Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260282 от 12.03.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5784/2020
Вид
Решение № 260282
Подписан
12.03.2021
В сила
13.04.2021
Състав
ИВАЙЛО ЮЛИЯНОВ КОЛЕВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260282 / 12.3.2021г. гр.

П., 12.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П.,

Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО КОЛЕВ

При секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5784 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.“ АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу З.Г.Т., И.Б.С. и В.Б.И. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4106/2020 г. по описа на Районен съд П. разделно за сума в общ размер на 1668,08 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град

П., ул. “***, от които главница в размер на 1468,57 лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 199,51 лева за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020 г.; както и законната лихва върху главницата от, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция е индивидуализирана като от всеки един ответник се претендира по 1/3-а от сумите, а именно: 489,52 лева главница за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. включително; 66,50 лева законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020 г.; както и законната лихва върху главницата от, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание поддържа така предявените искове. Претендира разноски.

В срок е депозиран отговор. Ответниците намират, че производството по делото е неподсъдно на Районен съд П., тъй като постоянният им адрес е в гр. С.и молят делото да се прекрати. Намират исковата молба за нередовна. Оспорват наличието на облигационна връзка и качеството си на потребител. Считат исковете за погасени по давност. Оспорват се представените по делото доказателства, като подробно се спират на документа – „извлечение от сметка“. Оспорват се всички документи по установяване размера на исковата претенция, но същевременно се противопоставят на искането за допускане на съдебни експертизи, тъй като не оспорват доставката и размера на исковата претенция, както и че сумите не са заплатени в срок.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство. Възразяват срещу размера на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание поддържа така изложеното в писмения отговор относно липсата на облигационна връзка между страните, като не оспорва обстоятелствата, че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия на посочената от ищеца стойност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.

415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.

150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна

(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.

1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.

82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.

150, ал. 2 от Закона за енергетиката ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните не се спори, че в процесния период до процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена, в т.ч. за услугата „дялово разпределение“, възлиза на посочената от ищеца стойност, който факт е обявен за безспорен на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с изготвения по делото доклад. Спорни между страните са останалите елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест, а именно – наличието на облигационно правоотношение между страните.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От приетото по делото като писмено доказателство - договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.12.1987 г., сключен между Б.И. .и З.Г.Т. като купувачи и представител на общински народен съвет, гр. П., се установява, че на посочената дата купувачите са е придобили процесния апартамент в град П., ул. “***.

От представеното удостоверение за наследници на Б.И. .се установи, че същият е починал на ***г., като негови законни наследници са ответниците - З.Г.Т. (***), И.Б.С. (***) и В.Б.И. (***).

Тези обективни данни, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответниците са пасивно материално легитимирани по отношение на предявените искове, но двама от тях не в посочените от ищеца квоти. При съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства съдът намира, че Б.И. .и З.Г.Т. (в случаи, че не е бил сключен граждански брак между тях към датата на покупката), след като фигурират като приобретатели по договора за покупко продажба са придобило по ½ идеална част от Имота – арг. от чл. 30, ал. 2 ЗС. В случай, че е бил сключен граждански брак към датата на покупката – изводът е същият. Имотът в бил в режим на бездялова СИО до ***г. след което бездяловата СИО е трансформирана в обикновена съсобственост.

Във всяка една от разгледаните хипотези при откриване на наследството на Б.И. .(в който момент Б.И. .и З.Г.Т. са съпрузи съгласно удостоверението за наследници) по правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, притежаваната от Б.И. .½ идеална част се поделя поравно межди ответниците. Така З.Г.Т. се легитимира като собственик на 4/6-и, а И.Б.С. и В.Б.И. на по 1/6-а всеки един от тях.