Решение № 1414 от 29.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1649/2024
- Вид
- Решение № 1414
- Подписан
- 29.11.2024
- В сила
- 30.04.2025
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27е · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1414 гр. Варна, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201649 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. С. Х. ЕГН **********, подадена чрез адв. Й. А. от ВАК против НП № 24-0819-000533 от 14.03.2024год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 25, ал.1 от същия закон както и адм. наказание глоба в размер на 50лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от един месец за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, и незаконосъобразно. Същият оспорва наличието на негово виновно поведение, навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че за едно и също нарушение му били съставени два АУАН.
Сочи, че при съставяне на АУАН бала нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН - АУАН бил съставен от неочевидец, а вписания в него свидетел също не е очевидец. Счита, че в случая приложение следвало да намери нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Сочи, че в АУАН и НП липсвало фактическо описание на нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДП, а само бил посочен правен извод, че се създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. Не било ясно къде се е движел другият участник към момента в който е настъпило ПТП-то, липсвала и конкретизация на настъпило ПТП. Твърди, че фактическото описание на чл. 25, ал.1 от ЗДП не попадала в нито една от 1 хипотезите на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП.
По отношение на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП счита, че от обстоятелствената част на НП не може да се изведе, че е настъпило ПТП и е налице разногласие между участниците в него. Сочи, че не били посочени причинените имуществени щети. Счита, че е останало неизяснено дали е възникнало разногласие относно ПТП между участниците в него, както и това какви указания на службите за контрол не е изпълнил въззивникът.
На последно място изразява становище, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно като отправя искане и за присъждане на направените разноски.
В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Й.А., който заявява , че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено на основанията изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2024год. около 17:30ч. въззивникът управлявайки специален автомобил „Ивеко 35С10 с ДК№ В 0465НР се движел по бул. „Република“ в гр.Варна в посока бул. „Вл. Варненчик“. На кръговото кръстовище с ул. „Уста Колю Фичето“ въззивникът направил пълна обиколка след което предприел маневра за излизане от кръстовището в посока към бул. „Вл. Варненчик“. В същото време от кръговото кръстовище от същия изход и в същата посока (към бул. „Вл.Варненчик“) вече бил излязъл св. Ч. Б., управлявайки л.а. „Рено Меган“ с ДК№ В8392КМ и се намирал в дясната част на лентата за движение в посока към бул. „Вл. Варненчик“. В автомобила като пътник пътувал и брата на св. Ч. Б. – св. Д. Б.. Платното за движение по бул. „Република“ в конкретния пътен участък се състояло от две пътни ленти за движение, по една във всяка посока, но в участъка непосредствено след кръговото кръстовище лентите били малко по-широки и позволявали движението на два автомобила един до друг.
2
При извършване на маневрата въззивникът движейки се в ляво от св. Ч.
Б., ударил л.а. управляван от последния – с борда на ПСТ-то натиснал автомобила на Б. надирайки лявата му част – от задния калник до вратата. Св.
Ч. Б. спрял автомобила си и отворил вратата си за да поиска обяснение от въззивника. Въззивникът също спрял, но не реагирал по никакъв начин. Това ядосало св. Ч. Б. и той с бухалка строшил предния фар на специалния автомобил управляван от въззивника.
След потеглянето на двата автомобила малко по-нагоре по булеварда (бул. „Република“) въззивникът се отклонил на дясно и с предната част на управлявания от него специализиран автомобил започнал да избутва автомобила управляван от Ч. Б. надясно притискайки го в областта на предната лява врата. Избутал го встрани върху бордюра като почти го забил в оградата на „Елдом“. Афектиран от ситуацията св. Ч.Б. излязъл от МПС-то си и с бухалката счупил предното панорамно стъкло на МПС-то управлявано от въззивника, който бил тръгнал да се отдалечава (да бяга).
След ПТП-то въззивникът веднага го напуснал без да уведоми контролните органи и да изчака тяхното пристигане.
Малко по-късно въззивникът се обадил на тел. 112 и съобщил за извършена спрямо него саморазправа.
От своя страна св. Ч. Б. също не останал на място и не уведомил органите на МВР. След като сменил едната от гумите на МПС-то си пострадалата в резултат на произшествието св. Ч. Б. също потеглил. Той не успял да види идентификационните данни на МПС-то управлявано от въззивника, което го ударило.
На следващия ден след като установил, че са направени снимки и видеоклип публикувани в социалната група „Виждам те КАТ Варна“ и виждайки от тях рег. № на МПС-то което го ударило, св. Ч.Б. подал сигнал в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.
Образувана била преписка, която била възложена за отработване на свидетелите М. и С.. Последните извършили разследване в хода на което снели писмени обяснения от двамата водачи, извършили възстановка на произшествието, изгледали и видеозаписа публикуван в социалната група като възприели поведението на въззивника по причиняване на две ПТП-та и неговото напускане.
Съставен бил протокол за ПТП.
На 10.02.2024год. срещу въззивника бил съставен АУАН № 1155350 в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗДП и чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП.
АУАН бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не настъпили и на 14.03.2024год. въз основа на него било издадено процесното НП. В него АНО възприел изцяло фактическите и правни изводи на 3 актосъставителя, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 и чл. 123, ал.1 ,т.3, б. „В“ от ЗДП и му наложил следващите му се за тях наказания – глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП за първото нарушение и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Ч. Б. и Д. Б. - преки очевидци на нарушението.
Показания са дали и свидетелите М. и С. (актосъставител и свидетел по акта). Същите възпроизвеждат възприятията си от следите върху двете МПСта при направената възстановка, обясненията на водачите, както и възприятията си от прегледания в социалната мрежа клип.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени (приложените към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и допълнително приобщените в хода на съдебното следствие) така и гласни, които са непротиворечиви, кореспондират по между си, взаимно се допълват и се кредитират от съда изцяло с доверие.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът прие от правна страна следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Доколкото с НП на въззивника са наложени наказания за две нарушения съдът счете, че следва да обсъди всяка част от НП по отделно.
По т.1 от НП.
С тази част на НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП.
В случая както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение както обективна така и от субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.
Нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП вменява в задължение на водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за 4 движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин, че въззивникът е предприел извършването на маневра свързана с частично отклоняване надясно по платното за движение без да се съобрази положението на движещия се успоредно с него от дясната му страна друг лек автомобил, в резултат на което е предизвикал ПТП – блъснал е движещият се от дясната му страна лек автомобил. Безспорно с поведението си въззивникът е нарушил (не е изпълнил) задължението предвидено в нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП.
Правилно в случая АНО е отнесъл хипотезата на чл. 25, ал.1 от ЗДП към санкционната разпоредба на чл. 189, ал.2, вр. ал.1, т. 5 от ЗДП точно тази разпоредба предвижда санкция нарушение на правилата за предимство в резултат на което е причинено ПТП. И доколкото тази норма предвижда санкция глоба във фиксиран размер от 200лв., каквато санкция е и наложена на въззивника с НП, то обсъждането на наличието или не на смекчаващи, съответно отегчаващи отговорността обстоятелства не се налага.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че нарушението на чл.
25, ал.1 от ЗДП не попада в нито една от хипотезите на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП то не се споделя от съда доколко в случая очевидно навлизайки в траекторията на движение на другия автомобил движещ се правомерно в дясната част на пътното платно при една пътна лента за движение в съответната посока, въззивникът нарушава поначало правилата за движение при наличие на една пътна лента в посока (движението там е един след друг, а не един до друг), както и правото на предимство на движещия правомерно в дясната част на лентата автомобил.
По т.2 от НП.
С тази част на НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3 б. 4в“ от ЗДП.
Съдът счете, че и досежно това нарушение в обст. част на АУАН и НП, макар и лаконични се съдържат се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен го описват от обективна и субективна страна.