Определение № 3331 от 23.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3331 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

И.н Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502835 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество Е.

И., БУЛСТАТ 180978004, с адрес: ***, представлявано от адвокат Е. И., пълномощник на ищцата Н. Г. Л., ЕГН **********, против Определение №11395/09.09.2025 г., постановено по гр. дело № 4021/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с., с коeто не е уважена молбата на въззивницата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъденото й адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Поддържа, че с ДВ бр.14/18.02.2025 г. е изменена Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с направената промяна било преодоляно противоречието с европейското законодателство, установено в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Излага подробни доводи, че следва да се присъждат разумни и пропорционални разноски. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на 1 частната жалба от ответната страна „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, в който изрязава становище за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

С Решение № 2768 от 04.06.2025г., постановено по гр.д. №4021/2023г.

, съставът на РС Пловдив е уважил изцяло предявеният иск от ищцата Н. Г.

Л., ЕГН **********, като е осъдил ответното „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 20239345, да й върне сумата от 50 лв., представляваща платена без основание такса за експресно разглеждане по сключен между страните договор от 27.10.2020г. С решението съдът е присъдил в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И.- упълномощен представител на ищцата, адвокатско възнаграждение в размер от 250 лв., определен по чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата. По реда на чл.248 от ГПК районният съд е присъдил в полза на пълномощника на ищцата и сумата от 50 лева- представляваща нач. ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 250 лева, но е отказал да увеличи неговия размер , както е било поискано в подадената до съда молба, който отказ е предмет на разглеждане в настоящето производство.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

2

В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата от 300 лева с нач. ДДС съответства на вида и цената на предявения по делото иск за връщане на недължимо платена сума в размер от 50 лева по недействителен договор за кредит. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото е с ниска правна и фактическа сложност , налице е константна и трайно установена съдебна практика по спорния по делото въпрос досежно недействителност на договорите за кредит сключени с потребител, като пълномощника на ищцата не е взел участие в откритите по делото съдебни заседания.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че опрделеният от първоинстанционния размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11395/09.09.2025 г., постановено по гр. дело № 4021/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с., с коeто не е уважена молбата на въззивното Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004, с адрес: ***, представлявано от адвокат Е. И. , за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4