Решение № 241 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606774 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Присъда с регистрационен № 449/12.08.2025 г. на Софийски районен съд (СРС), постановена на 12.08.2025 г. по наказателно общ характер дело № 13305/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 129-ти състав, съдът е признал подсъдимия Т. Г. С., роден на ******** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, разведен, с висше образование, безработен, неосъждан, с постоянен адрес в гр. София, ж. к.

„К******** и с адрес по местоживеене в гр. София, ж. к. ********, ********, с ЕГН ********** за виновен в това, че за периода от 30 април 2018 г. до 31 март 2023 г. (включително), в гр. София, ж. к. „********, след като е осъден с Решение № 399539 от 30.04.2018 г. на СРС, 80-ти състав по гражданско дело № 87148/2017 г., влязло в законна сила на 30.04.2018 г. да издържа свой низходящ, а именно: малолетната си дъщеря Е. Т. С., с ЕГН ********** (родена на 06.04.2012 г. ), като заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 BGN (триста лева), чрез нейната майка и законен представител А. Н. Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва: - за 30.04.2018 г. (един ден) – 1 (една) непълна месечна 1 вноска в размер на 10.00 BGN (десет лева); - за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2023 г. – 59 (петдесет и девет) пълни месечни вноски от по 300.00 BGN (триста лева) всяка, на обща стойност 17 700.00 BGN (седемнадесет хиляди и седемстотин лева), като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 17 710.00 BGN (седемнадесет хиляди седемстотин и десет лева) – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал.

1 във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което, на основание чл.

66 от НК, е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години. Със същата Присъда подсъдимият Т. Г. С. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на производството разноски за експертизи, възлизащи на сума в размер на 117.00 BGN (сто и седемнадесет лева), представляваща разноски за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза в досъдебното производство, в полза на държавния бюджет и по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

Недоволен от първоинстанционната Присъда е останал упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Г. А. при Адвокатска колегия – София (САК), който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал Жалба с входящ № 278126/19.08.2025 г. на СРС. В цитираната Въззивна жалба, адвокат Г. А. моли въззивната инстанция да „прецизира“ решението на първоинстанционния съд, в което нямало никакво наличие на проявена снизходителност, тъй като подсъдимият Т. Г. С. доброволно признавал вината си и считал, че следва да получи нужното снизхождение от страна на съда при определяне на размера на отмереното от съда спрямо него наказание и като моли въззивният съд да редуцира (да намали) размера на наложеното от първоинстанционния съд наказание. В Молба-допълнение с входящ № 325993/07.10.2025 г. на СРС към депозираната от него Въззивна жалба, защитникът на подсъдимия Т. Г. С., отново моли въззивният съд да „прецизира“ решението на първоинстанционния съд и в случай че установи неговата неправилност и „неоснователност“, да отмени същото. Посочва, че счита решението на първоинстанционния съд за „крайно неправилно и неоснователно“, противоречащо както на закона, така и на етиката на правото, като моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд, установявайки по свой почин неговата неправилност и неоснователност. Във Въззивната жалба и в Допълнението към нея, от страна на защитника на подсъдимия – адвокат Г. А. не се прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

В разпоредително заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6774/2025 г. по описа на СГС - НО, 11-ти въззивен състав, проведено на 30.01.2026 г., въззивният съд, при условията и по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с Въззивната жалба на адвокат Г. А. и Допълнението към нея, както и с приложените по делото материали, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по настоящото производство не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетел/и, изслушване на вещо/и 2 лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и, в този смисъл, не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице Т. Г. С. обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, което не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като същото не е наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6774/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав не е задължително.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Т.

Г. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. След провеждане на откритото съдебно заседание на 27.02.2026 г. е докладвана Молба с входящ № 28072/27.02.2026 г. на СГС, депозирана от подсъдимия Т. Г. С. чрез адвокат Г.

А. при САК, в качеството му на защитник на подсъдимото лице Т. Г. С., с която се иска въззивният съд да „прецизира“ Решението на първоинстанционния съд и установявайки неговата неправилност и „неоснователност“, същото да отмени като „крайно неправилно и неоснователно". Като аргумент в подкрепа на цитираното искане подсъдимият сочи, че първоинстанционният съд е взел едно крайно субективно решение, отчитайки единствено отегчаващите вината обстоятелства, без да взема предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че подсъдимият се грижил с всичко, което било по възможностите му за двете деца, които са родени от брака му с „ищцовата страна“.

Подсъдимият Т. Г. С. моли въззивният съд да прояви нужната снизходителност и да редуцира определения размер на наказанието, наложен му с първоинстанционната Присъда.

В открито съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) моли съдът да потвърди първоинстанционната Присъда, с която подсъдимият Т. Г. С. е признат за виновен за извършеното деяние, като посочва, че в хода на разследването е установено, че подсъдимият не е платил нито една вноска от издръжката на малолетната си дъщеря. Навежда довод, че подсъдимият бил с висше образование, работил в чужбина и единствено от неговата воля зависело да се погрижи за добруването на детето си, което той не правил. Прокурорът моли съдът да потвърди Присъдата на Софийски районен съд като правилна и законосъобразна, като посочва, че счита, че предвид продължителността на извършване на престъплението, наказанието е справедливо определено.

В открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2026 г., частният обвинител Е. Т. С., чрез майка си и законен представител свидетелката А. Н.

Г., поддържа становището, изразено от представителя на Софийска градска прокуратура (СГП), като посочва, че основната цел на подсъдимия Т. Г. С. била да се бави делото. Посочва, че същият продължавал да не плаща издръжка на дъщеря си, като навежда доводи, че докато не приключило 3 настоящото производство, не можело да заведе дело за останалата част от неплатената от страна на подсъдимия Т. Г. С. издръжка. Посочва, че издръжката възлиза на сума в размер на 300.00 BGN (триста лева), като този размер бил определен по силата на сключено между подсъдимия Т. Г. С. и свидетелката А. Н. Г. споразумение, но въпреки това подсъдимият не бил платил и 50 (петдесет) стотинки, като също така не е бил платил издръжка и на другото си дете, което към момента на съдебното заседание било пълнолетно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във Въззивната жалба и Допълнението към нея, както и доводите и възраженията на страните в настоящото производство, направени в откритото съдебно заседание по делото и след като, въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба на адвокат Г. А., в качеството му на защитник на подсъдимия Т. Г. С., поставила началото на производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6774/2025 г. по описа на СГС, НО, 11-ти въззивен състав е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от легитимирано лице, същата отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по наказателно общ характер дело № 13305/2024 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав е протекло при условията и по реда на Глава Двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ от НПК, като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият Т. Г. С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт по досъдебно производство № 3382 ЗМК – 335/2023 г. по описа на 07 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (07 РУ - СДВР) и прокурорска преписка № 582/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), дал е съгласие да не се събират доказателства за тези факти и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд, който на основание чл. 372, ал. 4 от НПК с нарочно Определение, постановено на 12.08.2025 г. е обявил, че при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия Т. Г. С., което се подкрепяло от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, без да събира доказателства, за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на Присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, като се позовава на направеното признание и на доказателствата, събрани в досъдебното 4 производство, които го подкрепят, правилно първоинстанционният съд в мотивите на Присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт. Законосъобразна е и констатацията на първата инстанция, че признанието на подсъдимия Т. Г. С. се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство, като липсват основания за корекция от страна на въззивния съд на този извод на първата инстанция. С оглед на гореизложеното и настоящият съдебен състав приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както те са описани в Обвинителния акт, като този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността , регламентирана в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на производството пред въззивната инстанция не бяха посочени, респективно не бяха събрани, нови доказателства и не бяха установени нови факти и обстоятелства, касаещи наложеното наказание и такива, непопадащи в рамките на очертаната с Обвинителния акт фактическа обстановка, с оглед ограниченията в този смисъл, наложени от естеството на процедурата по чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. В настоящия случай и въззивната инстанция приема, че фактите, посочени в Обвинителния акт и признати от страна на подсъдимия Т. Г. С., се подкрепят от събраните в хода на разследването по досъдебно производство № 3382 ЗМК – 335/2023 г. по описа на 07 РУ - СДВР и прокурорска преписка № 582/2023 г. по описа на СРП доказателства. От своя страна, това налага извод за възприемане в цялост на същите тези факти и обстоятелства, съобразно отразяването им в Обвинителния акт.