Решение № 45 от 03.07.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Търговище, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Търговско дело № 20263500900015 по описа за 2026 година

Иск с правно осн.чл. 439 от ГПК .

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца И. Т. И. с ЕГН ********** от гр. *******, чрез пълномощник адв. Н. Ф., ТАК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, обективно кумулативно съединени искове с посочено правно осн.чл. 124 във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК, с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 29 770.56 евро (в левова равностойност 58 226.14 лв.) – главница 46 000лв.(23 519.43 евро), лихва (11 084.45 лв. (5667.39 евро)за периода 31.07.12г.до 02.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, сч.от 08.01.2014г., и разноски 1 141.69 лв. (583,74 евро), по издаден в полза на Банката изп.лист от 09.01.2014 г. по ч.гр.д. № 22/2014г. на РС – Търговище и сумата от общо 3 048.31 евро (в левова равностойност 5 961.96 лв.) – главница 4 754 лв.(2 430.68 евро), договорна лихва 1091.05 лв.(557,85 евро) за периода от 30.08.12г.до 03.01.14 г., ведно със законната лихва, сч.от 08.01.2014г. и разноски 116.91 лв.(69.78 евро) по издаден изп.лист от 09.01.2014 г. по ч.гр.д.

№ 23/2014 г. на РС-Търговище, по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, поради погасяване на вземанията ПО ДАВНОСТ.

1

Предявените искове са обосновани със следните обстоятелства: По депозирани заявления и издадени разпореждания на заповедния съд по реда и на осн.чл. 417, ал. 2 и чл. 418 ГПК, ищецът И. Т. И., Т. И. Т. и „ТТТ“ ЕООД с ЕИК 125576229 гр. Търговище, са осъдени да заплатят, в условията на солидарност, на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ответникът „Банка ДСК“ ЕАД исковите суми. По издадените в посочените заповедните производства изпълнителни листи от 09.01.2014 г., въз основа на заповеди съответно № 11/09.01.2024 г. и № 12/09.01.2014 г. е образувано ИД № 113/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 769, с район на действие ОС – Търговище, по което ищецът получил покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на 05.03.2014 г., като след получаването й не е подал възражение. От датата 25.06.2015 г./съобр. ТР № 3/2020 на ОСГТК на ВКС/ до датата на предявяване на иска по процесния спор – 24.02.2026 г. по изпълнителното дело са извършвани справки, налагани са запори, опис и възбрана на недвижим имот; насрочвана била публична продан около 10 пъти, като с Постановление от 22.08.2019г., влязло в сила на 29.08.2019 г. недвижимият имот е възложен на купувач. Ищецът твърди, че спрямо него от 2014 г. не са извършвани принудителни действия до 11.02.2026 г., когато получил ПДИ по изп.дело № 20267690400074 на ЧСИ с рег. № 769 с район на действие ОСТ, по което дело, ведно с поканата му бил наложен запор върху банковата сметка, където получава пенсия. Твърди, че е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие по делото е от 18.03.2021 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на „ТТТ“ЕООД в банка ДСК АД, но едва с Постановление от 26.01.2026 г. ЧСИ е прекратил изп.дело № 113/2014 г., след което веднага на 02.02.2025 г. е образувано новото изп.дело № 74/2026 г.

Въз основа на така изложените обстоятелства, ищецът счита, че е налице изтекла погасителна давност за вземането на кредитора спрямо него, тъй като от 19.03.2014 г. (на която дата е влязла в сила Заповедта за изпълнение на вземане) до 11.02.2026 г. са изтекли 12 години, през което време взискателят не е упражнявал спрямо него принудителни мерки, обуславящо предявяването на настоящия иск/искове.

В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД не е депозирал отговор на исковата молба.

2

В проведеното публично с.з. ищецът, чрез адв. Ф., поддържа предявените искове по съображения, че съгласно тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, по изпълнителното дело, образувано през 2104 г., до влизането на въпросното тълкувателно решение в сила (26.06.2015 г.) изпълнителни действия по отношение на ищеца не са извършвани изобщо, поради което вземането на ответника е погасено по давност. Счита за неоснователно възражението на ответника, че предприетите изпълнителни действия спрямо един от солидарните длъжници прекъсва давността, като се позовава на решение на ВКС от 28.01.2026 г. по т.д. № 646/2025 г. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК – 1312.75евро д.такса и 2000 евро адв.хонорар; представя и писмени бележки.

Ответникът не се е явил в проведеното о.с.з. на 94.06.26 г., представил е писмено становище с вх. № 2342/02.06.26 г. за неоснователност на иска, с възражения, че по изп.д. № 113/2014 г. са извършвани изпълнителни действия: насрочвани са множество публични продажби, наложени са обезпечителни мерки, провеждано е имуществено проучване, което доказва, че кредиторът не е бездействал. Сочи, че предвиденото в чл. 125, ал. 1 от ЗЗД правило е приложимо само в случаите, когато взискателят се е самоограничил в защитата си и се е снабдил с ИЛ спрямо някои от длъжниците си или е поискал да упражнява правото си по наличен иск спрямо някои от тях, какъвто не е настоящия случай, тъй като сезирането на органа по принудителното изпълнение е по целия титул срещу всички солидарни длъжници; приложените изпълнителни способи, с предмет имущество на някой от солидарните длъжници, са осъществени преди изтичането на 5 години, който срок тече общо, а не самостоятелно за солидарните длъжници, с оглед общото действие на изпълнението и без правно значение е обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано срещу имуществото на длъжника, тъй като последният не би могъл да противопостави възражение за разделяне на дълга, като в подкрепа на изложеното цитира решение № 216/05.08.25 г. по Втд № 181/2025 г. на АпС – Варна, по сходен случай.

По допустимостта на иска – с определението по чл. 374 от ГПК съдът е приел исковете за допустими, обусловило разглеждането им по същество.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и след преценката на събраните по делото писмени доказателства, приложени заверени копия на 3 двете изп.дела, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2014 г., въз основа на приложените 2 бр. изпълнителни листи (ИЛ), и двата от 09.01.2014 г., издадени в заповедните производства по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 22/2014 г. и ч.гр.д. № 23/2014 г., и двете по описа на РС – Търговище, по молба вх. № 1525/24.02.2014 г., депозирана от кредитора/взискател „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД пред ЧСИ А.З., рег.

№ 769 на НК, е образувано изп.д. № 113/2014 г. срещу тримата солидарни длъжници (съгласно ИЛ): „ТТТ“ ЕООД с ЕИК 125576229, гр. Търговище, ул.

Славянска 8 с управител Т. И. Т.; Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр.

***********, ул. ******** ****, и И. Т. И. с ЕГН ********** от гр.

**********, кв. ********* ****, вх. ****, за принудително събиране на посочените в ИЛ суми: главница, лихви и разноски. Вземанията са били обезпечени с договорна ипотека върху недв.имот – самостоятелен обект в сграда-офис № 3 с идентификатор ***, описан в т.2А/ в нот.акт за договорна ипотека рег. № 41, т. ІV, рег. № 7586, д. № 898/2008г. от 19.06.2008 г. на нотариус рег. № 496 на НК, с район на действие РСТърговище. Върху имота, собственост на ЕТ „ТАВТ Тотю Т.“, Т. И. Т. и А. Й.

Т., е вписана възбрана на 10.03.2014 г.

От служебна справка в ТР е видно, че първоначалният кредитор „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД през м. април 2020 г. е окончателно присъединен, чрез влИ.е, към ответника „Банка ДСК“ АД – вписване 20200430152842, обуславящо пасивната правна легитимация на ответника.

По ИД № 113/2014 г. са извършени справки за имуществено състояние и банкови сметки, за трудови договори, от 27.02.2014 г. за всеки един от солидарните длъжници, в т.ч. и за ищеца И. Т. И., изпратени са ПДИ, връчени на първите двама длъжници на 12.06.2014 г., а на ищеца И. Т. И. – на 05.03.2014 г.

На 30.09.14 г. е извършен опис на ипотекирания имот. За насрочения опис са уведомени взискателя, длъжниците „ТТТ“ ЕООД и „Тотю Т., чрез връчени ПДИ, както и А. Й.Т.а (л. 103-111 от ИД).

С молба от 27.03.15 г. взискателят е представил копие от влязло сила на 03.02.2015 г. решение, постановено по образуваното по иск с правно осн.чл.

422 вр. с чл. 415 ГПК по т.д. № 84/2014 г. по описа на ОСТ, предявен от кредитора/банката срещу тримата солидарни длъжници, прекратено с опр. № 4

160/26.09.2014 г. в частта му срещу ответника И. Т. И. (поради липсата на подадено възражение по чл. 414 ГПК), с което съдът е признал за установено съществуването на вземане в полза на банката за вземане, за което е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по чгр.д. № 22/2014 г. на РСТ.

Следва молба от 23.03.2017 г. (л. 130 и сл. от ИД), с която банката е поискала насрочване публична продан на имота, с твърдения, че „последната публична продан е била обявена на 10.10.2014г. и до настоящия момент не сме получили уведомление за нова публична продан или за нестанала такава“.

Първа публична продан е насрочена от 22.05.2017г. до 22.06.2017г., обявена за нестанала с Протокол от 23.06.2017г. (л. 157). По молба на взискателя от 04.07.2017г. е насрочена втора ПП от 31.07.2017г. до 31.08.2017г., обявена за нестанала с Протокол на ЧСИ от 01.09.2017 г. (л. 175);

По молба на взискателя от 11.09.2017г., с обявление от 27.11.2017 г. е насрочена трета ПП от 08.12.17г. до 08.01.2018 г, обявена за нестанала с Протокол на ЧСИ от 09.01.2018г.; насрочена четвърта ПП от 20.02. до 20.03.2018г., обявена за нестанала с Протокол от 21.03.18г. (л.215); С обявление от 08.05.18г. насрочена пета ПП от 21.05. до 21.06.18г., обявена за нестанала с Протокол от 22.06.18 г. (л. 235). С обявление от 24.07.18 г. (л.241) е насрочена шеста ПП от 13.08.до 13.09.18 г., обявена за нестанала с Протокол от 14.09.2018 г. След още няколко обявени за нестанали публични продажби, на 16.08.2019 г. е извършена публична продан и с Постановление за възлагане от 22.08.2019 г. ЧСИ е възложил ипотекирания недвижим имот, предмет на принудителното изпълнение по делото, на обявения за купувач Анифе Шабанова. За насрочваните публични продани ищецът И. Т. И., като длъжник по ИД, не е уведомяван.

След приключване на проданта през 2019 г. взискателят не е депозирал молби по ИД с искане за предприемане на изпълнителни действия, респ. такива не са извършвани до м.март 2021 г., когато по молба на взискателя от 16.03.2021 г. ЧСИ е извършил справки за наличието на банкови сметки на солидарния длъжник „ТТТ“ ЕООД, справка в АВписванията за притежаваните от този длъжник недв.имоти и за всички вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.91г.- 16.04.21 г., за декларирано имущество (до Община-Търговище), за притежавани МПС, ЧСИ З. е наложила запор върху банковите сметки на „ТТТ“ЕООД в ОББ (запорно съобщение от 18.03.21г., 5 пол.22.03.2021г.).

С Постановление от 26.01.2026 г. на ЧСИ Загорова е ПРЕКРАТЕНО производството по ИД 113/2014г. на осн.чл. 433, ал.1 , т. 8 от ГПК, като на 06.02.26 г. са вдигнати наложените от ЧСИ запори върху банковите сметки на „ТТТ“ ЕООД в Банка ДСК АД.

С молба вх. № 1887/02.02.26г. взискателят Банка ДСК АД е поискал да му бъдат върнати представените по ИД 113/2014 г. заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, въз основа на които и по молба на банката вх. № 1888/02.02.26г. пред ЧСИ Загорова е образувано ИД № 74/2026 г. срещу същите трима солидарни длъжници.

По това дело до ищеца И. Т. И. е изпратена ПДИ от 11.02.2026 г., получена от него на 05.03.2026 г., извършена е справка за притежавани от него банкови и платежни сметки, справи до АВп, справка за пенсия и др., като ведно с ПДИ е наложен ЗАПОР върху получаваната от него пенсия.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно осн.чл. 439 от ГПК.

Видно от обстоятелствената част и петитум на исковата молба, предмет на разглеждане е предявен отрицателен установителен иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК, а именно, че вземането на кредитора/ответника по настъпило правоприемство от първоначалния кредитор, предмет на издадените изп.листи в хода на заповедно производство по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК, предмет на принудително изпълнение по образуваното изп.дело № 113/2014 г.(прекратено с Постановление от 26.01.26г. на осн.чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК) и образуваното повторно изп.дело № 74/2026 г. по описа на ЧСИ А.Загорова, е погасено по давност.