Определение № 170 от 22.02.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Бургас, 22.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Съдебни

АСЕН АЛ. КАСАБОВ заседатели: МАРИЯ АТ. СПАСОВА

НИКОЛОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Деян Генчев Петров (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело от общ характер № 20212100201348 по описа за 2021 година

.................................................................................

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание и като изслуша становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и при извършена проверка на материалите по делото, намира следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.

152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия Р.

Я. в с. Кошарица, общ. Несебър, обл. Бургас, поради което е родово и местно подсъдно на Окръжен съд Бургас като първа съдебна инстанция.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По оплакванията на защитника за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, съдът намира следното:

Оплакването за неяснота по отношение на времето на извършване на престъплението е неоснователно. Времето на извършване на престъплението е в достатъчна степен конкретизирано с оглед събраните по делото 1 доказателства. Времевите рамки на осъществяването му като начало и довършване на продължаваното престъпление е периодът от 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г. и те не предизвикват съмнение, нито неяснота.

Неоснователно е и второто оплакване за неяснота за начина на осъществяване на заплахата по отношение на първото деяние, осъществено според обвинителния акт на 01.06-02.06.2018 г. Всъщност се касае за не съвсем удачен избор на изложение в обвинителния акт, защото двете фрази, представляващи пряка реч, посочени на стр. 5 от обвинителния акт: „Не викай, защото ще стане много лошо и ще ти разбия физиономията“ и „Не казвай нищо никого за случилото се, тъй като ще стане убийство“, се съдържат като факти и при описание на фактическата обстановка на стр. 1 от обвинителния акт, абзац 3 от горе надолу, но като преразказана реч, а именно:

„...но обвиняемият й казал да не вика, защото щяло да стане много лошо и ще й разбие физиономията... Обвиняемият казал на пострадалата да не казва на никого нищо, тъй като щяло да стане убийство.“. Следователно същността и съдържанието на заплахата е ясно посочена в тази част на обстоятелствената част на обвинителния акт, пресъздаваща приетата от прокурора фактическа обстановка на деянието от 01.06-02.06.2018 г.

Неяснота обаче е налице по отношение на твърдяната заплаха при осъществяване на второто деяние – това през месец август 2018 г. Сред фактическите обстоятелства, описани на стр. 2, абзац 4 липсват каквито и да са твърдения за факти за упражнено заплашване към Г.Р., т.е. отсъстват твърдения за онази част от упражнената принуда, различна от приложената физическа сила, чрез която се принуждава пострадалата към съвкупление.

Неясно е в какво се е проявило заплашването. Липсата на яснота макар и да не въздейства пряко върху квалификацията на продължаваното престъпление, съобразявайки чл. 26, ал. 3, ал. 4 от НК, съществено ограничава правото на защита на подсъдимия да разбере обвинението в неговата пълнота, в какво точно се обвинява, респ. срещу какви факти да организира защитата си по отношение на второто вменявано му деяние.

От друга страна, така очертаната фактическа рамка на обвинението се различава от текстовото му формулиране в заключителната част, където включеното по т. 2 деяние от продължаваното престъпление се сочи като извършено чрез двете форми на принуда – със сила и заплашване. Тази 2 неяснота от своя страна води до същата неяснота и при определяне на предмета на доказване по чл. 102 от НПК в съдебната фаза.

По изложените съображения съдът намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Нарушението се изразява в изготвянето на обвинителен акт, който не съответства на изискванията на чл. 246 от НПК и на задължителните предписания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК.

Ето защо, съдът намира, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.

1 от НПК, за чието отстраняване се налага съдебното производство да бъде прекратено, а делото – върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. чл. 249, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1348/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на прокурора.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок пред Апелативен съд Бургас по реда на глава двадесет и втора от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11:35 часа.

Председател: _______________________

3

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

4