Решение № 159 от 26.08.2022, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Троян, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100648 по описа за 2021 година

Д. Д. СТ. от гр. С. е предявил срещу Д. Д. СТ. и С. АЛ. СТ., двамата от гр. С. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и акцесорна претенция по чл.537 ал.2 ГПК.

В исковата молба се излага, че А.В. С. е съпруга на ищеца, починала на 11.03.2018г. Сочи, че наследодателката му получила приживе по наследство недвижим имот - жилищна сграда /вила/ в гр. А., кв. О., община А. с идентификатор ***. Излага, че имотът е построен от нейните родители Ц.В.М. и В.А.М., а след смъртта на В.М., собственици станали А. С. и майка и Ц.В.М.. Твърди се, че след смъртта на Ц.В.М., единствен наследник останала съпругата на ищеца, като винаги са считали, че имота е собственост на А., наследен от майка и. Излага, че след смъртта на А., дъщеря им при опит да влезе в имота установила, че ключалката е сменена и по този повод провела няколко разговора с брат си Д. Д. СТ., който потвърдил, че е сменил ключалката и обещал да и даде ключ, но така и не го сторил. Това му поведение провокирало дъщерята на ищеца- сестра на първият ответник да му изпрати нотариална покана да и даде достъп, но вместо това той и отговорил, че имота е негов. В последствие ищецът установил, че ответниците се 1 снабдили с констативен нотариален акт за имота, по силата на който били признати за собственици по давностно владение.

Излага, че Д.С. никога не е владял този имот на собствено основание.

Твърди, че същият се позовал на завещание от покойната му тъща /баба на Д./, за което разбрали дванадесет години след смъртта и.

Твърди, че съпругата му винаги е считала себе си за собственик, че никое от децата им не е оспорвало собствеността и, а тя била дала ключ за имота и на двете си деца-В. С. и Д.С., за да ходят във вилата със семействата си, когато пожелаят.

Сочи, че ответникът Д.С. не е заяВ.л собственически права, нито по някакъв начин пред тях е афиширал, че иска да владее и свои имота. Твърди, че приживе съпругата на ищеца и майка на първият ответник предоставила пълномощно на синът си да уреди документите за земята, прилежаща към сградата, за която се твърди, че е владяна първо от покойните му тъстове, а в последствие от съпругата му. Излага, че винаги са знаели, че земята е заплатена, за което представя доказателства, от които се устаноВ. започнала процедура по снабдяване с нот.акт за имота още приживе на Ц.В.М..

Твърди се, че ответниците не могат да придобият по давност процесния имот, поради обстоятелството, че първият ответник е син на ищеца и давност не тече спрямо родители, че той не е владял с намерение да свои веща, което намерение да е стигнало до знание на ищеца и вече покойната му съпруга.

Сочи се, че поради влошеното здравословно състояние на ищеца и неговата съпруга, последната предоставила пълномощно на Д. да извади нотариален акт за имота, по силата на което получил скица и данъчна оценка за имота. Отделно от това сочи, че по силата на нарочно упълномощаване от своята майка, ответникът Д.С. продал и нейни наследствени ниви, но получените средства от тези продажби не отчел на родителите си.

Излага, че дъщеря му В. С. била принудена да заведе дело срещу брат си Д.С., по което със сила на присъдено нещо се установило, че той не е собственик на имота и издаденият нотариален акт е отменен по отношение на нейната една трета наследствена част, като в хода на производството било установено, че той никога не е владял имота и поради нарушение на чл. 27 от ЗН не може да придобие имота на основание завещанието от Ц.М..

Твърди, че синът му не е станал собственик и на неговата наследствена 2 част тъй като към датата на смъртта си, съпругата му е собственик на целият имот. Завещанието от покойната му тъща – баба на първият ответник не е произвело действие, тъй като то не е обявено по надлежния ред, с което е нарушена нормата на чл. 27 от ЗН, а едва след 12 години, в който период имота е владян от него- ищеца и съпругата му. Отделно се излагат твърдения, че не е налице давностно владение, годно да направи ответникът собственик – /открито, необезпокоявано, не е демонстрирал владение с намерение да се свои вещта/, а е ползвал имота със съгласие на неговата майка – съпруга на ищеца, която предоставила на двете си деца ключове, за да ползват вилата.

За устаноВ.не на изложените обстоятелства са ангажирани писмени и гласни доказателства, ищецът се яВ. лично в с.з. и с пълномощника си адвокат Д.П. от САК, моли съда да уважи исковата претенция така, както е предявена, като признае ищецът за собственик и ответниците да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението върху 1/3 ид. част от процесния имот, както и съответно да отмени издадения нот. акт до размера на неговите права.

При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК ответниците, чрез упълномощен защитник представят в преклузивният срок отговор на исковата молба, в който излагат становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Не оспорват обстоятелството, че ищецът е наследник по закон на покойната си съпруга и майка на първия ответник -А. С., починала на 11.03.2018г. както и обстоятелството, че последната е била единствен наследник по закон на В.А.М. и Ц.В.М., понастоящем и двамата покойници.

Не оспорват, че процесната жилищна сграда /вила/ в гр. А., кв. О., с идентификатор ***. е построена от В. и Ц.М. по време на брака им. Не оспорват, че сестрата на първия ответник В. С. е водила дело срещу ответниците, завършило с влязло в сила решение, с което е признато за установено, че тя притежава 1/3 идеална част от процесната вила. Не оспорват, че първият ответник в качеството на пълномощник на майка си е продавал нейни наследствени ниви. Не оспорват, че ответниците са във владение на имота, който ползват за жилищни нужди.

Оспорват, че земята, върху която е построена вилата, не била нито държавна, нито общинска, както и че А. С. е предприемала стъпки за 3 придобиване на земята по давност. Оспорват, че А. С. винаги е считала себе си за собственик на вилата, както и че не й било известно завещанието, оставено от Ц.М. в полза на първия ответник.

Сочи се, че първият ответник безусловно е собственик на ¾ идеални части от вилата, като наследник по завещание на Ц.М. от 21.07.2004г., на което същият се позоВ. в настоящия отговор. Твърди се, че Ц.М. е желаела вилата да остане изцяло за нейния внук Д.С. /първия ответник/ и това нейно желание е било споделено, както с дъщеря й А., така и с внучката й В.. Излагат, че завещанието е написано и подписано саморъчно от нея въз основа на образец, предоставен в нотариалната кантора на нотариус Х.К. в гр. Л., където е живяла Ц.М. до смъртта си. Излагат, че всички близки роднини знаели още приживе на Ц.М., че този имот е отреден за първия ответник и че никой няма да има претенции спрямо него. Считат, че обстоятелството кога е обявено завещанието / едва през 2018г./ е без значение, тъй като няма срок за неговото обяВ.не.

Твърди се, че първият ответник недвусмислено е манифестирал пред майка си качеството си на наследник по завещание на Ц.М. веднага след нейната смърт и е почнал да се разполага с вилата и намиращата се в нея покъщнина като със свои, като по този начин, с конклудентни действия е приел наследството от баба си Ц.М., включително и по-късно с обяВ.нето на завещанието по надлежния ред. Сочи, че към датата на откриване на наследството – 28.11.2006г. е настъпило наследственото правоприемство, включително преминаването в патримониума на първия ответник на ¾ идеални части от процесната вила, принадлежали приживе на Ц.М..

Излага, че след смъртта на Ц.М. през 2006г., двамата ответници са установили владение върху цялата вила, включително върху притежаваната от А. С. идеална част, наследена след смъртта на В.М. през 1992г. и това тяхно владение е манифестирано пред последната, на която твърдят, че завещанието и е било известно. В заключение излагат, че след смъртта на Ц.М., вилата изобщо не е била годна за обитаване, нуждаела се от основен ремонт, поради липса на тоалетна, баня, канализация, била е с изпочупени прозорци и дограма, с прекъсното електричество и с ред други проблеми, поради което ищецът, а приживе неговата съпруга А. С., са ползвали вилата 4 след смъртта на Ц.М., освен епизодично посещение на сестра му В. и то в негово присъствие.

Молят исковата претенция като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.

В с. з. ответниците се яВ.т лично и чрез упълномощен защитник – адв.Р.К. от АК – С., поддържат становището си за неоснователност на исковата претенция в хода на производство и в представена по делото писмена защита. Ангажирани са гласни и писмени доказателства.

От приложените по делото писмени доказателства и от събраните в хода на производството гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото удостоверения за наследници № АО - У 1024/18.04.1994 г. на Община – гр.Л. /л.23/, № АО – У – 190/01.06.2018 г. на Община – гр.Л. /л.33/ се устаноВ., че ищецът Д. Д. СТ. и първият ответник Д.С. са баща и син и наследници на А.В. С., починала на 11.03.2018 г. От своя страна А. В . С. е единствен наследник на своите родители Ц.В.М., починала на 28.11.2006 г. и В.А.М., починал на 19.09.1992 г. , които обстоятелства не се оспорват по делото.

Между страните не е спорен и факта, че процесната жилищна сграда /вила/ в гр. А., кв. О., с идентификатор ***. е построена от В. и Ц.М. по време на брака им; че сестрата на първият ответник В. С. е водила дело срещу брат си и неговата съпругата /ответници в настоящото производство/, завършило с влязло в сила решение, с което е признато за установено, че тя притежава 1/3 идеална част от процесната вила. Не се оспорва, че първият ответник в качеството на пълномощник на майка си е продавал наследствените нейни ниви, както и че ответниците са във владение на имота, който ползват за жилищни нужди.

От представените удостоверение № 1327/28.07.1997 г. на Община – А.

/л.48/, Строително разрешение № 108/20.05.1969 г. / л.44/ е видно, че вилната сграда, намираща се в парцел ІІІ-121 кв.58 по плана на гр.А., кв.О. е построена по одобрен архитектурен проект № 595/17.06.1970 г. и строително разрешение № 108/20.05.1969 г., издадено на името на В . А . М. – дядо на първият ответник и тъст на ищеца. Същата е двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застр. площ 62 кв. м, представляваща имот с 5 идентификатор *** по действащата КККР на гр. А., която сграда е построена върху имот – общинска собственост с идентификатор ***.

Представено е саморъчно завещание от 21.07.2004 г., с което Ц. В. М. е завещала на своя внук Д.С. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава. Завещанието е обявено с протокол от 23.04.2018 г. пред Нотариус Х.К. с район на действие РС – гр. Л..

От представеното на л.47 у-ние №УДС-1337 от 19.01.1998г. на Областен управител Ловеч се устаноВ., че имотът – дворно място от около 1200кв.м. с построената в него вила и гараж в кв.“О.“, пл.№121, парцел ІІІ, кв.58 по плана на гр.А. не е актуван като държавна собственост.

От представеното на л.50 у-ние от Община А. се устаноВ., че построените върху парцел ІІІ - пл.№121, кв.58 по плана на гр.А. вилна сграда и гараж не са отчуждавани за общински нужди и не са актувани като общински.

На л. 39 от делото е приложено нотариално заверено пълномощно от 27.01.2017 г. , от съдържанието на което се устаноВ., че А. В. С. е упълномощила ответника Д. Д. СТ. от нейно име - като единствен наследник на В.А.М. и Ц.В.М., двамата бивши жители на гр.Л., да извършва фактически действия по снабдяването с документи, свързани с наследствения й имот от горните наснаследодатели, находящ се в ***, представляващ дворно място от около 1 дка. с построената в него вилна сграда върху 100 кв.м. Изрично е посочено в пълномощното, че ако не се окаже наличен нотариален акт за имота, да предприеме необходимите действия по снабдяването с такъв по законен ред, вкл. обстоятелствена проверка, като подписва молбатадекларация и я представлява за заверката пред съответната инстанция, както и пред Нотариус по негов избор.