Определение № 2349 от 11.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2349 гр. Бургас, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501261 по описа за 2026 година Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Елена Кокаларова, пълномощник на „Хензел и Гретел Бургас“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, против определение №1871/15.04.2026г. постановено по гр.д.

№543/2026 по описа на Районен съд Бургас, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател оспорва прекратителното определение като посочва, че то не му е съобщено и по този начин е бил лишен от правото на участва в съдебния процес и да установи недължимост на търсеното вземане.

Изразява несъгласие с мотивите на съда, че липсва подадено в срок възражение. Излага подробни съображения в посока, че съдът не е извършил проверка на представителната власт на лицето подало възражението, както и на редовността на връчване на заповедта за изпълнение. Счита, че обжалвания съдебен акт е постановен при допуснати процесуални нарушения и моли за отмяната му. Представя доказателства.

На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не се връчва.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Бургаският районен съд е сезиран с иск, предявен от ЧСИ Т. М. с рег.

№ 803, ЕИК 177774408, против „Хензел и Гретел Бургас“ ЕООД, ЕИК 147016254, за приемане за установено съществуване на вземане на ищцата против ответното дружество за сумата от 2417,21 евро, представляваща стойността на неизпратена сума по сметки, ведно със законната лихва за периода от 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1

1419/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

При извършена проверка за допустимост на производството, преди размяната на книжа, съдът е извършил самостоятелна преценка съобразно задължителните указания дадени в т.10 от ТР №4/2013 от 18.06.2014гт. на ОСГТК на ВКС за наличието на възражение на длъжника по чл.414 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред заповедния съд като е стигнал до извода, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В случая безспорно е установено, че подадено срок възражение няма, поради и което заповедният съд не е следвало да дава указания на заявителя.

Още повече, че има издаден изпълнителен лист. Представените с частната жалба доказателства, в частност пълномощно не променят този извод.

Като е стигнал до извод за недопустимост на предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвръдено.

По наведените с частната жалба оплаквания е необходимо да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.130 ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, респ. прекратява производството. Едва след като приеме и.м. за допустима съдът изпраща препис от нея ведно с приложенията на ответника, на когото се указва, че може да подаде отговор – чл.131,ал.1 ГПК.

В конкретния случай определението, с което е прекратено производството /чл.130 ГПК борави с понятието „връща исковата молба“/ е постановено преди връчване на препис от исковата молба на ответника и той все още не е страна по процесуалното правоотношение. За това и не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че е лишен от правото си на защита. Тъкмо напротив за него съществува възможност по чл.423 ГПК например, където би могъл да релевира всичките си възражения, ако счита, че е бил лишен от правото да оспори вземането.

Предвид изложеното съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК определението е окончателно

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№25014/16.06.2026г., подадена от адв. Елена Кокаларова, пълномощник на „Хензел и Гретел Бургас“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, против определение №1871/15.04.2026г. постановено по гр.д.№543/2026 по описа на Районен съд Бургас, с което е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3