Решение № 557 от 09.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500043 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№5823/25.10.2024г., подадена от Д. А. Й., ЕГН **********, чрез адв.Тургай Хасан, БАК, със съдебен адрес:гр.

Айтос, ул.,,Свобода“№3,ет.1,ап.3 и насрещна въззивна жалба вх.

№6452/28.11.2024г., подадена от Д. М. П., ЕГН **********, чрез адв. Галина Георгиева – ВАК, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.,,Съборни“№17, ет.2, срещу Решение №227 от 09.10.2024г. по гр.д.№941/2023г. по описа на Районен съдАйтос.

С посоченото решение, съдът е осъдил ответника Д. А. Й. да заплати на ищеца Д. М. П. сумата от 7 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 27.04.2022 г. в района на хижа „Тополица“, находяща се в м. „Къркатлъка“ от ухапване от куче, вид „овчарка“, бяло с черно на цвят, отговарящо на име АРЧИ, намиращо се под надзора на ответника, за което деяние е налице влязло в сила споразумение по НОХД № 150/2023г. на РС Айтос, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022 г. до окончателното плащане, като за горницата до пълния предявен размер от 13 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение, съдът е осъдил ответника Д. А. Й. да заплати на ищеца Д. М. П. сумата от 7745,68 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на 27.04.2022 г. в района на хижа „Тополица“, находяща се в м. „Къркатлъка“ от ухапване от куче, вид „овчарка“, бяло с 1 черно на цвят, отговарящо на име АРЧИ, намиращо се под надзора на ответника, за което деяние е налице влязло в сила споразумение по НОХД № 150/2023г. на РС Айтос, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като за горницата до пълния предявен размер от 9674,81 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

С въззивна жалба вх.№5823/25.10.2024г се изразява недоволство от решението, като се развиват съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност, постановено при нарушение на материалния закон.

На първо място се излага становище относно изводите на съда за неоснователност на направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване. Навеждат се доводи относно наличието на изискуемите предпоставки, обуславящи намаляване обезщетението при приложение разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Твърди се, че с оглед разпределената доказателствена тежест, ответната страна ангажирала доказателства за твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат.

Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата от значение за спора по делото.

Посочва се, че въззиваемата не веднъж посещавала хижата в с.Тополица и знаела, че там има вързано куче, за което са били поставени указателни табели. Подчертава се, че въпреки предупреждението на турист, същата навлязла в зоната, охранявана от кучето, което възприело непознато лице като опастност. Отбелязва се, че в деня на инцидента, времето било ясно, с добра видимост и при достатъчна бдителност от страна на пострадалата, злополуката можело да бъде предотвратена.

Жалбоподателят твърди, че по отношение обезопасяване на животното, били взети достатъчно мерки – здраво завързано на къс повод, което не му позволявало да се нахвърли на случайно преминаващи. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Заявява се, че с поведението си, поставяйки се в неоправдано завишен риск, въззиваемата създала условия за възникване на деликт.

Излагат се аргументи във връзка с присъдения размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди.

Направен е подробен анализ на извършената по делото експертиза.

Твърди се, че ищцата по делото не провела пълно и главно доказване относно настъпилите имуществени вреди и техният размер.

Посочва се, че не всички вреди били в причинно – следствена връзка с ухапването от куче, поради което същите следвало да бъдат редуцирани до размера на реално извършените. Подчертава се, че с оглед доказване извършените разходи, ответната страна в първоинстанционното производство поискала назначаване на комплексна медицинска експертиза.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който възражението за съпричиняване бъде уважено, с оглед на което да се определи размер на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Претендира се, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати сторените пред първоинстанционния съд разноски.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

2

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д. М. П., чрез адв. Галина Георгиева – ВАК, с който същата се оспорва изцяло.

Излагат се твърдения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като се твърди, че същото не страда от сочените в жалбата пороци.

Навеждат се доводи във връзка с възражението за съпричиняване, което се основавало на събраните по делото свидетелски показания. Направен е анализ на гласните доказателства по делото.

Твърди се, че в конкретния случай, разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД не намирала приложение, тъй като въззиваемата не проявила противоправно поведение, с което да е създала предпоставки за настъпване на деликта.

Посочва се, че правилно районният съд приел, че въззивникът не взел достатъчно мерки за обезопасяване и надзор на повереното му куче.

Заявява се, че собственикът следвало да изведе животното от зоната на хижата.

Подчертава се, че пострадалата навлязла в територията на декоративни птици, в близост до кучето, което било без намордник.

Развиват се подробни съображения във връзка с приложение нормата на чл.51, ал. 2 от ЗЗД. Цитира се съдебна практика (ППВС№17/18.11.1963г.и Решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/2013г. на ВКС).

Излагат се аргументи, че съпричиняването на вредата изисквало наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, каквато в случая не била налице.

Отбелязва се, че не се установили по делото обстоятелства, освобождаващи от отговорност собственика на кучето.

Оспорват се наведените от въззивника доводи относно размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди.

Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото.

Твърди се, че в резултат на нападението и ухапванията от кучето, собственост на ответника, на пострадалата била нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно, открито счупване на лява подбедрица, довело до трайно затруднение при движението на левия крайник за период от 5 – 6 месеца.

Отбелязва се, че за лекуване на уврежданията от ухапванията, въззивницата претърпяла две операции и множество локални медицински интервенции. Пояснява се, че вследствие проведеното продължително лечение с различни медикаменти и принудителното залежаване, въззиваемата получила остър перитонит, псевдомембранозен колит, поради което били извършени две операции на тънки и дебели черва на 18.05.2022г. и на 25.05.2022г.

Подчертава се, че освен разходите, направени за лечение на фрактурите, пострадалата заплатила за усложненията (средства за оперативните интервенции, хоспитализация в периода от 16.05.2022г. до 26.06.2022г. и от 28.11.2022г. – 09.12.2022г. , както и последващо лечение).

Навеждат се доводи, че с ангажираните по делото доказателства, 3 ищцата в първоинстанционното производство доказала претендирания размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Развиват се подробни съображения относно направените с въззивната жалба доказателствени искания.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Д. М. П., чрез адв. Галина Георгиева- ВАК срещу Решение №227 от 09.10.2024г. по гр.д.№941/2023г. по описа на Районен съд- Айтос, в отхвърлителната част.

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част.

Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че вредите, които ищцата претендира да е претърпяла в периода от 16.05.2023г – 26.06.2023г. и 28.11.2022г. – 09.12.2022г., не били в причинна връзка с ухапването от куче на 27.04.2022г..

Твърди се, че от представените по делото писмени доказателства се установило, че пострадалата заплатила разходи за лечение на разкъсно – контузни рани, множество счупвания на крака и оперативни интервенции, медикаменти и превързочни материални на обща стойност от 7745.68 лева.

Пояснява се, че вследствие извършените операции на фрактурите на крайника, поставянето на външно фиксиращо устройство, както и принудителното дълго залежаване, настъпили усложнения (остър перитонит, псевдомембранозен колит), поради което въззивницата била хоспитализирана за периода 16.05.2023г. – 26.06.2023г. и 28.11.2022г. – 09.12.2022г., като заплатила сума в общ размер от 1929.13лв.

Навеждат се доводи, че причинените травматични увреждания довели до болки и страдания, стрес и психическо разстройство. Подчертава се, че пострадалата не можела да се грижи сама за себе си, поради което се наложило дъщеря й да напусне работа.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Излага се становище във връзка с приложение разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Посочва се, че обезщетението за неимуществени вреди следвало да се определи като паричен еквивалент на болките и страданията на увредения и в пълна степен да компенсира вредите.

Твърди се, че макар оздравителният процес да приключил за около 10 месеца(след премахване външния фиксатор и поставяне костен заместител), в заключението на вещото лице се посочвало, че не може да се очаква пълно възстановяване движението на долния ляв крайник и пострадалата ще продължава да изпитва болка.

Заявява се, че претърпените вреди се характеризирали с висок интензитет, както и че освен нарушаване физическата цялост, същите причинили сериозен емоционален и психически стрес. Пояснява се, че пострадалата изпитвала страх за живота си, страдала от безсъние, не била в състояние нито да се храни, нито да се обслужва сама.

Жалбоподателката намира, че размерът на справедливото 4 обезщетение възлизал на 13 000 лева. Развива подробни съображения в тази насока.

Излагат се аргументи относно критериите за определяне паричния еквивалент на моралните вреди. Цитира се съдебна практика (ППВС№4/1968г.; Решение№38/13.03.2013г. по гр.д.№323/2012г. на ВКС, ІІІто г.о.; Решение№43/30.03.2018г. по гр.д.№1461/2017г. на ВКС,ІІІ-то г.о.;