Решение № 190 от 30.12.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 428/2023
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 30.12.2023
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Харманли, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200428 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от П. Д. П., с ЕГН **********, с адрес с. И.о против НП № 23-0271-000522 от 03.07.2023г. издадено от Началник група в ОДМВР Хасково РУ Харманли, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 53 ЗАНН и чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с несъответствие на съдържанието му с изискванията по чл. 57 ЗАНН, неправилност и необоснованост, поради недоказаност на нарушението. Твърди се и нарушение на материалния закон, доколкото не било извършено от жалбоподателя вмененото му нарушение, доколкото липса на който и да е обективните и субективни признаци на деянието, водело до несъставомерност на деяние, като излага конкретни съображения в подкрепа на довода за липса на съзнание у жалбоподателя за факта на регистрация на превозното средство. Релевират се и доводи за хипотеза на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник група при ОД на МВР Хасково, РУ – Харманли.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, 1 редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган, редовно призован не изпращат представител и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото моли в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар и при възможност същият бъде определен в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2023г. в 13,00ч в землището на гр. Харманли свид.М. А. Д., съвместно с мл. инспектор А. Д. служители на РУ – Харманли извършили обход в района на сметището и местността „ Трифончето” в гр.
Харманли,Влизайки в града по ул. *** забелязали движещ се трактор марка ЮМЗ-6Л пред тях, без регистрационни табели.След подаване на звуков сигнал водачът отбил в дясно на пътната лента.При извършване на проверката се оказало, че водач на трактора е жалбоподателя П. Д. П. от с. И.о, община Харманли. При поискване на документите водачът П. им представил СУМПС,без необходимата категория за управление на трактор и не представил никакви документи за трактора. Уведомили дежурния мл. автоконтрольор Ж. Ж. за съдействие. Жалбоподателя бил отведен в сградата на РУ – Харманли. Жалбоподателят заявил на контролните органи, че тракторът е собственост на баща му и бил регистриран в КТИ и регистрационната табела е паднала на неустановено място. При направената проверка в АИС, контролните органи установили, че трактора не е регистриран по надлежния ред, по реда на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а жалбоподателят не представил документи за регистрацията му.
За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. Д. П., с ЕГН **********, с адрес с.
И.о бил издаден АУАН серия GA№956495 и въз основа на него НП №220271-000522 от 03.07.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР Хасково, РУ Харманли.
На 03.07.2023г. било издадено наказателно постановление № 220271-000522 от 03.07.2023г. от ВПД Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР-Хасково,с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и няма поставени регистрационни табели на определените за това места, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че е взет предвид съставеният АУАН GA№956495 от 24.05.2023г., а в диспозитивната 2 част, че е издаден на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с постановление на РП - Харманли.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 19.07.2023г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.07.2023г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието очертава елементите от обективна страна и има признаците на състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, но отчел, че деянието не е престъпно поради своята явно незначителна обществена опасност на база степента на засягане на защитените от състава на чл.345, ал.2 от НК обществените отношения, като е направил преценката за реализация на административно – наказателната отговорност била извън компетентността на прокуратурата и отказал да образува досъдебно производство и прекратил образуваната пр. пр.
№ 2347/2023г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с акта за установяване на административно нарушение да се изпратят на Началника на РУ – Харманли при ОД на МВР Хасково.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и наложил процесните санкции за това деяние, вписвайки че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и реализиране на административно – наказателна отговорност от 27.07.2023 г., представляващо пр. пр. №2347/2023 г. по описа на РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. А. Д. и свид. Ж. П.
Ж. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на П. Д. П..
Всъщност, относно качеството на жалбоподателя "водач" на спряното за проверка МПС не се и възразява от него по делото. Гласните доказателства в тази насока са убедителни и логически последователни, като показанията на изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие. За другата група факти, отнасяща се до субективния момент, съдът ще анализира гласните доказателствени източници в изложението по същество.
3
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , в редакцията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП , наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо за едно от нарушенията, но все пак това изисква известни уточнения от процесуално естество, които ще бъдат направени по – долу при необходимост.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че наказващият орган не е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 24.05.2023 г. със 4 съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя П. Д. П. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП , на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН , поради това, че деянието съставлява престъпление. Въпреки това, материалите са били изпратени на РП – Хасково, ТО - Харманли по компетентност. Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност, но липсват доказателства да е сторено, с което е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на този принцип.
Впрочем, тъкмо това отново е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, горното процесуално нарушение е санирано и административнонаказателното в крайна сметка е реализирано без колизия с принципа non bis in idem. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от отпочване първоначално на административнонаказателното производство, станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок, надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното постановление и реализиране по този начин на административнонаказателната отговорност. По този начин, от последващото успешно реализиране на механизма за избягване нарушението на принципна non bis in idem за деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/930f45fb-5625-4756-8a1e-568e9e3d887b