Решение № 193 от 28.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000154 по описа за 2026 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт К. И., срещу постановеното решение №341 от 01.12.2025 г. по търг.дело №98/2025 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частите му, както следва:

-по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – над 75 000 лв. до присъдените 135 000 лв.,

-по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди – над 461 лв. до присъдените 830 лв., ведно със законната лихва върху главниците.

Жалбоподателят счита, че решението в посочените части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като оплакванията му са свързани с приложението на нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД по повод направеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и определения процент на съпричиняване от страна на починалата майка на ищеца. Счита, че тя е допринесла съществено за настъпване на вредоносния резултат по подробно изложени съображения и, че следва да се приеме поне равна степен съпричиняване с делинквента спрямо фактите по делото. Моли да се отмени решението в обжалваните му части и претендира направените разноски.

1

Ответникът П. В. Т., чрез процесуалния си представител адвокат П. П., е представил отговор срещу въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваните му части. Претендира възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като разгледа въззивната жалба, доказателствата по делото, намери за установено следното: направените оплаквания и

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо е допустима и подлежи на разглеждане по същество в съответствие с наведените оплаквания, а те са свързани с приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Видно от постановеното решение, окръжният съд е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, заплати на П. В. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 135 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на неговата майка К. П. Т.а в следствие на ПТП, настъпило на 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2020 г., до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск до останалия претендиран размер от 150 000 лв., като неоснователен.

Също така, съдът е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, да заплати на П. В. Т., ЕГН **********, сумата 830 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за траурни услуги, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.09.2020 г., до окончателно й изплащане, като е отхвърлил предявения иск до останалия претендиран размер от 922 лв., като неоснователен.

С решението са присъдени и разноските, а именно: ЗК ЛЕВ ИНС АД да заплати на адвокат П. П. сумата 10 005 лв. адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв., да заплати сумата от 5 433,20 лв. държавна такса и сумата 1 087 лв. възнаграждение за вещи лица, представляващи разноски платени от бюджета, по сметка на ОС Стара Загора, както и П. В.

Т. да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД разноски в размер на 165 лв.

Окръжният съд е определил размерите на обезщетенията, а именно:150 000 лв. за неимуществените вреди и 922 лв. за имуществените вреди, приел е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата в размер на 10 %, с който размер е редуцирал определените обезщетения, съгласно диспозитива на постановеното решение.

Видно от исковата молба, ищецът, като наследник на починалата в резултат на ПТП негова майка, е претендирал обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно 150 000 лв. и 922 лв. Първоначално е отправил претенциите си до застрахователното дружество на 08.09.2020 г., като е образувана щета №0000-1000-01-217643, а впоследствие и други, по които е постановен отказ. Следователно е спазен предвиденият ред в чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията, което е процесуална предпоставка за образуваното съдебно производство и същото се явява допустимо.

2

Понастоящем страните спорят до каква степен починалата майка на ищеца е повлияла върху настъпването на вредоносния резултат с поведението си. Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Това означава, че вредите за пострадалия следва да са настъпили не само от действия или бездействия на делинквента, но и от негови действия или бездействия, като всички действия или бездействия трябва да са довели до настъпването на една обща и неделима вреда. Достатъчно е да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като при преценката на съотношението на съпричиняване следва да се направи съпоставка между виновното поведение на делинквента и действията на увредения, вкл. и дали поведението на увредения е противоправно и в каква степен.

За да се разгледа възражението по чл.51,ал.2 от ЗЗД е необходимо то да бъде отправено в определения от закона срок - следва да бъде въведено от ответната страна в срока за подаване на писмен отговор срещу исковата молба, а след това – да бъде установено по несъмнен начин – при пълно и главно доказване от ответната страна, конкретно въз основа на събраните доказателства по делото и установената фактическа обстановка.

В случая ответното застрахователно дружество е подало отговор срещу исковата молба в определения му срок по чл.367 от ГПК, в който се твърди, че процесното произшествие е настъпило в причинна връзка с поведението на К. Т.а, като пешеходец, както следва:

- нарушила чл.113, ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като не е е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, не е следвало да спира без необходимост на платното за движение, - нарушила задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост,

- нарушила чл.108, ал.1 от ЗДвП, съгласно който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно,

- нарушила чл.108, ал.2 от ЗДвП, тъй като не се е движила противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства.

Счита, че пострадалата е допринесла с поведението си на пътя за настъпване на транспортния инцидент, тъй като е предприела технически неправилно движение по платното за движение на автомобили косо и почти попътно на автомобила, вместо да се движи в зоната на тротоара или да пресече пътното платно по най-краткия път и да се движи по насрещния тротоар, не се е движила противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, като по този начин е създала предпоставки за настъпване на произшествието в равна степен с виновния водач на автомобила.

Така подаденото възражение е направено в предвидения от закона срок и следователно е допустимо. При разглеждането му е от значение назначената съдебна 3 комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Т. П. и инж.Х. Х..

Видно от заключението, причината за смъртта на К. П. Т.а е тежката гръдна и гръбначно-мозъчна травма, настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие при блъскане на пешеходец от движещ се на заден ход автомобил с последващо падане, като травмата на левия долен крайник е от тангенциалното преминаване на автомобилна гума с притискане в тази област.

Описан е механизмът на произшествието - на 07.08.2020 г., около 09,18 часа в гр.

Стара Загора, на ул. "Поп Минчо Кънчев", срещу блок № 100, е настъпило ПТП между л.а.

"Ауди", peг. № ** **** **, управлявано от В. Т. и пешеходец К. Т.а. Лекият автомобил "Ауди" преди да потегли от място е бил паркиран косо спрямо оста на пътя, в ляво от платното за движение и е предприел е движение на заден ход, в посока от юг на север, по източната част на платното на ул. "Поп Минчо Кръстев". В същата посока от юг на север се е движила и пешеходката К. Т.а. При движението на лекия автомобил на заден ход и сблъсъка/удара му с пешеходката К. Т.а, лекият автомобил се е движил в посока север с определена скорост на движение и пешеходката е отблъсната и изпаднала на определено разстояние в посока север от мястото на сблъсъка/удара. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да не допусне настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка. Пешеходецът К. Т.а е било необходимо да се движи по източния или западния тротоар и да предприеме пресичането на платното за движение по най- краткия път.

Пешеходецът К. Т.а е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Посочена е техническата причина за настъпване на процесното произшествие – предприемане на маневра „ движение на заден ход“ от страна на водача на автомобила, без последния да се убеди посредством огледалата за задно виждане /лявото огледало/, че зад лекия автомобил няма опасност за настъпване на произшествие, няма пешеходец. Той е следвало непрекъснато да наблюдава пътното платно зад автомобила и при необходимост да спре в случай на опасност.

От техническа гледна точка с цел спазване на изискванията за безопасно движение по пътищата, пешеходката е предприела неправилно движение по пътното платно косо и почти попътно на автомобила, вместо да се движи по източния или западния тротоар /зоната на тротоарите/ и при необходимост от пресичане – да пресече по най-краткия път и да се движи по насрещния тротоар.

Посочено е, че няма налични в този участък на улицата пътни знаци, въвеждащи забрани или ограничения, пътна маркировка и пешеходна пътека, но има налични тротоари – източно от зона за паркиране до западната фасада на бл.100 има тротоар за пешеходци 2 метра, западен тротоар на улицата с широчина 3,10 метра. Изчислени са скоростите на движение на участниците в произшествието преди и към момента на настъпване на произшествието. Изготвени са мащабни скици за динамично онагледяване на сблъсъка/удара.

4

Така представеното заключение следва да бъде кредитирано, като компетентно и неоспорено от страните. Въз основа на изводите и констатациите на вещите лица се приема, че пътнотранспортното произшествие е причинено при сблъсък между лек автомобил и пешеходец на платното за движение на автомобилите. Лекият автомобил се е движил на заден ход, в посока от юг на север, по източната част на платното на ул. "Поп Минчо Кръстев", като в същата посока, от юг на север по платното за движение, косо и почти попътно за автомобила, се е движила и пешеходката К. Т.а, когато е станал сблъсъкът.

Водачът е имал видимост към пешеходката, за разлика от нея – нямала е видимост към приближаващия на заден ход лек автомобил. Поведението и на двамата водачи е довело до настъпването на произшествието, съгласно посочените технически причини за процесния сблъсък/удар. Ето защо, следва да се прецени поведението на всеки един от участниците в пътния инцидент и съотношението между тях.

По делото няма спор, че е постановена влязла в сила присъда по НОХД № 638/2024 г. на Окръжен съд Стара Загора, с която водачът В. А. Т. е признат за виновен в това, че на 07.08.2020 г. при управление на лекия автомобил "Ауди", peг. № ** **** **, на заден ход, е нарушил правилата за движение, посочени в ЗДвП, а именно: чл.40,ал.1, съгласно който, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, чл.40,ал.2, съгласно който водачът по време на движенвието си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, не се е съобразил с тези правила и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката К. П. Т.а на 83 г., като е направил всичко необходимо за оказване помощ на пострадалата, за което му е наложено наказание.