Определение № 10389 от 11.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10389 гр. София, 01.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно частно гражданско дело № 20231100509302 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. 18-00-54/10.08.2023 г. от „П.н.и.“ ЕООД срещу отказ на съдията по вписвания при Служба по вписванията - гр.

София, обективиран в Определение от 01.08.2023 г. по молба вх.

№53700/01.08.2023 г. за вписване на постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2023 г. по изп. дело №20158380402633 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действиеСофийски градски съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на акта. Поддържа се, че постановлението за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот е от категорията на актовете, подлежащи на вписване, предвидени в чл. 4, б.“и“ от Правилника за вписванията и чл. 112, б.“а“ от Закона за собствеността. Частният жалбоподател заявява, че с молбата за вписване са представени всички изискуеми документи във връзка с вписването, включително кадастрална схема на самостоятелен обект, издадена от СГКК, както и удостоверение за идентичност на имот и документ за платена държавна такса в размер на 10 лв.

Допълнително се излагат аргументи в смисъл, че съдията по вписвания не може да извърши преценка относно идентичността на имота, обстоятелствата по отношение на който подлежат на вписване. По тези съображения се иска отмяна на определението и постановяване на акт, по силата на който да бъде разпоредено извършване на поисканото вписване.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от лице с правен интерес и против подлежащ на обжалване 1 акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество същата е основателна.

Охранителното производство по чл. 569 ГПК е образувано по молба вх.

№53700/01.08.2023 г. за вписване на постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2023 г. по изп. дело №20158380402633 по описа на ЧСИ М.Б.. За да откаже вписване на така съставения акт за поправка на очевидна фактическа грешка, съдията по вписванията е приел, че с постановлението за поправка се променя идентификатора на имота и посоченият идентификатор в постановлението на офис 12 като самостоятелен обект не съответства на посочения обект в приложената схема.

Така постановеното определение на съдията по вписвания е неправилно.

В ГПК липсва уредба на производството по поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане по чл.496 ГПК, затова съответно приложение следва да намери нормата на чл.247 ГПК.

Според чл.4, т."а" ПВ подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижими имоти. Вън от всякакво съмнение е, че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на изнесения на продан недвижим имот в полза на обявеното за купувач лице е подлежащ на вписване акт, тъй като има вещнопрехвърлително действие /арг. от чл.496, ал.2 ГПК/. В случай, че в този акт е допусната техническа грешка относно индивидуализацията на имота, актът за неговото поправяне подлежи на вписване на същото основание и по същия ред, защото няма самостоятелно значение, а е неразделна част от подлежащия на вписване възлагателен акт на органа на изпълнението и попада в хипотезата на чл. 4, б. „и“ от ПВ, съгласно която на вписване подлежат и актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове.

Относно обхвата на проверката на съдията по вписвания е налице задължителна съдебна практика в Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС т. 6, според която извършваната от съдията по вписвания проверка, съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ е относно това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, без да се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В мотивите към т.6 на тълкувателното решение се приема, че проверката на съдържанието на акта е само досежно идентификация на страните (чл.6, ал.1, б.”а” ПВ) и на имота (чл.6, ал.1, б.”в” ПВ).

Съгласно чл.6 ал.3 от ПВ когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.60 т.1-7 от ЗКИР като в тези случаи към акта се прилага и скица-копие от кадастралната карта.

Когато поправката в постановление за възлагане по чл.496 ГПК е свързана с отстраняване непълнота в описанието на имота, изразяваща се в 2 посочване на имот със самостоятелен идентификатор, който не е бил отразен в постановлението за възлагане, то за вписването следва да бъде спазено изискването на чл.6, ал.3 ПВ, включително и чрез прилагане на издадена от АГКК скица за съответния имот с идентификатор, включен чрез поправката в постановлението за възлагане.

В случая това изискване е спазено. С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.04.2017 г. на ЧСИ М.Б. на купувача е възложен недвижим имот офис 12, находящ се в гр. София, р-н Илинден, бул. ****. С постановление за допълнение към това постановление са посочени допълнителни индивидуализиращи белези на имота, а именно идентификатор ***, а постановлението, чието вписване се иска и с което е извършена поправка на постановлението за възлагане изрично се посочва, че се допуска поправка в идентификатора на имота и същият вместо „***“ да се чете „***“. Към молбата за вписване е приложена именно схема на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Предвид така изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че постановеният отказ на съдията по вписвания е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като вместо него бъде разпоредено вписването на акта, за който е сезирана Службата по вписвания – гр. София.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в Определение от 01.08.2023 г. по молба вх. №53700/01.08.2023 г. за вписване на постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2023 г. по изп. дело №20158380402633 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действиеСофийски градски съд на съдията по вписвания към Служба по вписванията – гр. София – АП и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване на постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2023 г. по изп. дело №20158380402633 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действиеСофийски градски съд Определението да се изпрати на Службата по вписванията – гр. София – АВ за сведение и изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4