Решение № 4101 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4101 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20261100102311 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми /главница и лихви/ по договор за кредитна карта, ведно с лихви и разноски, да които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника бил сключен договор за кредитна карта, по силата на който ищецът предоставил на ответника парична сума срещу задълженията на последния за връщането й. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си за връщане на получените суми, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на ИМ. Твърди ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, както и нищожност на договора за кредит поради неправилно посочване на ГПР в него – не се включвали всички разходи. Иска отхвърляне на претенциите, при евентуалност – отхвърляне на претенцията в частта над предоставената и усвоена главница по кредита.

Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано неизпълнение от страна на длъжника.

По делото не е представен сключения между банката и ответника договор за кредитна карта от 06.07.2016 г., от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Възникването на облигационно правоотношение между Юробанк българия АД и ответника не може да се извлече и от представеното по делото заявление - договор, подадено с дата 06.07.2016 г. В същото не е посочен кредитния лимит, не е отразено предаването на кредитната карта на ответника. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещото лице също сочи наличието на договор за кредитна карта от 06.07.2016 г. а единствено представеното по делото заявление, т. е. и вещото лице не е констатирало наличието на твърдения от ищеца договор за кредитна карта.

Дори да се приеме тезата на ищеца, че заявлението за издаване на кредитна карта представлява договор между банката и ответника, съдът намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия състав на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки. Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва да е налице към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата, която кредитора се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата.

От представеното заявление, общите условия към него и Приложение №1 към ОУ не се установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо характер на оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД, заявителят е отправил до праводателя на ищеца искане за издаване на кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и финансови 2 задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит. Няма данни кредиторът въобще да е приел или предложил на заявителя сума в определен размер за кредит, респ. кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Доколкото общите условия предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигните в съществено неизпълнение на общите условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и на насрещната престация при изплащане на задължението на вноски като част от същественото съдържание на сделката, не могат да се определят едностранно от банката след сключване на договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни едностранно от нея с оглед действителните финансови възможности на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите условия и общо риска, който се поема. В конкретния случай и не са налице повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на договора.

По изложените съображения съдът намира, че процесното заявление договор от 06.07.2016 г. е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД .

Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД , е абсолютна /не само изначална/, и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т. е. – непоправима е без възможност за саниране. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е императивна материалноправна разпоредба, за чието приложение съдът следи служебно с оглед задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като за нищожността съдът следи служебно, при обективната й изводимост от установените факти както е в случая, следва да я прогласи. След като процесният договор за кредит страда от порок, обуславящ неговата нищожност, то същият не може да послужи като основание, от което в полза на банката валидно да възникне вземане срещу ответника за връщане на заета сума на договорно основание, каквото в случая е заявено от страна на ищеца, нито задължение за ответника /така изцяло решение № 1684/08.03.2019 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 3

9481/2017 г. /.

П р е д в и д това, доколкото не е доказано наличиета на договорно правоотношение между страните, предявените искове /за главница, лихви разходи/ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, без да се обсъждат доводите на ответника, поддържани от процесуалния му представител.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат. В негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в заповедното и исковото производства.

В заповедното производство ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лева /894.76 евро/, от които се присъждат 100 евро – възнаграждение, намалено до размера по чл.6, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 2004г., предвид основателното възражение за неговата прекомерност /в заповедното производство представителят е извършил само едно действие – подаване на възражение/.

На основание чл.38, ал.2 от ЗА за осъщественото представителство на ответника в исковото производство следва да се определи адвокатско възнаграждение от 200 евро с включен ДДС, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, провеждането само на едно съдебно заседание, както и извършените от представителя на страната действия /подаване на отговор и становище по съществото на спора/. Сумата е платима на адвоката, осъществил правна помощ.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Околовръстен път № 260 срещу Б.

П. Ж., с ЕГН **********, искове по чл.422 от ГПК – за признаване за установени задълженията на ответницата за плащане на сумата 29272,67 лева - главница по договор за издаване на кредитна карта № МК9444/ 06.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2025г. до окончателното плащане, сумата 1 685,50 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г., сумата 744,36 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г., сумата 120,00 лева - разходи за нотариални такси за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г., както и 2754,30 лева разноски, съразмерно с уважената част от заявлението., за които е издадена заповед 4 за незабавно изпълнение по чл.417 от ГП и изпълнителен лист на 06.06.2025г. по ч. гр. д. № 13871/2025 г. по описа на СРС, 170 състав .

ОСЪЖДА "Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Околовръстен път № 260, да заплати на Б. П. Ж., с ЕГН **********, сумата от 100 евро – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА "Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Околовръстен път № 260, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, адрес гр.София, бул.****, оф.5.3, сумата от 200 евро – адвокатско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5