разпитаните в производството свидетели. С показанията си свидетелите Т., М. и А. сочат, че работили на обекта по изграждане на покрив в къщата на ответника в с.

Лиляч. Т. работил като зидар и кофражист покриви, като твърди, че основно той е изработил новия покрив. Свидетелите М. и А. работили като общи работници при ищеца и помагали в изграждането на покрива и снабдяване с необходимите строителни материали.

Настоящия съдебен състав намира, че забраната за установяване на договори със свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.3 ГПК е относима към неформалните договори, за действителността на които не е необходим писмен акт. В случая, претендираната сума е в размер над 5000 лева, при което договорът за възлагане на строителство не подлежи на установяване с гласни доказателства с оглед на определения максимален размер, до който те са допустими.