Определение № 4397 от 27.06.2021, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4397 гр. Пловдив , 27.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Михаела Св. Боева като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330109647 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД против Н. З. Т., за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10464/20г. на ПРС.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.

Видно от документите по ч.гр.д., съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепването е направено едно посещение на адреса, като са събрани сведения /от живущи на адреса/, че лицето е в чужбина. След дадени указания от съда за повторно посещение и отразяване на конкретния източник на информация с имена на лицата – връчителят е направил неколкократни посещения, вкл. в почивен ден, но не е открил лицето, нито някой, който да даде сведения.

Предвид тези данни, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр.

100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй като 1 сведенията не са с конкретен източник, не е удостоверено от кого точно са дадени /непосочени с имена лица, при което би било невъзможно да се провери достоверността на информацията – Решение № 231/15.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4270/2014 г., I г. о., ГК/.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове се явяват недопустими, т.к. заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея ищецът може да се снабди с изпълнителен лист.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на „Теленор България“ ЕАД против Н. З. Т., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 9647 по описа за 2021 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез адв. Ц. на съд. адрес.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________ 3