Решение № 1189 от 14.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Плевен, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430101881 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 469,93 лв. и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 82,88 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В. Д.

Т., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2023443010 0295/2023г. по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, който е подал възражение в законовия срок. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 6, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) 1

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.

Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва, че претендираните суми за

2 процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0 лева, сума за отопление без ИРУ-0,00 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 452,25 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово разпределение- 9,35 лв.

Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер и 0 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 149,82 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 469,93 лева за главница за периода 01.12.2019г. – 30.11.2022 г. и лихва върху главницата в размер на 82,88 лева за периода 04.02.2020 г. до 09.01.2023 г. и законната лихва върху главницата от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2023443010 0295/2023г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е недопустим и съдът трябва да отхвърли иска. Твърди, че в приложеният към и. м. ищеца представя договор №26/23.10 .2000год / копие, между „ ***“ ЕООД - София от една страна и от друга страна Етажна собственост с адрес *** е невалиден защото срокът на този договор е посочен за 5 години и действието му е свършило преди 24 години. Счита, че фактически ищецът прави опит да заблуди и измами съда. Твърди, че няма решение на Общото събрание на етажната собственост да ползва услугите на ищеца за централно топлоснабдяване, което е задължително условие от т.н. „ Общи условия на „ ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ ПЛЕВЕН“ по чл.150 на Закона на енергетиката. Твърди, че няма писмено изразено желание на етажната собственост да бъде клиент на „ ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ Плевен “ - АД и да ползва услугите за централно топлоснабдяване. Твърди, че с чл.62 от Закона за защита на потребителите е забранено доставката на централно отопление на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. При доставка на централно отопление, което не е поръчано от потребителя, не дължи заплащане. Липсата на отговор от страна на потребителя, относно доставката на стоки и услуги по ал. 1, не се смята за съгласие. Твърди, че Параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП указва, че ако има - противоречие между два закона, приоритет има този който в по- висока степен защитава потребителя.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни 3 доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява от ***г. на *** Ж.М., че ответникът В. Д. Т. е собственик през процесния период на процесния топлоснабден имот – ***.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.

14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.12.2019г. до 31.11.2022г. е в общ размер от 464,64 лв. от които 0 лв.-ТЕ за отопление с ИРУ, 0 лв. за отопление без ИРУ, 450,54-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ-0,00 лв. лева и 14,10 лв.- такса услуга дялово разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.01.2023г. е в размер на 81,85 лв. Разликата в претендираната сума и установената от експертизата се дължи на издадено кредитно известие от 30.06.2020г. на стойност 5,29 лв., от които данъчна основа от -4,41 лв. и ДДС -0,88 лв. с подробна справочна част, отнасяща се за периода от 4 м.11.2019г. до м.03.2020г. поради корекция в цената топлинната енергия. С разликата за възстановяване от -5,29 лв. в счетоводството на ищеца са покрити част от разноските по изпълнително дело № 891/18 на *** П.П..

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 12215,34 куб.м., а отопляемия обем на процесното жилище е 149,82 куб.м. В апартамента няма монтирана щранг-лира и са демонтирани отоплителните тела в помещенията. Не се ползва БГВ. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия в рамките на процесния период. За процесното жилище е разпределяна дял от топлоенергия, отдадена от сградна инсталация.

Изчисления дял от сградна инсталация за жилището съвпада с изчисления от фирмата за дялово разпределение. Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 469,93 лв.:

Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява от ***г. на *** Ж.М., че ответникът В. Д. Т. е собственик през процесния период на процесния топлоснабден имот – ***.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират 5 средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.