Решение № 14934 от 25.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14934 гр. София, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *****

** ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241110146702 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват следните вземания от Т. В. В.: за сумата от 414.38 евро (810.45 лева), представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 106, находящ се в гр. София, ж.к. „*“, бл. 151, вх. Г, ет. 9, за сумата от 59.74 евро (116.85 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 28.07.2023г., за сумата от 7.09 евро (13.86 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.46 евро (2.86 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 28.07.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 44789/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на ½ идеална част от гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след 1 изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват с довод за недоказаност по делото на приемане от страна на ответника на наследството на ** В., както и на извършена реална доставка, респ. реално потребление на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, вкл. на количеството на същата, както и на надлежното й отчитане. Като самостоятелно основание за недължимост на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се сочи обстоятелството, че формулата за определянето й по т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, била отменена с окончателно решение на ВАС от 10.02.2025г., както и разясненията на СЕС, съгласно които тази методика следва да остане неприложена, доколкото не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление. Изложени са съображения за недължимост на цената на услугата дялово разпределение, тъй като клаузата от общите условия на ищеца, предвиждаща реда и начина на заплащането й, била неравноправна, а и доколкото цената на тази услуга представлявала по същността си разноски по предаването, меренето и тегленето на вещта, които съобразно нормата на чл. 186, ал. 2 ЗЗД били за сметка на продавача, а и ищецът не установявал заплащането на цената на услугата в полза на дружеството за дялово разпределение. Оспорва се надлежното поставяне на ответника в забава за изпълнение на задължението за цената на услугата топлинно счетоводство. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на задълженията, предмет на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание ответникът да отговаря за сочената в исковата молба част от общия дълг.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за 2 енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните договор от 22.11.1990г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, че на посочената дата ** В. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент 106, находящ се в гр. София, ж.к. „*“, бл. 151, вх. Г, ет. 9, а от представените по искане на ищеца от Столична община удостоверения за родствени връзки на ответника и на Гинка Валериева В.а се установява, че Валери В. е починал на 13.07.2020г., като е оставил като свои наследници по закон своята дъщеря Гинка В.а и ответника Т. В. В., последният заместил в наследяването съобразно правилото на чл. 10, ал. 1 ЗН своя баща Владислав Валериев В., починал преди ** В., при което всеки от наследниците на последния съобразно правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН е наследил право на собственост върху ½ идеална част от жилището. А съгласно приобщеното по делото удостоверение, издадено от СРС, въз основа на съдебно решение, постановено по гр. дело № 58194/2022г. по описа на СРС, в особената книга на съда за това е вписано приемане по опис на наследството на ** В. от страна на ответника Т. В. В..

Ето защо и доколкото по делото липсват данни за отчуждаване на правото на собственост върху жилището от правната сфера на Т. В. преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че през този период посоченото лице е било собственик на ½ идеална част от имота и като такъв съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е бил потребител на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

Между страните не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства- договор от 17.09.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите за извършвано по отношение на имота дялово разпределение, представени по делото от името на третото лице- помагач на ищца, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано съгласно представените по делото изравнителни сметки и документи за главен отчет от третото лице- помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлинна енергия, както и стойността на същата се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от името на ответника документи, касаещи извършеното за имота дялово разпределение.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия 3 период в процесния имот е имало два радиатора без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и щранг- лира, също без ИРРО, за които поради липсата на монтирани измервателни уреди е начислявана служебно топлинна енергия- по МСРС (маскимален специфичен разход на сградата). Същевременно, на потребителя е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. На абоната не е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като такава не е ползвана. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1620.78 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.