Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 19.07.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 424/2023
Вид
Решение № 397
Подписан
19.07.2023
В сила
06.12.2023
Състав
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3 · Наредба № 18

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Велико Търново, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20234110200424 по описа за 2023 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Еделвайс“ ЕООД, ЕИК 104600545, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев“ №2, представлявано от Х. Д. Ц., срещу наказателно постановление № 691734F683561 от 16.02.2023 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД Фискален контрол“ Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ Във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изречение второ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

Заето становище за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърдят се нарушения на процесуалния закон, предвид липсата на посочване на датата на твърдяното нарушение. Твърди се че приетата за установена фактическа обстановка не отговаря на действителността предвид наличието на сключен договор за техническо обслужване. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К.

П. – ВТАК. Пледират за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

1

Заемат становище, че нарушението не е извършено от обективна и субективна страна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт Н. Н..

Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателно производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F683561 от 03.11.2022 г., съставен от Г. С. С. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, в присъствието на свидетеля М. И. К..

АУАН е връчен на дата 03.11.2022 г. на управителя на жалбоподателя. В съответната графа за възражения е вписано, че ще бъдат представени писмени такива в законоустановения срок. Подадено е писмено възражение, в което се твърди, че установеното нарушение не е извършено тъй като дружеството е сключило Договор за техническо обслужване и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. с „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ“ ООД, алтернативно заемат становище за липса на обществена опасност на деянието.

Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за установено, че при извършена проверка на 16.09.2022г. с начален час 13:08 на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- кафе-аперитив „Гурко", находящ гр. Велико Търново, ул. "Генерал Гурко" №33, стопанисван от „ЕДЕЛВАЙС" ЕООД с ЕИК 104600545, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министерство на финансите е допуснало нарушение на разпоредбите чл.16, ал.1 от същата наредба. Задълженото лице не е изпълнило задължението си, да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от Български институт по метрология сервизна фирма, която притежава удостоверение за сервизно обслужване на 2 съответния тип фискално устройство. Към 16.09.2022г. за монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство- модел „DATECS DP150" с индивидуален номер на фискално устройство DT758497 и индивидуален номер на фискална памет №02758497, чрез което се регистрират и отчитат продажбите, не е представен сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство. По време на проверката е представен договор за техническо обслужване валиден до 16.03.2021г. По време на проверката е изведен КЛЕН за 15.09.2022г., видно от който в генерирания ДФО „2“ № 1345/15.09.2022г., договора за сервиз е валиден до 16.03.2021 г. Установените факти и обстоятелства при проверката са документирани с протокол за извършена проверка № 0103932/16.09.2022 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл.

50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, неразделна част от съставения АУАН.

При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице административно нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изречение второ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

От формална страна:

АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в рамките на законовите срокове, връчени са по надлежния ред в рамките на законовите срокове и в тази връзка не са налице нарушения.

Съдът приема, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в тази връзка не са налице нарушения.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва задължителен реквизит – дата на извършване на нарушението. И в АУАН и в обжалваното НП, изрично е посочено, че се твърди нарушението да е извършено към дата 16.09.2022 г., а именно че към таза дата за монтираното фискално устройство не е представен сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ. По този начин категорично е посочена датата към която наказващият орган счита, за довършено нарушението, което е достатъчно за да се приеме, наличието на посочения реквизит.

3

Фактическата обстановка приета за установена от наказващият орган в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото са изслушани в качеството на свидетели Г. С. С. – актосъставител и М.

И. К. - свидетел по установяване на нарушението и съставяне на АУАН.

Свидетелите изцяло потвърждават приетата за установена фактология.

Показанията им са последователни, непротиворечиви и хомогенни, съответстват на събраните писмени доказателства. Представен е обаче от жалбоподателя е Договор за техническо обслужване и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. с „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ“ ООД и Разрешение №03024 от 20.03.2019 г. за извършване на техническо обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД на „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ“ ООД, от въззиваемата страна е представена справка за регистрираните промени на данните за фискалните устройства за процесното ФУ № DT758497, от които е видно, че посоченият по-горе договор е бил регистриран на дата 19.09.2022 г. в 15.02 часа. Съдът намира, че неправилно наказващият орган е интерпретирал събраните доказателства. Видно от писмените доказателства е, че е налице сключен Договор за техническо обслужване и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. с „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ“ ООД, който макар да не е бил регистриран, чрез промяна на данните за фискалното устройство е валиден, тъй като е сключен с лице което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. По делото не са наведени твърдения или пък проведено доказване за невалидност или антидатиране на посочения договор.

Непредставянето при извършването на проверката на дата 16.09.2022 г. на валиден договор, неправилно е интерпретирано от жалбоподателя, че такъв не е сключен. Както актосъставителят С. твърди в разпита си в съдебно заседание той е извършил проверка в информационните масиви на НАП и е установил, че такъв договор е бил регистриран на дата 19.09.2023 г. или три дни след проверката, но значително преди датата на съставяне на АУАН – 03.11.2022 г. Наличието на регистрирания договор не е било посочено и обсъдено. Това обстоятелство изрично е било заявено и в подаденото от жалбоподателя възражение, като договора е бил цитиран и приложен към него. Наказващият орган е игнорирал възражението и не е обсъдил или разследвал спорните обстоятелства, а те са такива, тъй като жалбоподателят твърди обстоятелства и сочи доказателства и то убедителни против приетата 4 за установена фактология. За наказващият орган към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление е било известно наличието на Договор за техническо обслужване и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. между жалбоподателя и „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ“ ООД, тъй като от една страна той е бил регистриран в информационната система на въззиваемата страна на дата 19.09.2023 г. , което е видно от представената справка от проц. представител на въззиваемата страна, а от друга страна самият договор е бил посочен и представен в препис към възражението срещу АУАН. Като не е обсъдил възражението и приложените към него доказателства, наказващият орган е допуснал нарушение по чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като е приел, че не е необходимо да проведе разследване на спорните обстоятелства и то този начин се е стигнало до неправилно установена фактическа обстановка. Това от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон, тъй като неправилно наказващият орган е приел че е налице нарушение чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ Във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

Това е така тъй като от установеното в рамките на съдебното следствие може да се направи извода, че Договор за техническо обслужване и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. с „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ“ ООД е сключен преди извършване на проверката, а непредставянето му не представлява нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., както е приел наказващият орган. Нормата на чл.16, ал.1 от Наредбата предвижда задължение въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. В състава на нарушението на нарушение по този текст не се включва непредставяне на наличния договор, тъй като такова задължение не е налице. Това е съответно на нормата на чл.42 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., в която е посочено кои документи е задължително да се съхраняват в стационарния търговски обект, като договора за техническо обслужване и ремонт не е сред тях. Вярно е че сключения договор не е бил надлежно регистриран, чрез промяна на данните за фискалното устройство, но това обстоятелство не прави сключеният договор невалиден.

С оглед изложеното съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени изцяло.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя, следва да се 5 присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно размерите определени в чл.63д, ал.1 от ЗАНН, което е в минималния размер по чл.36 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 691734-F683561 от 16.02.2023 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД Фискален контрол“ Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Еделвайс“ ЕООД, ЕИК 104600545, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев“ №2, представлявано от Х. Д. Ц. за нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ Във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изречение второ във връзка с чл.

185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

ОСЪЖДА

Централно управление на Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Еделвайс“ ЕООД, ЕИК 104600545, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев“ №2, представлявано от Х. Д. Ц. сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.