Решение № 70 от 03.05.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 70 гр.

Пловдив, 03.05.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 134/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.С. против решение № 1/ 02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 509/2018 г. по описа на П. окръжен съд, в частта, в която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане. Оспорва жалбата на П.Р.Б.. Претендира направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от П.Р.Б. против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане, и 1,66 лв. разноски. В жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като присъденото обезщетение е в твърде завишен размер и не отговаря на претърпените вреди, съдебната практика в подобни случаи, на икономическия стандарт в страната през последните години и принципите на чл. 52 от ЗЗД, а съдът не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата молба или да намали присъденото обезщетение. Не е взел становище по жалбата на Г.С..

П.Р.Б. в качеството си на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на ответника е частично основателна, тъй като определеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер и следва да бъде намален поне наполовина.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Г.Н.С. против П.Р.Б. обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 26.08.2010 г. представител на „Д.“ АД – П. подал жалба против него, в която се сочело, че той е присвоил стока - цигари и пари от фирмата, по този повод била извършена проверка и на 25.10.2010 г. било образувано ДП № 1371/2010 г. по описа на РУП – П., на 14.02.2011 г. му била изпратена призовка като обвиняем, без да му е повдигнато обвинение, а на 31.10.2011 г. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за присвояване на цигари и пари на обща стойност 7 874,77 лв. от „Д.“ АД - П. и „Т.Т.П.“ ООД, като му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“.

Впоследствие бил внесен обвинителен акт в съда за това, че в периода 30.09.2008 г. –30.07.2010 г. в гр. П. при условия на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице ищецът е присвоил пари и вещи на горепосочената обща стойност, било образувано н.о.х.д. № 2114/2011 г. по описа на П. районен съд и с присъда № 350/ 26.11.2012 г. той бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и осъден на лишаване от свобода за срок от една година с приложение на чл. 66 от НК за срок от три години, а мярката за неотклонение „Подписка“ била отменена. С решение от 20.02.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2/ 2013 г. по описа на П. окръжен съд, присъдата била потвърдена, но с решение № 493/18.11.2013 г. по к.н.о.х.д. № 1808/2013 г. по описа на В.К.С. - ІІ н.о. молбата на С. за възобновяване на делото била уважена и то било върнато в П. окръжен съд, където било образувано като в.н.о.х.д. № 557/2013 г., завършило с решение № 9/24.01.2014 г., с което била отменена присъдата на районния съд и делото било върнато на Р.П. - П. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия. На 17.02.2014 г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за същата сума и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“, отново бил внесен обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д. № 350/2014 г. по описа на П. районен съд, като с присъда № 15/28.01.2015 г. С. отново бил признат за виновен и му било наложено същото наказание, но с присъда № 50/ 05.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 135/2015 г. по описа на П. окръжен съд присъдата на районния съд била отменена и той бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а с решение № 28/ 03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016 г. по описа на В.К.С.

– I н.о. тя била потвърдена.

Ищецът твърди, че в периода 31.10.2011 г. - 03.08.2016 г., в който той бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, за което впоследствие бил оправдан, е претърпял неимуществени вреди, причинени му от действията на П.Р.Б., изразяващи се в накърняване на личното му име, чест, достойнство и авторитет в обществото, изпитано неудобство предвид обществената си известност и тази на роднините си в малък град като П., загуба на работата си вследствие на повдигнатото обвинение и компрометиране на професионализма му, причинени вътрешен, психологически и здравословен срив, изпитвано непрекъснато чувство на неудобство пред близки, съседи и приятели, терзания от сринатия авторитет на уважавана личност, налагало се да приема препарати на билкова основа със седативно действие, които му помагали да преодолее стреса, било образувано изпълнително производство след влизане в сила на осъдителната присъда и въз основа на изпълнителния лист, с който „Д.“ АД се снабдило, по което били извършени изпълнителни действия, довели до допълнителни стресови състояния, страх, унижение и несигурност, до невъзможност да упражнява правото си на труд и да се грижи за семейството си, а негативните последици все още не са напълно отшумели.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди П.Р.Б. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. от незаконно обвинение в извършване на престъпление по горепосоченото досъдебно производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда /03.08.2016 г./ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът

П.н.Р.Б. оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли, тъй като вредите не са доказани, а претендираното обезщетение е изключително завишено по размер и несъответстващо на действително претърпените от ищеца вреди и страдания от неимуществен характер, както и с икономическия стандарт на живот в страната.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – П. счита, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е недоказан и следва да бъде отхвърлен, алтернативно претендираният размер на обезщетението да бъде определен в по-нисък размер.

С обжалваното решение П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. в резултат на незаконно обвинение за извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер по чл. 201 от НК, за които той е бил признат за невиновен и оправдан с присъда на П. окръжен съд по в.н.о.х.д. № 135/2015 г., потвърдена с решение от 03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016 г. на В.К.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 1,66 лв. разноски, като искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Решението е обжалвано от двете страни и в своята цялост е предмет на въззивното производство.

От приетите по делото писмени доказателства и приложените ДП № 1371/2010 г. на РУП – П. и наказателни дела се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:

Горепосоченото досъдебно производство е било образувано въз основа на подадената жалба от М.

Б. М. като управител на „Д. П.“ АД - П., подадена на 26.08.2010 г., като в нея се твърдяло, че С. е присвоил стока - цигари и пари от фирмата, като към жалбата било приложено и признание на С. от 30.07.2010 г. за това, че е откраднал от работодателя си цигари на стойност 6 300 лв.

На

14.02.2011 г. на ищеца била изпратена призовка като обвиняем, без да му е повдигнато обвинение.

С постановление от 31.10.2011 г. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за присвояване на цигари и пари на обща стойност 7 874,77 лв. от „Д.“ АД - П. и „Т.Т.П.“ ООД и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“.

След приключване на досъдебното производство бил внесен обвинителен акт в съда за това, че в периода 30.09.2008 г. – 30.07.2010 г. в гр. П. при условия на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице ищецът е присвоил пари и вещи на горепосочената обща стойност, като по него било образувано н.о.х.д. № 2114/2011 г. по описа на П. районен съд, били проведени няколко съдебни заседания и с присъда № 350/26.11.2012 г. ищецът бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година с отлагане на наказанието по реда на чл. 66 от НК за срок от три години, а мярката за неотклонение „Подписка“ била отменена.

Тази присъда била обжалвана от подсъдимия, но с решение от 20.02.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2/2013 г. по описа на П.я окръжен съд, тя била потвърдена.

С решение № 493/18.11.2013 г., постановено по к.н.о.х.д. № 1808/ 2013 г. по описа на В.К.С. - ІІ н.о., било възобновено в.н.о.х.д. № 2/2013 г. по описа на П.я окръжен съд и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С решение № 9/24.01.2014 г., постановено по като в.н.о.х.д. № 557/ 2013 г. по описа на П.я окръжен съд, била отменена присъдата на П.я районен съд и делото било върнато на Р.П. - П. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебната фаза, посочени в решението, ограничили правото на защита на подсъдимия.

На

17.02.2014 г. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за същата сума и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“.

По внесения от прокуратурата обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 350/2014 г. по описа на П. районен съд, като с присъда № 15/28.01.2015 г. С. бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което бил обвинен, било му наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Тази присъда била обжалвана от подсъдимия и с присъда № 50/ 05.11.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 135/2015 г. по описа на П. окръжен съд, тя била отменена и С. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а с решение № 28/ 03.08.2016 г. по н.д. № 87/2016 г. по описа на В.К.С. – I н.о. присъдата на окръжния съд била потвърдена.

Тоест общата продължителност на наказателното производство срещу Г.С. е 4 години, 9 месеца и 4 дни, като е започнало на 31.10.2011 г., когато за първи път му е повдигнато обвинението, и е приключило на 03.08.2016 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.

За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези.