Решение № 189 от 21.07.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Козлодуй, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20251440100527 по описа за 2025 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на Л. К. Д., ЕГН ********** от гр.Козлодуй чрез пълномощник адвокат М. С., с която е предявил против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ........................... с адрес гр. София, два обективно съединени иска, както следва: иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сключения между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2426228 от 04.08.2021 г., вземанията от който са прехвърлени с договор за цесия на ответника е нищожен поради противоречия със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. ЗПК и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 3798.60 лева представляваща задължения по договор за потребителски кредит № 2426228 от 04.08.2021 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Претендира разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв.С. и поддържа исковете.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е получен писмен отговор, с който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не оспорва факта на сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2426228 от 04.08.2021 г., вземанията от който са прехвърлени с договор за цесия на дружеството „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ............................

В съдебни заседания за ответника не се явява пълномощник.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, 1 намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем, съответно договор за поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, които не отговарят на твърдените законови изисквания на специалния ЗПК, при което са налице пороци, водещи до тяхната недействителност.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

В Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г. на ВКС, І т.о. е дадено разяснение за правомощията и задълженията на съда относно служебната проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори в съответствие с тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13. Според това решение първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

На 04.08.2021 г., ищецът Л. К. Д. в качеството си на кредитополучател сключил с „КРЕДИСИМО„ ЕАД в качеството на кредитодател договор за потребителски кредит № 2426228. По силата на договора на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1500 лева, като се е задължил да я върне заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора са уговорени следните параметри и условия:

- общ размер на кредита – 1500.00 лева;

- фиксиран лихвен процент по кредита – 40%;

- ГПР на заема – 48.21%,;

Срок на погасяване – 16 месеца на 16 погасителни вноски, всяка по 122.48 лева;

- обща сума, дължима от заемателя – 1959.68 лева;

- обезпечение – поръчителство от едно физическо лице, наето на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500.00 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество;

В чл.4, ал.1 от договора било предвидено, че в случай, че Кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същия следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство в одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Между ищецът, в качеството му на потребител и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в 2 качеството му на поръчител, е сключен договор за възлагане на поръчителство на 04.08.2021 г.. По силата на същия договор за поръчителство, ищецът като потребител е възложил, а АЙ ТРЪСТ ЕООД като поръчител е поел задължение да сключи договор за поръчителство с кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор. В договора е предвидено, че същият влиза в сила в момента на подписването му. Съгласно договора за възлагане на поръчителство, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя за поемане на задължението в размер на 110.80 лева на месец за периода на договора за кредит, като възнаграждениет се дължи на датата на падежа на съответното плащане по договора за кредит.

По делото няма спор между страните, че поради неизпълнение на задълженията по договорите, вземанията са цедирани (прехвърлени) на ищеца и той се легитимра като техен носител.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая предвид приетото за установено от фактическа страна следва да се приеме, че договорът за кредит е сключен в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, 3 използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Т.е., в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.40 %/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Освен това, налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 48.21 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните, тъй като в ГПР заемодателят е включил единствено разходите за договорната лихва. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя от заемателя, което да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен. Доколкото се касае за възнаграждения п о усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 48.21 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е 4 достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.

Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Следователно процесният договор за потребителски кредит № 2426228 от 04.08.2021 г сключен между „КРЕДИСИМО„ ЕАД в качеството на кредитодател и между ищеца Л. К. Д. в качеството на кредитополучател е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД .

Нищожен е и сключениья между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на същата дата 04.08.2021 г. договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТВЪРСТ“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с ищеца за всички задължения и за срока на договора за кредит № 2426228 от 04.08.2021 г. сключен между „КРЕДИСИМО„ ЕАД, срещу възнаграждение.