Решение № 144 от 12.04.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…12.... април….2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…..ДВАНАДЕСЕТИ…. МАРТ…. през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря...АЛЕКСАНДРА…СЕРГЕВА,…като…разгледа… докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…77...…. по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание 2бр. въззивни жалби, подадени от страните по гр.д.№6233/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, както следва: От ищеца Е.И. ***, чрез пълномощника адв. И.Ц. ***; От ответниците В.М.Д. с адрес *** и М.П.Д.-К. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. Б. Й. ***.

Съдът, като съобрази данните по делото, приема следното:

1.По въззивната жалба на Е. И.Л.:

Ищецът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. И.Ц. *** обжалва Решение №1956/13.12.2018г., постановено по гр.д.№6233/2018г. по описа на ПлРС, в следните части: В частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против ответниците В.Д. и М.Д.-К., иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД да заплащане на сумата от 500.00лв., представляваща незаплатена наемна цена за м. май 2018г. по Договор за наем от 30.08.2017г.; В частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против ответниците иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000.00лв., представляваща неизплатено задължение за двумесечно предизвестие за прекратяване на Договор за наем от 30.08.2017г.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Излагат се многобройни оплаквания, които се свеждат до твърдения за неоснователност и неправилност на изводите, които първоинстанционният съд е направил.

Ответникът по въззивната жалба – В.М.Д. и М.П.Д.-К., които са и ответници в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Б. Й. *** са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата и предлагат да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните, чрез процесуалните представители поддържат изразените становища.

Във въззивната инстанция са събрани допълнителни гласни доказателства, представени от двете страни.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, и обсъди доказателствата, събрани в двете инстанции, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от Е.И.Л. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№6233/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №1956/13.12.2018г, постановено по същото дело, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от него против ответниците обективно съединени осъдителни искове, произтичащи от Договор за наем на недвижим имот, сключен на 30.08.2017г., е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№6233/2018г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, е образувано на основание три броя обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД - за заплащане на парични суми във връзка със сключен между страните Договор за наем, предявени от ищеца Е.И.Л.) понастоящем въззивен жалбоподател) против ответниците В. М.Д. и М.П. Д.-К.

( понастоящем ответници по въззивната жалба).

В исковата молба се твърди следното:

На 30.08.2017г. ищецът сключил с ответниците договор, по силата на който им предоставил под наем свой собствен имот, представляващ магазин, намиращ се в гр.Плевен, ул.“***“, №*, срещу месечна наемна цена в размер на 500лв. Наемателите се задължили да заплатят един авансов наем, който наемодателят да върне след прекратяване на договора при погасяване на всички сметки от страна на наемателя. Сумата служела като обезпечение за непогасени задължения за наем и ползвани консумативи по договора. На 25-то число на месец април 2018г., ответниците не заплатили наема за месец май, в съответствие с уговореното, поради което ищецът посетил магазина на 26 април и им връчил писмено предупреждение срещу подпис. Когато наемодателя потърсил наемателите след изтичане на предоставения с предупреждението срок, установил, че имотът бил освободен. Навеждат се доводи, че наемателите дължали пълен наем за месец май, т.к. имотът бил ползван и няколко дни през същия месец, в съответствие с изречение последно от Общите условия. Дължали и наем за още два месеца – срока на уговореното предизвестие, съгласно т.2 от условията за прекратяване на договор, както и дължали натрупани консумативни разходи за ток и вода за периода от месец декември 2017г. до освобождаване на имота. Поради неплащане на цената на разходвания ток било изключено захранването на имота, като за възстановяването му била заплатена сума в размер на 19лв. Петитумът е за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 500лв. представляваща наемна цена за месец май 2018г.; сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неспазено задължение за двумесечно предизвестие за прекратяване на договора; сумата от 971,17лв., представляваща неплатени консумативни разходи за ток и вода и сумата от 19лв., заплатена за възстановяване на прекъснатото на имота ел.захранване., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците, чрез пълномощника адв. Б. Й. ***, са подали отговор на исковата молба, с който признават, че исковата претенция е основателна за сумата от 417.17лв.,представляваща част от сумата заплатена за консумативи и оспорват същата в останалата част. Изразяват следното становище: Признават, че с ищеца са сключили договор за наем на процесния имот за срок от една година, считано от 30.08.2017г. при наемна цена от 500лв., като при подписването му заплатили един авансов наем от 500лв., служещ за обезпечение за непогасени сметки при прекратяване на правоотношението. На 10.04.2018г. се срещнали с ищеца и го уведомили, че желаят да прекратят договора, като до края на месец април ще освободят имота, при което ищеца не се противопоставил и казал, че пак щели да поговорят. На 26.04.2018г. ищецът посетил магазина и връчил на ответниците писмено предупреждение да заплатят неплатените сметки за ток и вода за периода от м.януари до м.април 2018г. включително, като на същата дата им заявил, че прекратява договора за наем и им дал срок до 30.04.2018г. да изнесат и останалите си вещи от магазина, т.к. от 01.05.2018г. бил сключил договор за наем с друга наемателка. Предупредил ги също така, че ако не освободели магазина до 30.04.2018г. щял да смени патрона на вратата.След тази среща, в магазина дошла нова наемателка да огледа имота и предложила да оставят мивката, мокета и тръбите, но не можели да се споразумеят за цената. До 30.04.2018г. изнесли останалите вещи от магазина – мивка, мокет, тръби и други вещи и на 30.04.2018г. предали на ищеца ключовете от магазина. През м.май 2018г. ищецът им се обадил по мобилния телефон и ги предупредил да заплатят неплатените от тях разходи за ползвана ел.енергия и вода в размер на 971,17лв. Ответниците му предложили да отидат заедно да ги платят, като за погасяването им да бъде дадена и сумата от 500лв. от авансовия наем, като ищецът не се съгласил и казал, че наемателите дължали 1500лв. за наем за м.май и за два месеца неспазено предизвестие. Ответниците считат, че не дължат претендираната сума от 500лв., представляваща наемна цена за м.май 2018г., т.к. били освободили наетия имот на 30.04.2018г. и предали ключовете на наемодателя. Считат, че не дължат и сумата от 1000лв., търсена като обезщетение за неспазено предизвестие, т.к. договора бил прекратен автоматично на основание чл.3 от писменото съглашение, поради забавяне плащането на наемната цена в период от 7 дни от уговорения задължителен срок – 25-то число на предхождащия месец.

Считат също така че договорът за наем бил прекратен едностранно от страна на ищеца, т.к. на 26.04.2018г. той посетил магазина, връчил предупреждение за заплащане на задължения на наемателите и заявил, че прекратява договора, давайки срок на ответниците да освободят имота на 30.04.2018г. Признават, че дължат сумата от 471,17лв., представляваща неплатени разходи за ползвана електроенергия и вода.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

С обжалваната от ответника част на Решение №1956/13.12.2018г, Плевенският районен съд, ІV-ти гр.с-в е постановил следното:

- Отхвърлил е предявеният от Е.И.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес *** против В.М.Д. с ЕГН **********,*** и М.П.Д. – К. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500лв., представляваща неплатена наемна цена за месец май 2018г. по Договор за наем от 30.08.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

- Отхвърлил е предявеният от Е.И.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес *** против В.М.Д. с

ЕГН **********,*** и М.П.Д. – К. с

ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неизпълнено задължение за двумесечно предизвестие за прекратяване на Договор за наем от 30.08.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН

Въззивният съд приема, че в обжалваната от ищеца част, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се установява следното от фактическа страна:

Между страните по делото е сключен Договор за наем от 30.08.2017г., по силата на който ищецът Е.И.Л.( понастоящем въззивник), в качеството на наемодател е предоставил на ответниците В.М.Д. и М.П.Д.-К.( понастоящем въззиваеми), в качеството на наематели, за временно и възмездно ползване магазин на ул.“***“, №* в гр.Плевен за сладкарска работилница.

В писмената форма на сделката са уговорени правата и задълженията на страните и последиците от неизпълнение, както следва:Срок на договора от една година; месечен наем в размер на 500лв., платим до 25 число на предхождащ месец на ползване; заплащане на консумативните разходи в тежест на наемателите;При сключването на договора наемателите заплащат един авансов наем, който подлежи на връщане след прекратяване на договора и изплащане на всички сметки от страна на наемателите;При прекратяване на договора, магазинът се освобождава до 30-то число на месеца, а при просрочване и удължаване след този срок е дължим пълен наем от 500лв;Договорът се прекратява на следните основания: изтичане на уговорения срок; по искане на страните след отправяне на писмено предизвестие от два месеца; автоматично прекратяване при неплащане на наема в период от 7 дни от уговорения задължителен срок – 25-то число на предхождащ месец.

Между страните са безспорни следните обстоятелства:При сключване на договора наемателите са заплатили уговорения един авансов наем от 500лв., дължим за връщане след прекратяване на договора и заплащане на консумативните разходи;Наемателите са заплатили наемната цена за периода до 30.04.2018г; Същите обаче не са заплатили консумативни разходи за ел.енергия, както следва: за период от 03.02.2018г. до 02.03.2018г. – в размер на 380,32лв. и лихва за просроченото плащане в размер на 0,79лв.; за период от 03.03.2018г. до 02.04.2018г. в размер на 409,82лв.; за период от 03.04.2018г. до 03.05.2018г. в размер на 81,78лв. или общо до 03.05.2018г. консумативни разходи за ток в размер на 872,71лв. Видно е от приложената разписка и приложения към нея, че за период от 04.05.2018г. до 02.06.2018г. за наетия обект е била начислена сума в размер на 3,77лв., като е била начислена и неустойка за пр.плащане в размер на 0,05лв.; за периода от 03.06.2018г. до 03.07.2018г. е била начислена сума в размер на 3,90лв., както и неустойка за пр.плащане в размер на 0,02лв.; за периода от 04.07.2018г. до 02.08.2018г. е била начислена отново сума в размер на 3,88лв.; Тези суми са заплатени от наемодателя на 21.08.2018г.;На същата наемодателят е заплатил сума в размер на 19лв. за възстановяване на ел.захранването в наетия обект, което е било спряно поради неплащане на разходваната ел.енергия; На 26.08.2014г. наемодателят е заплатил сума в размер на 86,84лв. за консумирана в процесния имот вода за периода от месец декември 2017г. до м.май 2018г.