Протокол № 54 от 09.02.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 54 гр. Перник, 08.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. Г.

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА и прокурора А. Бл. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20231700600062 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Обвиняемият С. лично и с адв. Д..

Обвиняемият Р. лично и с адв. Л..

Обвиняемият Г. лично и с адв. К..

Обвиняемият Р. лично и с адв. Д..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Ад. Л.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Съдът докладва постъпилата справка, касаеща обвиняемия Г. Г. относно това кога е изтърпяно наложеното му наказание пробация по НОХД № 180/2014 г. по описа на РС Радомир.

1

Прокурорът: Представям и моля да приемете като доказателство заверено копие от протокол за оглед на веществено доказателство от 31.01.2023 г. за оглед на товарния автомобил МАН, с който е извършен превоза на емигрантите, както и 8 бр. постановления за назначаване на технически експертизи по досъдебното производство. Това са процесуални действия, извършени след като делото е изпратено на съда. Постановленията са в оригинал.

Адв. Д.: Няма пречка да се приемат представените от прокуратурата доказателства. От своя страна не бих могъл да представя писмени доказателства, въпреки наличието на явни индикации за заболяване захарен диабет по отношение на моя подзащитен, за което заболяване не са правени медицински изследвания и не разполагаме с документация.

Адв. Л.: Относими са представените от прокуратурата доказателства, да се приемат. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Относими са и моля да бъдат приети, като моля да бъде допусната до разпит съпругата на Г. по отношение влошеното здравословно състояние на баща му, който вчера е приет по спешност в болница „Иван Рилски“. Нямаме писмени доказателства.

Адв. Д.: Приемането на писмените доказателства е допустимо, доколкото обективират действия по разследването. Те не касаят действията на подзащитния ми Р.. Представям и моля да приемете актуално състояние на „Вики Транс“ ЕООД фирмата, която е собственост на доверителя ми, за която са налице данни, че е работеща и за която РС е заявил, че не е установил, че е управител.

Прокурорът: Да се приеме справката и представеното от защитата на Ранев доказателство за фирмата. По искането за свидетеля не считам, че следва да бъде разпитан, тъй като не е относимо към предмета на доказване.

След съвещание съдът намери, че следва да бъдат приети представените писмени доказателства, както и да бъде допусната до разпит водената свидетелка, доколкото същата ще устовява единствено обстоятелства, относими към семейното положение на обвиняемия Г. и водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРОЧИТА и прилага представените днес от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА до разпит като свидетел С.П. Г.а.

Сне самоличността на свидетелката, както следва:

С.П. Г.А – 25 г., българка, българско гражданство, омъжена, неосъждана, съпруга на обвиняемия Г..

Свидетелката: Желая да дам показания.

Съдът разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл.290 НК.

Свидетелката обеща да говори истината.

Свидетелката: Живеем със съпруга ми в гр. **** и вчера се наложи да приемат баща му на Г. в болница. Баща му беше в хоспис до вчера, а сега е в болница „Иван Рилски“. Трябваше да му се направи рентген на белия дроб, който е пълен с течност и е на кислород в момента. Въпреки тримата му синове аз вчера съм отговаряла цял ден за баща му и съм била по болницата с него. Преди да бъде настанен в хосписа ние се грижехме постоянно за него.

Аз и съпруга ми се грижим за него. Единият му син е в Германия, а другият е постоянно на работа и няма възможност.

На въпроси на прокурора

Свидетелката: Бащата на Г. има съпруга, но са разделени, не се виждат, не общуват помежду си. Тя живее на друго място.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА съебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

Прокурорът: Моля да потвърдите определението на РС Перник като правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът е направил анализ на събраните към момента доказателства, като въз основа на тях е извел наличието на обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност. С оглед наличните доказателства, както и поведението на четиримата обвиняеми при задържането им и техните опити да се осуетят това задържане, да избягат и да се укрият е извел наличието на обоснованата 3 опасност в случай на определяне на мярка, различна от задържане под стража, същите да се укрият. Налице са и мотиви относно това, че е налице опасност и да извършат и друго престъпление. С оглед изложеното моля да потвърдите определението като правилно и законосъобразно.

Адв. Д.: От името на подзащитния ми поддържам частната жалба и моля при преценка на обстоятелствата да постановите определение, с което да отмените наложената мярка задържане под стража и да приемете по-лека мярка за неотклонение по делото, било домашен арест, било подписка.

Запознавайки се с мотивите на обжалваното определение на РС установих обстоятелства, за които ще пледирам днес, доколкото към момента на изготвяне на жалбата подходът ми е бил формален, без да познавам доказателствата по делото. Считам, че донякъде мотивите на РС относно първата основна предпоставка за вземане на мярката по чл.63 ал.1 НПК, а именно относно това дали може да се приеме, че има някакви данни за извършено престъпление, следва да бъде споделен. Според мен основният въпрос за случая е дали необходимостта от налагане на най-тежката мярка задържане под стража по отношение на моя подзащитен е налице, с оглед втората предпоставка, а именно наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. В тази насока, въпреки големия обем на мотивите на обжалваното определение, съдържащ и доста мисловна дейност на съда, аз не считам, че са налице убедителни мотиви, които да ни накарат да повярваме, че тази втора предпоставка е налице по отношение на моя подзащитен. Когато прави анализ в тази връзка РС изхожда от разглеждане на събратие доказателства за трудова ангажираност, за семейно положение, за болестно състояние и подходът не е аналитичен по отношение на конкретните факти, свързани с установяване на реална опасност да се укрие и реална опасност да извърши друго престъпление.

Подхъдът е предприет спрямо четиримата обвиняеми анблок и едновременно.

Какво показват фактите – спрямо моят подзащитен е повдигнато едно обвинение, предвиждащо наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода.

Това е човек, който не е осъждан, при всички опити на прокуратурата да обясни, че всъщност е осъждан. Той е неосъждан, реабилитациите заличават последиците от осъждането. Това е човек, който живее на постоянно установено място и нищо в неговото битие не сочи на реална опасност същият да се укрие. Напротив, същият би се отзовал винаги на всяка една 4 необходимост от извършване на процесуално действие. Не бихме могли да приемем, че е налице някаква опасност от извършване на друго престъпление, както с оглед на факта, че е неосъждан, така и с оглед на това, че липсват данни за някаква зачестена престъпна дейност, било като някакви прояви, регистрирани в тази насока. В този смисъл има някаква податка за обвинение по чл.216 ал.1 НК без никакви доказателства за това, но и това не е достатъчно да ни убеди, че са налице предпоставките и да се погледне на този обвиняем като потенциален извършител на друго престъпление. От самите мотиви на обжалваното определение лъха едно предварително изградено отношение от прокуратурата спрямо моят подзащитен, продиктувано от усещането за твърде нехуманна дейност, за виска обществена опасност на деянието. Тези предпоставки са елемент от квалификацията на деянието, от друга страна не може да се приеме твърдението на прокуратурата, че подзащитният ми бил безразличен към това как ще дишат тези хора в камиона. Той не е бил запознат, с оглед неговите обяснения, по какъв начин превозваните лица са били снабдявани с кислород в автомобила. По принцип вменяването на тежка вина с оглед някакви странични от квалификацията елементи, само по себе си не може да бъде основание за преценка на обстоятелства по чл.63 ал.1 и особено за реалната опасност. Всичко изложено би следвало да доведе до извода, че продължаване на задържането на този обвиняем е някаква самоцел, която се разминава с целите на мерките задържане под стража, предвидени в НПК. Той е разказал всичко, което знае.

Не виждам никаква необходимост дори за постигане на скритата цел на прокуратурата мярката задържане под стража да се използва като средство за натиск върху обвиняемия за даване на показания и други действия. Предлагам и моля за една преоценка на обстоятелствата и по възможност мярка поне домашен арест, защото заболяването захарен диабет е много сериозно, дори в случая да не е диагностицирано, във всеки момент в условията на арестното помещение могат да доведат до неочакван рецидив и влошаване на състоянието до степен, че после да не може да се поправи. Доверителят ми живее на постоянен адрес с майка си и няма никаква пречка мярката му да бъде изменена в по-лека.

Адв. Л.: Обжалвала съм определението на РС перник. Считам, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Мотивите ми са следните: след запознаване с определението на РС установих, че е направен подробен анализ 5 на събраните в една част доказателства, в друга част факти, като съдът казва, че просто формално трябва да се произнесе за това дали е налице обосновано предположение или не, което не отговаря на това, което е описано в определението. Няма събрани доказателства до този момент във връзка с твърдените от обвинението факти. Съображенията, изложени по отношение на моя подзащитен – подробно е описано от къде е тръгнал въпросния МАН, само че по делото така, както е повдигнато обвинението Б. Р. никъде в събраните материали не фигурира като човек, който е натоварил афганистанските граждани във въпросния МАН, нито като човек, който се е грижил за тяхното придвижване. Установено е по оперативни данни, че автомобил „Опел Фронтера“ е ескортирал, но в коя част въпросния МАН, има справки по делото /беше ми дадена възможност от 15 мин. да се запозная с материалите/ не установих да има камери, от които да е видно, че въпросният автомобил пътува от Перник до Бургас и обратно. Ако е имало такова придвижване на въпросния „Опел“, то не е установено кой е бил водач на въпросния автомобил. При задържането на моят подзащитен, същият е задържан във въпросния автомобил, но основанието за определяне на найтежката мярка, че тепърва щели да се назначават множество експертизи, както и такива, свързани с трафичните данни. Телефонът, който доброволно е предал Р. е неговият личен телефон и мобилният номер, който ползва от много години на полицията не представляваше трудност да установи на момента на чие име е въпросния телефон и до настоящия момент, ако имаше желание от страна на разследващите органи, щеше да се установи, че Р. през целия ден на 29 и 28 е пребивавал в дома си. Това ще бъде доказвано по делото, тъй като сме в първоначален етап, но сега се изважда само тезата на обвинението, а именно че тези лица са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение, с което не мога да се съглася, тъй като Р. нито е пътувал до Бургас, нито има данни да е придружавал въпросния МАН. Това се доказва от определението на РС, че водач на МАН е Б. С., като обаче съдът е записал, че разпитаните афганистански граждани не са знаели името на обвиняемия С., но след като е направено разпознаване са посочили лицето С. за водач на МАН, но в същото време са заявили, че е имало други лица в гориста местност, които не са лицата, които се намират днес като обвиняеми, което доказва, че Б. не се е намирал на мястото, на което тези лица са били качени и превозвани. На следващо място, следва да има справки кой е 6 собственик на въпросния МАН и въпросния аавтомобил „Опел“. До настоящия момент тези лица не са разпитани, за да се установи кои са собственицити, а не да се твърди, че Р. се е намирал във въпросния автомобил. С протокол за доброволно предаване Марио Д. предава мобилен телефон „Моторола“, който се е намирал най-вероятно в „Опел Фронтера“.