Решение № 1114 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000500454 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 10 058/20 г. по описа на СГС А. М..

Обжалва се решение 261 266/ 09.11.23 г., постановено по гр.д. 10 058/20 г. по описа на СГС. С него съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил като недоказана претенция за обезвреда на имуществени вреди – транспортни разходи от гр.

Симеоновград, съответно Бяла (Варненска област) до гр. София (л. 97 съдържа уточнение на датите и дестинациите). За да отхвърли втората претенция СГС е приел, че ищецът, на когото принадлежи доказателствената тежест за това, не е установил кога и какви транспортни разходи в причинност с воденото разследване/съдебен процес е направил.

С въззивната жалба се оспорва решението в отхвърлителната му част с довод, че претенцията е недоказана поради отказ съдът да приеме икономическа експертиза, която на база изготвен от МП доклад за броя на осъществените с участието на ищеца като обвиняем/подсъдим процесуални действия и свидетелските показания за това, че той е пътувал с автобус, да определи общата сума.

Въззиваемата Прокуратура на Република България оспорва жалбата.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение.

Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал в рамките на предмета на проверката САС прави следните изводи:

1

В производството по ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи заявените с исковата молба вреди. Доказателства за сторени разходи са автобусни/влакови билети, абонаментни карти, фактури за налят бензин и т.н. въз основа на които съобразно установения брой пътувания респ. пробег, при съответствие с датите на които с ищеца са провеждани процесуални действия може да се формира размер на вреди, подлежащи на обезвреда. Периодът на пътуванията, заявени от ищеца като намиращи се в причинна връзка с воденото разследване, е 01.06.2012 г. – 09.07.2010 г.

На л. 93 от първоинстанционното дело се намират показания на св. К., утвърдила, че ищецът пътувал само с автобус, за да участва в съдебните заседания.

На л. 106 от първоинстанционното дело е класиран отговор на Министерство на транспорта и съобщенията по повод издадено съдебно удостоверение. В него се утвърждава, че автобусните превозвачи образуват цените за пътуване съобразно своите разходи и условията на пазара за този вид услуга. Няма фиксирани унифицирани цени.

Затова превозвачите са длъжни да поставят на видно място в превозните средства таблица с цените за пътуване. В ИААА не се води статистика за цената на превозните документи по автомобилния транспорт. Информация за актуални към момента цени има на съответните автогари.

Въпреки така получения отговор ищецът е настоявал (вкл. с въззивната жалба) да се допусне икономическа експертиза, която да определи цените на автобусните билети на посочените в уточнението от л. 97 дати. Искането е отклонено от двете съдилища поради обстоятелството, че ролята на вещите лица е да подпомагат съда със специални знания, но не и да набавят труднодостъпни за страните доказателства. При представени документи за осъществени от ищеца пътувания и разходите за тях съдът би могъл да сборува удостоверените като платени суми и да формира цена за вредите на ищеца, за която да присъди обезщетение. Отказът на СГС да допусне поисканата експертиза не е процесуално нарушение, защото липсва първична документация за изчисляване на заявената претенция. Тъй като и във въззивното производство пропускът на ищеца да докаже вредите си не е преодолян, решението на СГС в обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от разгърнатите съображения САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част, отнасяща се до претенция на А. Г.

М. Прокуратурата на РБългария да бъде осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да му заплати обезщетение в размер на 4 000 лв. – транспортни разходи за периода 01.06.12 г. – 09.07.20 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3